Какво е "включваща група", Всичко за живота и бизнеса!
Автор: admin Категория: услуги
Напоследък в сферата на образованието често могат да се чуят думите „включване“, „приобщаващо образование“, „приобщаваща група“. За родителите на здрави деца тези думи нямат особено значение. Но семействата с деца с увреждания много се радват, че подобни форми на обучение започнаха да се появяват в България и получиха широка подкрепа и разпространение.
Какво е това?
Приобщаващо образование (фр. inclusif - включително, лат. включвам - заключавам, включвам) - процесът на развитие на общото образование, което предполага наличието на образование за всички, по отношение на адаптирането към различните нужди на всички деца, което осигурява достъп до образование за деца със специални потребности. С други думи, това е реален шанс за децата с увреждания да посещават образователни институции: предучилищни институции, училища, университети наравно със здрави деца. Такива деца се включват в общообразователната система, а не се изолират в специални институции, както беше преди.
Училищата бяха първите, които използваха тази система. Но сега се откриват и специализирани детски градини, където във всяка група има приобщаващи деца. Има градини, в които се разкрива по една приобщаваща група. Но фактът, че дори няколко души имат възможност да не седят вкъщи в "затвор", а да се разхождат и да общуват с други деца, е голямо постижение на нашето образование. Броят на децата в тези групи не надвишава 15 души, от които 5-6 са деца с увреждания. При необходимост се извършва техническо оборудване на институцията. Подбира се и се организира подходяща предметно-развиваща среда. Специалистите на детската градина (логопед, дефектолог, психолог, възпитател...) съставят индивидуален образователен маршрут за всяко такова дете. Ивъзпитател със специалисти на базата на маршрута се занимават със социализацията и обучението на децата. Работата се извършва комплексно и предпоставка за успех е работата със семейството, защото родителите трябва да разберат и да продължат да работят с детето дори извън стените на предучилищната институция.
За здравите деца такова общуване е колосален източник на морално възпитание, те започват да разбират, че децата с увреждания са същите деца като тях самите, учат се да им помагат, да им съчувстват, да ги защитават. А за децата със специални потребности – нормално развиващите се деца се превръщат в идеал за следване, своеобразен учител. Те се стремят да станат същите, да правят същото и същото. И тяхното развитие не стои неподвижно, а непрекъснато овладяват нови умения и способности, учат се да общуват и да не се страхуват от здрави деца, да им се доверяват и да се чувстват равностойни партньори в комуникацията.