Камерната музика е

Камерна музика в Енциклопедичния речник: Камерната музика е инструментална или вокална музика за малка група изпълнители: солови композиции, различни видове ансамбли (дуети, трио и др.), Романси и песни.

Значението на думата Камерна музика според речника на Брокхаус и Ефрон:Камерна музика- предназначена е за изпълнение в малки помещения, поради което броят на изпълнителите (инструментални или вокални) е много ограничен, инструментите са избрани не особено силни по звук, напр. струнни (квартети, квинтети, секстети, октети), много по-рядко дървени духови (Квинтет на Моцарт за кларинет със струнни, оп. 180, Квинтет на Бетовен за пиано, обой, кларинет, фагот, валдхорна, оп. 16, неговият септет es-dur за пиано, цигулка или виола, виолончело, контрабас, клер нета, фагот, рог). К. музиката се развива заедно с оркестровата музика от 16 век. и гравитира към инструменталната, а не към вокалната музика. Този клон на музикалното изкуство, изискващ тънко познаване на формите, хармонията, контрапункта, се развива по-късно, под влиянието на най-големите музикални гении. Особено при Бетовен струнната квартетна музика или така наречената квартетна музика достига своя апогей. След Бетховен К. пише музика за Шуберт, Менделсон, Шуман, Брамс, Сен-Санс и др.. В България в тази област работят Глинка, Рубинщайн, Чайковски, Бородин, Афанасиев, Кастриот-Скандербек, Римски-Корсаков, Глазунов, Танеев, Аренски, Направник. За да поддържат това изкуство, те многократно са били назначавани в Санкт Петербург. състезания Имп. Руски музика общество и Дружеството за К. Муз. Тази област включва също романси за пеене, малки пиеси за пиано, сонати за пиано или пиано и струнен инструмент. Музикалното изпълнение на К. трябва да е различноголяма финес и детайлност.Н. S.

Дефиницията на "Камерна музика" според ТСБ: Камерна музика (от къснолатинското camera - стая) специфичен вид музикално изкуство, различно от театралната, симфоничната и концертната музика; композициите на К. м. са предназначени за изпълнение в малки стаи, за домашно, „стайно“ музициране (оттук и името). Композициите на К. М. са написани за малки инструментални състави (от един изпълнител-солист до камерен ансамбъл). За К. м. се характеризира с икономия и най-фина детайлност на изразителните средства; има голям потенциал за предаване на лирични емоции и фини градации на душевните състояния на човека. Произходът на К. м. датира от Средновековието. До края на 16в. това име се приписва само на вокалните жанрове; от 17 век той беше разширен и до инструментална музика. През 16-18 век. терминът "К. м." започва да обозначава светска музика, за разлика от църковната (камерна соната, за разлика от църковната соната). Съвременни видове камерен инструментален ансамбъл - соната, трио, квартет, квинтет и др. - са формирани в произведенията на представителите на виенската класическа школа И. Хайдн, В. А. Моцарт, Л. Бетовен, които създават дълбоки по съдържание и перфектни по форма проби. Притежавайки богати изразителни възможности, инструменталният ансамбъл (особено квартетът с лък) привлича вниманието на почти всички композитори, отразява всички основни направления на музикалното изкуство от 18-20 век. Отдадоха почит на романтиката (Ф. Шуберт, Ф. Менделсон, Р. Шуман) и композиторите от следващото време (И. Брамс, А. Дворжак и др.); Руските камерни ансамбли се отличават с високо артистично ниво. композитори (П. И. Чайковски, А. П. Бородин, А. К. Глазунов и др.), чиито традиции са открилипродължен от съветски композитори (Н. Я. Мясковски, С. С. Прокофиев, Д. Д. Шостакович и др.) От края на 18 век. и особено през 19 век. видно място в музикалното изкуство заема вокалната класическа музика.В творчеството на Ф. Шуберт, Р. Шуман и други романтични композитори се формира жанр на художествената песен, нов за това време и притежаващ разнообразни изразителни възможности. В България се развиват жанровете песен и романс (М. И. Глинка, А. С. Даргомижски, П. И. Чайковски, А. П. Бородин, М. П. Мусоргски, Н. А. Римски-Корсаков, С. В. Рахманинов и др.). В същото време голямо значение придобива жанрът на инструменталните миниатюри (характерни пиеси, пиеси в танцови форми и др.). През 19 век. започват да се провеждат публични концерти на класическата музика, главно в малки концертни зали, започват да възникват организации на любители на класическата музика и се създават множество камерни ансамбли от изпълнители. нейна собствена, Романтична песен от 19 век, М., 1967; нея, Майстори на съветския романс, М., 1968; Раабен Л., Инструменталният ансамбъл в българската музика, М., 1961; негова, Съветска камерна и инструментална музика, Л., 1963; Walthew R. H., Развитието на камерната музика, L. - N. Y., [1909]; Mersmann H., Die Kammermusik, Bd 1-4, Lpz., 1930-33; Kilburn N., Камерна музика и нейните майстори, L., 1932; Улрих Х., Камерна музика, 2 изд., N. Y. - L., 1966; Кьоре, А., La musique de chambre, P., 1953; Richter J. Fr., Kammermusik-Katalog, Lpz., 1960; Cobbett W. W., Циклопедичен преглед на камерната музика, 2 изд., v. 1-3, Л., 1963. Л. Н. Раабен.

Kamerling-OnnesКамерна музикаКамерна пещ