Книга Witch Doctor, стр. 22
Онлайн книга "Вещер"
„Аз не съм пророк“, сви рамене Антоний, „но мисля, че ако направиш всичко, както казах, ще оцелееш.
Мъжете взеха Федорчук и си тръгнаха. Не бяха изминали обаче и десет дни, когато от същата Нескупая беше докаран нов пациент. Служител на един от собствениците, докато цепеше лед на реката, се подхлъзна, замахна и смачка крака си с брадва почти до костта. Дали брадвата беше ръждясала, или в раната влезе кал от обувките, но кракът почерня пред очите ни. Самият пострадал разбрал, че е започнала гангрена.
Антъни само поклати глава и каза:
„Не мога да помогна тук. Кракът го няма.
- Спаси живот! — примоли се нещастникът.
„Трябва да отрежем крака тук, на това място“, посочи Антоний над коляното. „Ще останеш инвалид до края на живота си и пак ще ме проклинаш. Да, дори кажете, че е възможно да спасите крака.
„Умолявам ви, спасете живот. Аз самата виждам черни петна. Това е гангрена.
— Както желаете — съгласи се Антоний след кратък размисъл.
Операцията беше много болезнена и отслаби мъжа толкова много, че дори след няколко дни не можеше да става дума да го прибере вкъщи. Въпреки това вече нямаше опасност за живота му.
След тези случаи славата на Антъни Косиба нараства още повече. Почти всеки ден идваха пациенти с различни заболявания. Този беше с гнойни очи, не го беше виждал от Коледа, друг имаше счупени кости, трети се оплакваше от колики, трети ги мъчеше кашлица. Имаше и такива, които не знаеха какво се случва с тях: те просто ставаха все по-слаби от ден на ден.
Антъни не помогна на всички. Някои той веднага изпрати, обяснявайки, че няма лек за болестта им. Той каза на другите по различни начини: или сложете торба с горещ пясък на корема си, или не сипвайте сол в храната ине яжте месо, след това пийте отвари от различни билки. И просто така се случи - който излезе със съвет от него, винаги оздравяваше, в краен случай получаваше облекчение.
В района имало няколко лечители. В Печки при граф Зангофт старият овчар знаеше как да говори физиономия и зъбобол, разбираше и от други болести. Една жена, Белякова от фермата, знаеше метода за лечение на лишеи, говори за успешно раждане. Църковният пазач в Радолишки гонеше глисти и помагаше при кръвотечение. Но всички те съветваха да се казват някакви молитви или тайнствени заклинания, правеха странни знаци над болните или им даваха амулети.
Но новият магьосник, Антоний от мелницата, не направи нищо подобно. Той пита, гледа, опипва и след това като луд обикаля хижата, трескаво потрива челото си, върти очи и веднага казва как да се лекува.
В квартала имаше много спорове кой знахар има най-добрия лек. И все пак, от една страна, Антъни Косиба беше над всичко: той не вземаше пари. Когато болният донасяше бучка масло, кокошка, торба боб, свитък домашно платно или вълна, той приемаше, благодареше му с кратък поклон, а ако не се донесе нищо, все пак го почерпваше. От време на време раздавал ту едно, ту друго на бедните, а останалото отивало в килера на мелничаря. За нуждите си Антоний се нуждаеше от малко: достатъчно за тютюн, чифт ботуши от юфт и малко дрехи. Всичко това му осигуряваше доходи от мелницата, защото той продължаваше да работи там, въпреки че Прокоп, от благодарност към сина си и за това, че Антоний ги даде, той сам го убеди да напусне работа.
Междувременно напливът от пациенти се увеличи. Случи се така, че Антъни нямаше време да работи в мелницата. Пред вратата му стояха десет и повече каруци с тежко болни пациенти. Тези, които все още имаха сили, дойдоха пеша,отдалеч дойде с възможност и имаше много такива пациенти.
В килера, в коридора и в самата колиба по ъглите растяха истински планини от подаръци, защото майката Агата се съгласи да вземе само храна, а бельо, вълна, бельо, овнешки и телешки кожи, пера и най-вече билки, от които се нуждаеше само Антоний, лежаха на купчина.
„Тук имаш боклук, като в плевня“, каза Зоня, подкосена, „и всичко хубаво, като евреин зад печката“. Бих казал, че ще го почистя ... Подът също трябва да бъде почистен ...
— Добре — махна той с ръка. - Добре съм както си е...
— И прозорците трябва да се измият — продължи Зоня.
Човек без надзор е като зеленчукова градина без ограда.
Антоний мълчеше, надявайки се, че ако не отговори, тогава Зоня, както обикновено, ще стои, ще стои и след това ще събере багажа и ще си тръгне. Той дори я обичаше, оценяваше доброто й сърце, но предпочиташе да бъде сам.
Този път обаче Зоня не се поддаде.
„Ти си умен човек, Антоний. Просто не виждате ползата си. Хо-хо, какво богатство би могъл да събере, ако поиска. Толкова много хора идват при вас. Да помагаш на болните, разбира се, е нещо християнско. Ако си беден, тогава можеш да го направиш за нищо, но всичко се обърна с главата надолу в мен, когато взе само една къса кожа от такъв богат човек като Дулейко от Бервятов. Той би ти дал крава, ако искаш. Мога да събера големи пари.
— Нямам нужда от пари — вдигна рамене той. „И без това не гладувам и няма за кого да събирам.
„И вие сте виновни.
- Ти нямаш никого. Имате нужда от собствена жена и деца.
— Вече съм стар — отвърна уклончиво Антоний.
Зоня се засмя с глас.
„Ти си толкова стара, че повече от един би се оженил за теб.
„Бих отишла сама. Аз говоря истината. бих отишъл.
Антоний се извърна рязко от нея и изръмжа:
Престанете с тези глупости.
- И защо глупости. не бой се Не минава месец някой да не ме ухажва. Все още не съм най-лошата, въпреки че съм вдовица. Миналата седмица аз самият видях колко стар Баран и градинарят Сивек идват от Витскуни. Омъжиха ме за по-младия Мишонок. Но аз не го правя, въпреки че той е по-млад от мен и ще получи много земя като наследство. Но не мен. Това не е съпругът, който искам. И аз ще отида за теб, само кажи думата. И ако искате да знаете, самият Прокоп ще се радва...
- Защо да се женя, Зоня ...
- Не ме харесваш?
- В този случай не. Не харесвам никого, защото не ставам за семеен живот.
- Трябва ти баба. ще кажеш ли не
- Е, та холерата те взе! — изведнъж избухна Зоня. - Да стоиш на планината и да не видиш слънце! Така че trassa да ви вземе! Да седи във водата и да не може да се напие! Потърсете го! Колко безчувствено. Толкова упорит. Добре добре! Ще го запомня за теб! Уф!
И, почервеняла от гняв, тя изскочи от пристройката, затръшвайки вратата. Но на следващия ден яростта й изчезна. Тя отново внимателно му наля супа, наля чай по-силен от другите и оголи равните си бели зъби.
С изключение на Зоня, никой от семейството на мелничаря не погледна в пристройката на Антоний, освен, разбира се, малката Наталка. Наталка щеше да седи с него ден и нощ, само ако беше възможно. Тя много се привърза към Антъни.