Какво липсва на закона за медиацията, за да се приложи тази процедура - новини

какво

Сравнително малкият текст на закона, съдържащ само 20 члена, поражда повече въпроси, отколкото отговори.

Неясно: какви спорове може да разрешава медиатор и дали трябва да е адвокат

На първо място, типът на системата за посредничество, която се създава, не е напълно ясен. Част 2 на член 1 от закона посочва, че законът урежда отношенията, свързани с прилагането на процедурата по медиация по спорове, произтичащи от граждански отношения, включително във връзка с извършването на предприемаческа и друга стопанска дейност, както и спорове, произтичащи от трудови и семейни правоотношения.

Желаният резултат за страните в конфликта е споразумение за медиация, което съгласно част 4 от член 12 от закона е гражданскоправна сделка, насочена към установяване, промяна или прекратяване на граждански права и задължения. По този начин е съвсем очевидно, че в съответствие с тези норми дейността на медиатора е в областта не на всеки, а изключително на правен конфликт. Положителен резултат от дейността на посредника е сключването на гражданска правна сделка, която не може да противоречи на закона и трябва да бъде валидна в контекста на нормите на Гражданския кодекс на Република България относно изискванията към договорите.

Законодателят трябва да разшири обхвата на закона изключително в областта на разрешаването на правни конфликти, като посочи по-специално наличието на висше юридическо образование като задължително изискване за медиатора.

Съществен недостатък: процедурата по медиация не е предписана по никакъв начин, но има забрани за медиатора

Забележете несъответствиетозаглавието на закона до неговото съдържание, тъй като самата процедура по медиация и нейната техника не се споменават дори в най-абстрактна форма. Съгласно член 11 от закона редът за провеждане на процедурата по медиация се определя със споразумението за медиация.

Считам, че в контекста на формирането на медиациятаби било препоръчително в закона да се посочат основните видове процедури по медиация, формирани от чуждестранната практика, като: улесняваща медиация, оценъчна медиация, преговори и др. Освен това би било полезно да се разработят и утвърдят Примерни правила за провеждане на процедурата по медиация, които да бъдат поверени на Министерството на правосъдието на България.

Съмнение относно възможността за провеждане на процедурата по медиация предизвиква клауза 2 на част 6 на чл.15 от закона, според която медиаторът няма право да оказва правна, консултантска или друга помощ на която и да е страна. Но как при такива условия е възможна медиацията? В крайна сметка основната задача на медиатора е именно да предостави на страните в спора правна и друга помощ при разрешаването на конфликта.

Единственото условие за използване на медиация е съгласието на страните. Но това не е достатъчно, за да заработи механизмът

Законът не само не съдържа определени изисквания към процедурата по медиация и медиаторите, но и не създава достатъчна правна основа и организационна структура за функционирането на институцията.

В европейските страни медиацията съществува органично на доброволни начала, но такова прилагане в България според мен не е напълно оправдано. Съгласно чл.7 от закона единственото условие за прилагане на процедурата по медиация е съгласието на страните. Наличието на споразумение за провеждане на процедурата по медиация и свързаното с нея пряко провеждане на тази процедура не го правие пречка да се обърне към съда. Не бива да се очаква, че след влизането в сила на закона стопанските субекти ще побързат да включват условия за клауза за посредничество в договорите и ще прибягват до процедурата по медиация.

Необходимо е законодателно да се регламентира правото на адвокатите и нотариусите да бъдат медиатори

Не е определено какъв ефект ще имат споразуменията с посредничество

В рамките на концепцията за възлагане на функциите на медиатори на нотариусите е възможно да се придаде обвързваща сила на споразуменията за медиация. При неизпълнение или неправилно изпълнение на нотариално заверено посредническо споразумение, заинтересованата страна може да се обърне към нотариуса за извършване на изпълнителен надпис -обвързването на тези документи би увеличило значимостта на постигнатото посредническо споразумение. Заслужава внимание и идеята за включване на пенсионирани съдии като медиатори при разрешаването на спорове.

Горепосочените проблемни аспекти на закона обаче не омаловажават неговото значение. Те обаче са отличен стимул за по-нататъшното развитие на законодателството относно процедурите за алтернативно разрешаване на спорове, давайки необходимата свобода и надежда за това.

Автор: Юрий Палцев, Преподавател в катедрата по граждански процес на Кубанския държавен аграрен университет, водещ юрисконсулт на Федералната пощенска служба на Краснодарския край - клон на Федералното държавно унитарно предприятие "Пощи ​​на България".