когато родителите пият
Здравейте!, аз също вече много. А. (хлипайки) Това е непоносимо. Баща ми пие, но честотата е средна., Но! като моментно усещане, че сяда на масата с мисълта: Ще се надуят в стелката. Е, ето я историята. Вървя това в момента на "действия" В крайна сметка той идва и казва: Все още можете да се обадите в полицията, да кажете, че родителите ви пият. Добре тогава.
как ви разбирам всички :((((((((Родителите ми пият от дълго време. Спомням си всички тези ужасни сцени от класа от 5-ти. определено през нощта кавги, писъци и т.н., ужас, дори и всичко да е започнало добре. Цял живот страдам, плача, но не им пука. ден, ако чуя пияна глава, не спя цяла нощ, защото обикновено знам до какво води всичко. не мога да живея така повече. Не знам какво да правя, всичко това не ми позволява да живея нормален пълноценен живот :,((((((((((((((((((((((((((((((((((((((
Разбирам всички много добре. Все същото. Аз съм на 26 години. От Екатеринбург. Дори сега родителите ми са пияни. По-голямата ми сестра, тя е на 32, също пие с тях, съпругът й я напусна заради пиянството и взе дъщеря й. Направил правилното нещо. Идвам при тях и не ги пускам от вкъщи 1-2 дни изтрезняват. Те се озлобяват. Ако не ги задържите насила, те ще изпият до последната рубла, ще се качат в дългове (2 седмици със сигурност). Мисля, че няма смисъл да се лекувам, опитах няколко пъти. Но не мога да бъда с тях през цялото време. Трябва да се примириш с това.
Плаках и се ядосвах, докато не прочетох всичките ти съобщения. Вие, горките деца, които сега живеете в това, знам, че думите не могат да помогнат на делата, но знаете, че всичко минава! Веднага щом можете да решите нещо, тогава вие сами ще вземете решение, ще се борите с тях, ще помогнетеили се откажете и всяко решение ще бъде правилно! Междувременно, през цялото това време, докато сте принудени да сте в такава среда, намерете си интересно занимание и се опитайте да се отдалечите от тях. Обиждаме се, плачем, боли ни, а ако им пука, го отхвърлят. И за съжаление има много деца с такива родители.
Ооооо и аз имам същата история, родителите ми пият от детството ми, убиха брат ми преди няколко години, той също пиеше яко и от тогава, когато се напият, тя започва да вие за сина си и да обвинява баща си за всичко. Идеите им стават все по-налудни с всяко питие, да бият някого, да унижават, да се бият помежду си, въобще, това е просто ужасно. В момента не живея с тях, в друг апартамент, но все пак тичам да успокоявам пиянските им глупости. И в събота ние, като нормални хора, ходим семейно на църква и тогава се започна, 2 дни почивка в пиянски ступор. Честно казано, нямам никакви сили.
Свързани теми
Здравейте. И аз не знам какво да правя. През цялото си детство гледах майка ми да пие. Татко все още пиеше само по празниците. Винаги нещо се случва в апартамента, ужасна бъркотия. Всичко може да се случи, но те вече са пенсионери. Започвам да обяснявам нещо, така че те не разбират. Не иска да кодира. Казвам на баща ми: трябва да се пазите, защото живеете заедно. И какво ще стане след това. Сега живея с приятеля си. Преди някак си последвах майка ми, скарах се, взех ключовете, портфейлите. Сега работя, не мога да следя всичко. Така се случи още един запой. Татко не знаеше какво да прави. Директорът на майка ми дойде и я последва. Отнех деня, сега е на капково, не ми дават да я видя, а и аз не искам да си клатя нервите. Казаха ми, че ако седмица. а може и да не е. Не знам какво да правя. Казвам на Бата: почти непознат човек прави това, което ти не си могъл. В очите на майка ми не могавиж, и как да говоря с нея, не знам.
Здравейте. Чета съобщенията във форума, как да разбирам хората, чиито родители пият. Аз съм на 23 и цял живот съм виждал баща ми да пие, а през последните години и майка ми. Когато беше малка, тя просто се зарови във възглавници и одеяла, за да не чува как баща й крещи на майка й и я бие. Но досега пред очите ми е една картина, в която майка ми лежи окървавена, в безсъзнание, а той просто рита тялото й. След това тя някак си се измъкна, но въпреки това продължи да живее с него. И сега тя самата пие с него, иска той да получи по-малко. Не ми обръщат никакво внимание. Всички празници са пияни. Такава празнота в сърцето ми. Няма за какво дори да се говори с тях. Майка ми много пъти е казвала, че е трябвало да ме убият още с раждането. Е, може ли една нормална майка да каже това? Изобщо не искам да живея, няма никой наоколо, никой никога няма да подкрепи, помогне, просто няма с кого дори да говоря. Защо Бог ни изпраща такива мъки? Какво да правя?