Какво трябва да знаете при сключване на договор за жилищна кооперация

Както казахме много пъти, 214-FZ показва, че привличането на средства от граждани, когато купуват жилища в строеж, е възможно чрез:

Заключения между граждани и разработчици на споразумение за участие в споделено строителство; Привличане на средства от граждани чрез жилищно-строителни и жилищно-спестовни кооперации (наричани по-долу HSC), т.е. гражданите се присъединяват към HSC и стават акционери в HSC.

Поради факта, че жилищната кооперация не изпълнява задълженията си, строителството на къщата не е завършено, гражданинът поиска да събере лихва от жилищната кооперация за ползване на чужди средства за периода от момента, в който трябва да бъде завършен строежът, до завеждането на дело в съда и плащането на държавната такса. Според гражданина, при положение, че къщата не е построена в срока, посочен в договора, жилищностроителната кооперация използва неправомерно внесените от него средства.

По този начин, като се присъедини към жилищната кооперация, гражданин става член на жилищната кооперация и носи риска от загуби, тоест, ако къщата е построена в нарушение на сроковете, тогава жилищната кооперация не носи отговорност.

В същото време, за да станете член на жилищната кооперация, ще бъдете помолени да кандидатствате за членство и пълномощно за участие в дейностите на жилищната кооперация. В крайна сметка няма да идвате в жилищната кооперация всеки път, за да подписвате документи за приемане на нови членове, изпращане на документи до държавни органи и т.н.

Подобна практика се съдържа в следните съдебни решения и определения:

Най-важното, на което бих искал да обърна внимание на читателите на тази статия е, че дейността на жилищната кооперация е законово регламентирана. Организациите имат право да привличат средства от граждани за изграждане на къщи, като се присъединяват към последните в жилищни кооперации. Въпреки това, гражданите, избирайки тази схема, когатозакупувайки жилище, те трябва да разбират рисковете и да знаят какво е написано в договора „между редовете“, а също така да се запознаят не само с договора, но и с други документи, регулиращи дейността на конкретна жилищна кооперация, например с хартата.