Кога е създаден ивритът?
През Средновековието евреите са говорили езиците на страните, в които са живели. Така че в Испания те говореха еврейския диалект на испанския, иначе наричан ладино. След като са изгонени от Испания, много евреи се преместват в Османската империя, където продължават да използват "ладино".
Част от бившите испански евреи (сефарди) се заселват в Мароко. Тук юдео-испанският диалект започва да се нарича "хаквития". Някои сефаради отидоха в Португалия, където преминаха към португалския език или неговия еврейски диалект. След като са изгонени от Португалия, сефарадите се установяват в Холандия, където преминават към холандския език.
В средновековна Франция евреите са говорели юдейско-френски (корф), диалект на петролните езици, които са били широко разпространени от френската страна в старите времена. След експулсирането от Франция евреите в новото си място на пребиваване в Германия за известно време запазиха юдейско-френския, но скоро го забравиха и възприеха идиш, вариант на немския език. Идиш са говорели и източноевропейските евреи – ашкенази.
Това не е пълен списък на еврейските езици. Общо бяха над три дузини. Евреите започнаха да мислят за създаване на собствен език почти едновременно с появата на политическото движение ционизъм, което има за цел да създаде еврейската държава Израел.
Процесът на създаване на нов език е наречен "възраждане на иврит". Елиезер Бен-Йехуда играе ключова роля в него.
Ицхак Пърлман Елиезер (истинско име Бен-Йехуда) е роден в Българското царство, на територията на съвременната Витебска област Белоболгария. Родителите на Бен Йехуда мечтаели той да стане равин и затова му помогнали да получи добро образование. Още в младостта си Елиезер е проникнат от идеите на ционизма и през 1881 г. емигрира в Палестина.
ТукБен-Йехуда стига до извода, че само ивритът може да я съживи и върне в нейната „историческа родина“. Повлиян от своите идеали, той решава да разработи нов език, който да замени идиш и други регионални диалекти като средство за ежедневна комуникация между евреите.
Неговите идеали бяха толкова силни, че Бен-Йехуда се опита да защити малкия си син Бен-Цион от влиянието на езици, различни от иврит. Известен е случай, когато Елиезер се развикал силно на жена си, като я хванал да пее приспивна песен на сина си на български. Смята се, че Бен-Цион Бен-Йехуда е бил майчин иврит.
Въвеждането на иврит в живота беше много по-трудна задача от създаването му. Разпространението му се извършва чрез детски училища, в които преподаването се провежда на иврит. Първото такова училище възниква в селището Ришон де Цион през 1886 г. Този процес беше бавен. Родителите се противопоставиха на децата им да учат на това, което смятаха за непрактичен език, който би бил безполезен във висшето образование. Процесът беше затруднен и от липсата на учебници по иврит. Да, и в самия език в началото нямаше достатъчно речник, за да опише света около нас. Освен това дълго време не можеха да решат кое произношение на иврит е правилно: ашкеназки или сефарадски.
Процесът се ускори, след като в началото на 20 век в Палестина пристигна втората вълна на еврейска емиграция от Европа. Представителите на тази вълна вече са били запознати с литературния иврит. В Европа еврейските писатели вече усилено издаваха книгите си върху него. Най-известните сред тях са Мойхер Менделе (Яков Абрамович), поетът Хаим Бялик, Миха Бердичевски и Ури Гнесин. Класиците са преведени на иврит от Дейвид Фришман, Шаул Черняховски и др.
Едновременно с въвеждането на иврит, имаше кампания за дискредитиранеидиш език. Идишът беше обявен за "жаргон" и "некошер". През 1913 г. един от писателите заявява: "говоренето на идиш е дори по-малко кашерно от яденето на свинско."
Пикът на конфронтацията между иврит и идиш е през 1913 г., когато избухва така наречената „война на езиците“. Тогава определена група решава да създаде първия технически университет в Османска Палестина, който да обучава инженерни кадри сред евреите. Беше решено да се преподава на идиш и на немски, тъй като нямаше технически термини на иврит. Поддръжниците на иврит обаче се противопоставиха на това решение и принудиха групата да признае поражение. След този инцидент стана ясно, че ивритът ще стане официален и говорим език на Израел.
Създаване на иврит - създадено, прилагане - изпълнено. Сега учените филолози са изправени пред трудната задача как да класифицират иврит. Не е ясно къде и какво е копирал и поставил Бен-Йехуда. Повечето учени виждат съвременния иврит като продължение на библейския „еврейски език“. Има обаче и алтернативни гледни точки.
По-специално, Пол Уекслер твърди, че ивритът изобщо не е семитски език, а еврейски диалект на славяно-сръбския език. (Под сърби имаме предвид лужишки сърби, живеещи в Германия). Според него всички основни структури на езика и по-голямата част от лексиката са чисто славянски.
Гилад Цукерман заема компромисна позиция между възгледите на Векслер и „мнозинството“. Той смята иврит за семитско-европейски хибрид. Според него ивритът е не само продължение на "библейския език", но и на идиш, а има и много от български, полски, немски, английски, ладино и арабски.
И двамата лингвисти са обект на критика, в която се изразяват предимно политически, религиозни и ционистки аргументи, а не научни.