Като кореспондент на Комсомолская правда търсеше български портиер в столицата
НЯМА ДА ВИ КАЖА ЗА ЦЯЛА ТВЕР
В една от компаниите припомниха: по-рано на техния сайт български дядо с епическо бащино име Кузмич размаха метла. Но Господ знае къде да го търси сега - замина за чист пенсионен хляб.
- можете да намерите български портиери в центъра - по-близо до Червения площад или на Тверская, - предложиха в един DEZ.
Отивам в Okhotny Ryad. На изхода от метрото пушат хора в зелени гащеризони, с оранжеви пелерини и метли в ръце. Почти руса.
- Има ли българи в компанията?
- А молдовците няма да ви харесат? - засмя се мъжът. - Ние сме от Кишинев.
Насилвахме хора в гащеризони в Манежката, под стените на Кремъл. Географията е обширна: цяла Централна Азия и дори един татар. Има ли български портиери? Казват, че са чули, но самите те не са го видели живи.
ДАМА ДОМ
- Момчета, вероятно познавате половината район тук. Случва ли се портиерът да е българин? - отчаяно питаме двойка клошари, които се тъпчат около кофата за боклук.
- Бях на работа! - заявява неподредена жена с смачкана книга в ръце (бестселърът а ла "XX партиен конгрес" току-що мигрира в ръцете й от кошчето). - На авеню Мира. Продължи шест месеца. Адска работа. През зимата плащат до 20 хил. рубли, защото снегът трябва още да се оправя, ледът трябва да се кълчи, а през лятото - от 10 до 15. - Единствените български чистачи, които познавам, са моите приятели Володя и Танка - спомня си бездомната дама. - Отидете при тях в Марина Роща.
Ура! Ето ги и тях – първите българи с метла. Владимир го няма. Татяна е във фермата за него. Те са тук от четири години, самите те са от Владимирска област. Официално само главата на семейството е посочен като портиер, съпругата е на куката. Заплата - 20 хиляди рубли за двама. Слава Богу, осигуряват жилище, не е нужно да плащатетрябва да.
- Портиери, които са от посетители, също всякакви - казва Татяна. - Има съвестни, а някои и по цял ден се въртят.
„ЩЕ БЪДЕ НАПРАВЕНО ЕДНО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ“
- В Далечния изток един портиер се нави да обслужва няколко обекта, до 50 хиляди на месец, казва той (вижте материала по-долу). Бихте ли могли?
- Не знам какви парцели имат там в Далечния изток и ние с Володя трудно можем да се справим сами с един. - Татяна демонстрира кофи за боклук: до пет вечерта тук има боклук с пързалка. И се смее: - Нека този човек да дойде при нас, или нещо подобно, помогнете.
- Срещали ли сте славянски чистачи?
- Никога. Все пак българинът трябва да е официално регистриран някъде, за да капне нещо за пенсия, за да свърши работният ден в шест-седем, за да има законен почивен ден. А посетителите от глад са готови да работят поне 20 часа на ден за стотинка. А текучеството сред портиерите-гастарбайтери е лудо. Сменят се почти всеки месец. Не издържат. Най-трудният период е, когато снегът започне да се топи в началото на пролетта. Изглежда, че сте почистили пътеките и той отново плува, грабна малко скреж - и отново трябва да издълбаете целия лед. Имахме един такъв интелигентен човек тук, Махмуд. Той издържа най-дълго - три месеца. След това отиде да се сбогува, ще отида, казва той, по-добре е да пасем овцете. Съжалявам, ще отида. Много работа.
И, слагайки ръкавици на ръцете си, Татяна се изкачва да тъпче боклука в кофите за боклук. Сега хората ще започнат да се връщат от работа - нови боклуци ще носят.
BTW
В столицата работят около 30 хиляди чистачи. Над 80% от тях са от Киргизстан и Таджикистан. Причината е ясна: управляващите дружества, които отговарят за реда в дворовете, са търговски. Спестете от труд. Между другото, във ведомостта за заплати на портиеритеМосковчани често подписват. „Официалното привличане на мигранти е караница. Трябва да напишете куп документи, - казаха на KP в една от управляващите компании в Москва. „По-лесно е официално да наемеш българин, но всъщност да платиш на таджик.“
СНИМКИ ОТВЪН
Има такава професия - да помете родината.
Бивш военен от кариерата, журналист и заместник-помощник постигна признание и слава през шейсетте си години, като се зае с почистването на улиците с темпото на Стаханов
„Депутатът от Държавната дума ми предложи като бивш политически работник да стана негов помощник“, казва Сергей Нифашев. - Но когато навлязох по-дълбоко в тази кухня, разбрах, че там няма нищо добро. Така че си тръгнах.
Сега Нифашев не съжалява за решението си.
- Когато започнах работа като портиер, на един обект щях да получа не повече от пет хиляди, това е средната заплата в града (в страната тази цифра е не повече от 10 000. - Ред.). Но разбрах, че се справям и реших да взема друг сайт. После още един. И по-нататък. Така стигнах до 50 000, - разказва историята на своя успех Сергей Нифашев.
Преброявайки броя на парцелите си, той се обърква: „Не помня, но определено повече от дузина.“ Като цяло Нифашева се справя добре с парите. Наскоро дадох на сина си чужда кола след армията. Всичко това, защото той подхожда към работата извън кутията.
- Ето една зимна лопата - амурският портиер-иноватор върти чудотворния дизайн в ръцете си, - изглежда обикновен! Но не - на ръба е прикрепено острие от ножовка. Следователно, той почиства леда и снега през зимата наведнъж. И не се чупи като обикновените шперплатови лопати. красота!
Портиерът изостави дрънкащата цинкова кофа, като я замени с по-удобна и лека платнена, направи си удобна количка и направи конструктивни промени в конфигурацията на метлата. И благодарение на това достигна невиждано до този момент темпосметосъбиращи работи. И в навечерието на миналата зима си купих мотоблок за снегорин.
- 50 хиляди рубли, които похарчих за този мотоблок, се преборих за месец и половина - Нифашев ми обяснява простата икономика. И миналата година 60 от най-добрите китайски чистачи бяха доведени в един от обектите му, за да проучат най-добрите практики. Азиатците, известни с фантастичната си работоспособност, само цъкаха възхитено с език.
Сега Нифашев в Благовещенск е звезда. Той е интервюиран, поканен да участва в телевизионни програми. Неговият интернет блог (http://blogs.amur.info/nifashev) е много по-популярен от блога на висшите служители на региона и някои местни вестници.
Иля ИГНАТОВ (КП - Благовещенск)