Как върви реставрацията на белобългарските замъци?
Представители на местните областни изпълнителни комитети буквално говорят за възстановяването на замъци с болка в гласовете си.
Онзи ден медиите разпространиха новината, че догодина туристите ще могат да посещават Косовския дворец.
Naviny.by реши да разбере как върви реставрацията на замъка в Косово и други белобългарски дворци и замъци. Положението беше депресиращо.
Представители на местните районни изпълнителни комитети буквално говорят с болка в гласа за реставрацията на замъци - има много планове, но няма финансиране, а ако нещо се отделя, то е предимно от местните бюджети. За свършената работа през тази година практически няма какво да се каже.
"Поне покрив да се сложи, за да не се губи свършената работа.""Жалко за труда на хората." „Пишат, че не възстановяваме нищо, но бихме го направили, ако имаше финансиране“. Такива фрази често се чуват в отделите по култура.
Дворецът на Пусловски в Косово
Вячеслав Гарбузов, заместник-началник на отдела за култура на Главния отдел за идеологическа работа, култура и младежки въпроси на Областния изпълнителен комитет на Брест, наскоро съобщи, че през 2017 г. в двореца Пусловски в Косово (район Ивацевичи, област Брест) ще бъдат отворени четири зали за туристи.
Предполага се, че екскурзиите из територията на замъка Косовски ще бъдат съчетани с посещение на музея-имениеТадеуш Косцюшко, което се намира отсреща. Туристите ще могат да разгледат реконструирания замък отвън и да разгледат вътре. Замъкът е планиран да представи снимки, експонати, които не изискват специални условия за съхранение, както и скици на изгледи на замъка.
Плановете за отваряне на четири зали не означават, че реставрацията на двореца вече е завършена или дори наближава финала. Всъщност работамного повече.
Четири зали, които искат да отворят за туристи, са разположени в централната част на двореца. На тях ще има плакати, показващи как ще изглежда замъкът в бъдеще, включително и интериорът му, каза за Naviny.by Михаил Дилко, старши майстор във филиала на Бресреставрация.
Всяка стая има собствен дизайнерски проект, но кога всичко това ще бъде изпълнено, не се знае.
Михаил Дилкоръководи този проект от нулата вече девета година. Основният проблем на реставрацията според него е финансирането. Средствата, отпуснати тази година, бяха достатъчни само за поддържане на проекта. Регионът отдели около 2 милиарда неденоминирани рубли, републиката - нищо.
По думите на управителя обликът на двореца не се е променил съществено от миналата година. Както и миналата година, боядисани са само фасадата на централната част и лявото крило. Тази година са поставени Windows.
“Дворецът е част от дворцово-парковия ансамбъл, като има и площ от 54 хектара. Не е прегледана напълно. Успоредно със строителството текат археологически проучвания и проектиране. Миналата година беше направена порта от лявата страна, сега я направихме от другата страна - всичко е възстановено на старите основи,", - каза Михаил Дилко.
За целия период на реставрационните работи са изплатени 30 милиарда рубли, а за завършването на целия проект са необходими още 120 милиарда „стари“ рубли.
Дворцовият комплекс Сапиеха в Ружани (окръг Пружани, Брестка област) също няма скоро да бъде напълно реставриран. Кога – местните дори не смеят да гадаят.
В момента в замъка са възстановени централната входна порта и две странични крила. През 2011 г. там е открит музей с четириизложбени зали и една изложбена зала. Те са на разположение на туристите.
В момента в двореца се работи по възстановяването на Източната (Театрална) сграда (вдясно на снимката по-долу), но няма достатъчно средства за тази работа. Тази година за реставрацията бяха отпуснати около 300 хиляди долара в еквивалент.
„Там беше планирано да се създаде театър от 18-ти век - такива театри има само в Гьотеборг в Швеция и Крумлов в Чехия. Разбирате, средствата се оптимизират, така че какво ще се случи през следващата година, в момента нямам такава информация ”,, казва Роман Житковски.
СпоредОлга Зинкевич, специалист по опазване на историческото и културно наследство на Районния изпълнителен комитет на Пружани, тази година в съоръжението продължи работата по възстановяване на тухлената зидария на външните стени и укрепване на основата на Източната сграда.
Към момента са изпълнени 80% от работата по извеждането на сградата от аварийно състояние. Сградата все още няма покрив.
Финансирането на реставрацията на замъка Ходкевич и Сапиеха в Бихов (Могилевска област) е напълно спряно. Те се опитаха да възстановят частично замъка до Деня на писмеността през 2013 г., за това дори събраха средства от населението, но след това работата замря.
Според главния специалист на отдела за идеологическа работа, култура и младежки въпроси на областния изпълнителен комитет на БиховРоман Галински, през 2014 г. финансирането е намалено, а през 2015 г. е спряно. Реставрационните дейности са замразени.
В момента в замъка са частично възстановени две кули, Северната кула е възстановена с 40%, в която са унищожени няколко фронтона, самият замък е консервиран. Все още не е възможно да се влезе вътре в кулите, тъй като товастроителен обект.
Сега се разглежда въпросът за привличане на чуждестранни инвестиции за реставрацията на замъка като туристически обект, вече има инвеститор от Литва, но въпросът все още не е решен.
Замъкът на Кишек и Радзивили в Любча (район Новогрудок, Гродненска област) е възстановен от доброволци за четиринадесета година, работата се ръководи от Благотворителната фондация на замъка Любча.
Сега фасадите на две кули и северната стена са външно реставрирани. Тази година са приключили археологическите разкопки на територията на замъка, подготвени са около 120 тона стари тухли, които могат да бъдат използвани за възстановяване на третата кула, каза директорът на фондаИван Печински.
По думите му тази година се планира да приключи изработването на общ архитектурен проект за целия комплекс. Ако бъде одобрен от Министерството на културата, ще трябва да се изработят и строителни проекти.
Кога работата може да бъде завършена, Иван Печински дори не смее да гадае, но отбелязва, че в Любча те се извършват по-активно, отколкото в много други белобългарски замъци.
През цялото това време държавата не взе никакво финансово участие в реставрацията на замъка. Благотворителният фонд, според Печински, се попълва за сметка на личните му средства и средствата на Priorbank.
В момента около 2,5 милиарда неденоминирани рубли са инвестирани в реставрацията на замъка, работата е завършена за 12 милиарда рубли.