Кислородът в природата - Детска енциклопедия (първо издание)
Лекият газ кислород е най-често срещаният елемент на Земята. В земната кора той е 12 пъти повече от теглото на желязото, 140 пъти повече от въглерода, почти 500 пъти повече от сярата; съставлява 49,13 процента от теглото на цялата земна кора.
Такова разпределение на кислорода на Земята напълно отговаря на значението му в живота на живата и мъртвата природа. В крайна сметка водата е комбинация от водород и кислород (съдържаща 89 процента кислород), пясъкът е комбинация от силиций и кислород (53 процента кислород), желязната руда е комбинация от желязо и кислород. Кислородът е съставна част на много руди и минерали. Но кислородът е от най-голямо значение за живота на дивата природа, за живота на животните и хората. Без кислород животът на Земята е невъзможен.
Цялата жизнена дейност на човешкото тяло, от раждането до смъртта, е свързана с окислителни процеси, в които кислородът играе основна роля.
Тези процеси започват с дишането на човека. Въздухът, вдишван от човек, навлиза в белите дробове. Тук през стените на най-тънките кръвоносни съдове, през които не минава течност, а преминава газ, кислородът прониква в кръвта. Най-важният процес на газообмен се извършва в кръвта.
Кръвта абсорбира кислород и освобождава съдържащия се в нея въглероден диоксид. Обикновено въздухът съдържа 0,03 процента въглероден диоксид, докато въздухът, издишан от човек, съдържа 4,38 процента въглероден диоксид.
Кислородът, получен от кръвта, се разнася из тялото и окислява разтворените в него хранителни вещества. Когато се окислява от кислород, т.е. по време на бавното изгаряне на хранителните вещества, влизащи в тялото, се образува въглероден диоксид, който се абсорбира от циркулиращата кръв. Въглеродният диоксид се пренася от кръвта в белите дробове и тук, с нов обмен на газ свходящия свеж кислород от въздуха, при издишване се освобождава в околната атмосфера.
Един възрастен човек абсорбира около 850 литра кислород всеки ден по време на дишане. Окислителните процеси, протичащи в тялото ни, са съпроводени с отделяне на топлина. Именно топлината, свързана с процеса на дишане, поддържа телесната ни температура около 37 градуса.
При дишане, по време на горене, по време на всякакви други окислителни процеси (ръждясване на метали, гниене и др.) Кислородът от въздуха се абсорбира. Може да възникнат основателни въпроси: въздухът става ли по-беден на кислород, за колко време ще стигне за живот на Земята? Няма причина за безпокойство в това отношение.
Атмосферата съдържа 1 300 000 000 000 000 тона кислород и въпреки че това количество е само една десет хилядна от общото съдържание на кислород в земната кора, това число е доста голямо. Но най-важното е, че той практически не се променя поради обратните процеси на отделяне на кислород, протичащи в природата.
Тези процеси на освобождаване на кислород възникват в резултат на жизнената дейност на растенията. Като абсорбират въглероден диоксид от въздуха за своето хранене, растенията го разлагат на въглерод и кислород под действието на слънчевата светлина. Въглеродът остава в растението и отива за изграждане на тялото му, докато кислородът се освобождава обратно в атмосферата. И въпреки че растенията също дишат и се нуждаят от кислород за дишане, но като цяло количеството кислород, което растенията отделят по време на храненето си, е 20 пъти повече от необходимото им за дишане. Така растенията са живи фабрики за кислород.
Ето защо засаждането на растения в градовете е от голямо значение за здравето. Те не само абсорбират излишните количества въглероден диоксид, натрупан тук в резултат надействията на фабриките и заводите, но, спомагайки за пречистването на въздуха от вредни примеси, те го обогатяват с животворен кислород за човешкия и животинския организъм.
Зеленият пръстен около градовете е източник на кислород, източник на здраве.