Как започнах
За съжаление, когато избирах бъдещата си професия след шибаното училище, не я избрах, както много от вас. Исках да свържа живота си с бизнеса и родителите ми със съветско образование решиха, че това изисква диплома по икономика. В резултат след 6 години обучение в средно и висше образование имам 2 абсолютно безполезни дипломи. Едната дори е червена. Аз съм на 21 години.
Ненаучен. Какво следва? Собствен бизнес? Нямаше пари за него. Започва да търси свободни работни места по специалността икономист-счетоводител. Интересното е, че не знам за вас, но в нашия град заплатата в тази специалност почти не зависи от трудовия стаж. По-скоро фирма. Тоест, оказва се, че след пет години работа вашият стаж ще ви позволи да печелите същите 8-15 хиляди на месец, ако имате късмет, ще успеете. И тогава разбрах колко прецакан. Учих 6 години специалност, по която можеше да се работи след тримесечно обучение. Всъщност станах квалифициран никой. Сигурно не съм единственият. Реших да не си вися носа и да се пробвам в бизнеса. Принципно отказах да работя по специалността си. Между другото, не съжалявам за годините на обучение. Без тях нямаше да намеря много приятели и любим човек.
Здравей отново, безработица. Сега какво? Имате нужда от специалност. За да има напредък. Но какво, ако не мога да направя нищо? Да учим отново и да работим? Вече съм твърде стар за това. Супер звезда. И прескачането от една почасова работа на друга не е достатъчно. Защото след уволнението отново ставам никой без трудов стаж.
И тогава ми просветна. Преди няколко години за всеки случай взех курс за шофьор на автокран. Бащата кранист предложи, благодаря му. Независимо дали е малко, то е полезно в живота. Отвикнал и така забравил за него. Защото той дори не знаеше как да кара лек автомобил. Това ме просветна. Нека опитаме силите си в строителството. ПриИмам и техническа специалност, epta!
Да кажа, че се осрам с тухли е малко. По дяволите, сложих основите на седалката от страх. Беше страшно да карам. Много. И не само заради габаритите, но и заради скоростната кутия с демултипликатор (делител). Който не знае, представете си, че след 4 предавки има едно копче, като натиснеш от първа до 4-та скорост стават 5,6,7 и 8. Да, да, на 25 тонна машина има 8 скорости. И това не е всичко, с което трябваше да свикна. Самият кран. И дългата му стрела. Ще хвърля снимка в коментарите, за да не го направя. Шлаковите блокове са синтезирани от нищото. На моменти изглеждаше, че няма какво да се осра, но когато шлаковите блокове свършиха, паднаха обикновени тухли.
Спомних си златните думи на баща ми "Очите се страхуват, а ръцете правят" - и така той работеше. Малки неприятности под формата на бригадири на измамници, пробиване на две 60-килограмови колела, угодничество на началниците на механика, за съжаление, не бяха заобиколени, но всичко е зад гърба. Но сега в труда има бележка, че съм шофьор на автокран и започва да се трупа опит. Така завършилият икономика става шофьор на автокран. Кой би си помислил? Работата е много опасна и отговорна. За транспорт, хора, кран, ограждащи конструкции. Винаги трябва да има пълна концентрация по време на шофиране и работа. Но се плаща доста добре за Ставропол. Въпреки че не остава време за нищо, но това е само началото, натрупването на опит.
Честно казано, не знам защо написах толкова много, едва ли някой ще прочете толкова много. Сигурно тук трябва да има надпис - споделям радостта си, от месец съм машинист, поздравете ме! А, да, добре, жалко е да изтрия. И единственият, който прочете това до края - благодаря.
и съветвам завършилите училище да изберат добре професия.
Не претендирам за никакви облагиНе искам горещо. Просто исках да споделя с някого.