Какво ще донесе на България най-силен срив на борсата в САЩ
Анализаторите на CNN бият тревога: сривът на американския фондов пазар от началото на 2016 г. се превърна в най-сериозния за 119 години и това не е толкова лошо. Американският бизнес е сериозно загрижен, че спадът може да предизвика повторение на световната финансова криза от 2008 г. Какво всъщност носи това положение за целия свят и особено за България?
Но не всичко е толкова страшно, обясни за МК докторът на икономическите науки, професор Никита Кричевски.
— Американците винаги са обичали различни статистики във всички области на живота, независимо дали са лични или обществени. Те също така обичат да сравняват различни епохи според различни параметри. И в резултат получават инциденти, като последния - най-силният борсов срив от 1897 г. насам в първите дни на новата 2016 г.
Вярно е, че подобни спадове на американския фондов пазар, дори по-големи по мащаб, са се случвали и преди. Например през 1932 г. в годините на голямата икономическа депресия в САЩ. Единствената разлика е, че тогава сривът беше еднодневен, а сега продължава четири дни. Но не това е важното. Фондовият пазар отдавна живее по собствените си закони и е престанал да оказва пряко влияние върху реалната икономика. Днес това е, ако искате, по-скоро аналог на рулетката, отколкото механизъм за трансформиране на лични спестявания в инвестиции. Така че значението му не бива да се преувеличава: настоящата ситуация не е бедствие, а само удобен момент да спечелите своите 5% при спад днес, а утре, разбирате ли, всичките 10% за тези, които играят на фондовата борса. Единствената реална опасност - и всички го признават - е, че фондовият пазар е балон, който ще се спука един ден. Въпреки това Федералният резерв на САЩ (FRS) вече е предоставил канали за пласиране, така че банковата система да не загуби средствата си. Така че дори най-многоАмерика не е в опасност.
Що се отнася до Китай, там ситуацията е по-сложна. Тази страна преминава към нов модел на икономическо развитие с по-нисък икономически растеж и по-ниско потребление. Забавянето на темповете на растеж обаче там е относително: да речем, не 10% годишно, както преди, а „само“ 6-7%, което дори и в тази съкратена форма е празна мечта за повечето от развитите икономики на света. Девалвацията на юана беше извършена от китайците единствено за повишаване на конкурентоспособността на техните стоки. Така че и тук не мирише на бедствие.
За България сривът на борсата в САЩ не означава абсолютно нищо. У нас, за разлика от Америка, където всеки пети човек (60-70 милиона души) играе на фондовия пазар, само сто хиляди души или 0,1-0,2% от населението се занимават с това. Те нямат нужда от нашите съвети, но трябва ли останалите да се притесняват? Те тихо „отпразнуваха“ както срива на американския фондов пазар, така и девалвацията на юана, а когато отидат на работа тази седмица, и двете ще станат история без значение. Единственият забележим ефект за нас беше лекият спад на цените на петрола. Но дали един барел струва $35 или $34 не е важно. Това е главоболие за правителството, което ще трябва да намали бюджета. И нищо няма да се случи на държавата като цяло и на всеки един българин поотделно!