Кой енедостоен наследник
В съдебната практика има огромен брой искове за обявяване на наследник за недостоен. Повечето искове не са удовлетворени, което, от една страна, показва желанието на адвокатите, представляващи ищеца, да спечелят пари от иска, а от друга страна, нежеланието на ищеца да се задълбочи в прости правила и да оцени шансовете за успех на процеса.
Недостойният наследник няма право да наследява нито по закон, нито по завещание. Най-общо това означава, че недостойният не получава нищо след смъртта на завещателя. В този случай няма значение дали такъв наследник е успял да влезе в наследствени права или не. Ако недостойното лице влезе в правата на собственост върху имуществото на наследодателя, съдът ще отмени това право, ако исковете на ищеца бъдат удовлетворени.
Говорейки за ищеца, право на иск има само заинтересованата страна - например друг наследник. Ако ищецът няма конкретен личен интерес, искът се отхвърля. Например, ако баща, вместо син, реши да заведе дело за признаване на наследника по завещанието като недостоен, въпреки че самият баща няма право на наследяване, но реши поради нежеланието на сина да защити правата си да заведе дело от свое име за триумфа на справедливостта, съдът ще откаже такъв иск.
Законът установява редица критерии, по които наследникът може да бъде признат за недостоен:
1.Наследникът, който е извършил умишлени противоправни действия срещу завещателя, други наследници или последната воля на завещателя, изразена в завещанието. Тези обстоятелства, а именно фактът на незаконните действия, трябва да бъдат потвърдени в съда.
За отстраняване на недостоен наследник поради посочените обстоятелства, ако има влязло в сила съдебно решение,достатъчно е да се обърнете към нотариус, който води наследствено дело, който без допълнителни съдебни спорове ще отстрани недостойния наследник. Самият факт на влязла в сила присъда с условна квалификация вече е основание за отстраняване на недостойните. Въпреки че, разбира се, както в примера по-горе, нищо не пречи на недостоен наследник да заведе дело до обжалване пред Върховния съд.
Трябва обаче да се признае, че подобни съдебни решения са доста екзотични, но въпреки това съдебната практика изхожда от буквалното тълкуване на правилата, установени от Гражданския кодекс на Руската федерация, и разясненията от пленума на Върховния съд на България по дела за наследяване N9 от 29 май 2012 г.
2.Лица, които сами или други са допринесли за призванието да наследят. Допринесли за увеличаване на дела, техния дял в наследството за себе си или за други.
В разясненията на Върховния съд на България пряко се посочва квалификацията на подобни нарушения. Незаконни действия, насочени към подправяне на завещание, неговото унищожаване или кражба, принуждаване на завещателя да състави или отмени завещание, принуждаване на наследниците да се откажат от наследството.
Тук интересен момент е следният: за да придобие собственост върху наследеното имущество, наследникът трябва да приеме наследството. По общо правило приемането на наследство е подаване до нотариус, водещ наследственото дело, на заявление за приемане на наследството. В тази молба наследникът посочва и други лица, които също могат да наследят оставеното от наследодателя имущество. Наследникът има дилема - ако не посоча други, може да не разберат, а ако не разберат, ще пропуснат срока за встъпване в наследството в рамките на 6 месеца от датата на смъртта на наследодателя и ще загубят правото да наследяват имущество. И никой не знае дали могат в съдаза да го възстановите или не. Оттук наследникът си задава въпроса дали други непосочени от него наследници, за които той със сигурност знае, ще могат да го признаят за недостоен според посоченото по-горе правило.
Съдебната практика е на мнение, че наследникът не е длъжен при приемане на наследството да обявява други наследници. В резултат на това е невъзможно да се признае в съдебно производство за умишлено и виновно факта на неизпълнение на несъществуващо задължение. Сам по себе си фактът на кандидатстване пред нотариус с молба за приемане на наследство не може да служи като основание за признаване на лицето, което е кандидатствало с такава молба, за недостоен наследник.
3.По искане на съответното лице съдът отстранява от наследство по закон гражданите, които злонамерено са избягали от изпълнението на законовите си задължения за издръжка на наследодателя.
Злоумишлено избягване на членове на семейството от изпълнение на задължения за издръжка, установени от СК България между родители и деца, съпрузи, братя и сестри, баби и дядовци, внуци и др. при условие че задължението за издръжка на наследодателя е установено със съдебно решение, с изключение на издръжката от родителите на техните непълнолетни деца.
Индикация в съда на ищците за други обстоятелства, характеристиките на наследника: антисоциален начин на живот, злоупотреба с алкохол, регистрация при нарколог, неосигуряване на грижи за болен завещател, загуба на пари за закупуване на алкохолни напитки, неплащане на сметки за комунални услуги. Изискване в нетрезво състояние, завещание на ваше име, отказ от поемане на разходите за погребение, всякакви устни договорки между наследниците и тяхното неспазване и др.не са основание за обявяване на наследник за недостоен.