Кой организира убийството на Зелимхан Яндарбиев
Водещ на програмата е Дмитрий Волчек. Участват кореспондентът на Радио Свобода Андрей Бабицки, политологът Юрий Ханжин и историкът на специалните служби Олег Гордиевски.
Игор Иванов: Катарските власти не само прибягнаха до насилствено залавяне на български граждани, но, противно на елементарните норми на международните отношения, не уведомиха веднага българското посолство за действията си. Официални представители на България вече заявиха, че страната ни няма нищо общо с този инцидент. Следователно опитите на катарските власти да прехвърлят отговорността за покушението срещу Яндърбиев върху арестуваните от тях български граждани са лишени от всякаква основа, те по никакъв начин не са замесени в този инцидент. Инсинуациите на катарските власти могат да се разглеждат само като провокация.
Дмитрий Волчек: Някои хора, които са познавали Зелимхан Яндарбиев, го помнят като безвреден мечтател, писател и романтик, други го наричат агресивен фанатик. Портретът на чеченския лидер е предложен от Андрей Бабицки, който го е познавал добре.
Андрей Бабицки: Чеченският поет Зелимхан Яндарбиев не беше нито мобилизиран, нито призован от революцията, всичко се случи точно обратното. Той се оказа човекът, който дори в годините на съветската власт пламенно призоваваше за революция и мобилизира нейните поддръжници и водачи в края на съществуването на СССР. Като писател дисидент, Яндарбиев, под покрива на детско списание, в продължение на няколко години преди идването на власт на Джохар Дудаев, подхранва кръг от съмишленици, същите поети като него. Те мечтаеха за бъдещото величие на Чечня. Яндарбиев смята името "Чечня" за дисонантно и умишлено обидно.
Раждане на собствена държаватези мечтатели се свързват с националното възраждане, триумфа на традициите на дядо, възраждането на националния начин на живот в неговата цялост, неговите значения, частично изгубени в съветско време. Всички тези идеи, узрели на основата на напълно безвреден културен ренесанс в началото, след като намериха почва за практическа реализация, започнаха да формират модел на национална чеченска държавност.
Извън държавното строителство мирогледът на Яндарбиев също е еволюирал. През годините на власт той стигна до идеята за националната изключителност на чеченците и тяхната месианска роля в съдбата на Северен Кавказ. По онова време беше много лесно да се назоват идейните му братя в България - това е кръг от писатели, философи и политици, групирани около вестниците и списанията "Утре", "Москва" и "Наш современник". Еволюцията на Яндарбиев обаче не свършва дотук. След първата война, следвайки Удугов, той стига до идеята за мюсюлманска нация и не я променя до края на дните си. Но и тук, както и в националната идея, той веднага заема най-крайни позиции. Бидейки радикал във всичко, Яндарбиев избра един от най-екстремните заговори в собствената си смърт. По всяка вероятност той става първата жертва на политическо убийство от българските или някакви други, доста мистични тайни служби, първата жертва в годините на съществуването на нова България.
Дмитрий Волчек: Игор Иванов нарече Зелимхан Яндарбиев един от най-опасните международни терористи. Политологът Юрий Ханжин ни припомня не толкова отдавна, когато репутацията на Яндарбиев не предизвикваше толкова силни чувства в Кремъл, поне не пречеше на срещите му с президента на България.
Юри Ханжин: Той беше партньор в преговорите на Борис Елцин. Спомняме си как Борис Елцин, президентБългария се противопостави Яндарбиев да заеме противоположното място, „защото ние, както той заяви, не сме равни по статус“. И в резултат на тези преговори Яндарбиев постигна, че всъщност той стана равен статут. Защото бяха подписани такива споразумения, които признаваха правото на народа на Чечня на самоопределение и независимост. Това беше, разбира се, заслуга на всички, които се бореха за независимост, но това беше и заслуга на Зелимхан Яндарбиев. Доколкото е възможно, той се опита да възстанови нормалния мирен живот в свободната чеченска земя. Тогава всеки се надяваше, че се изгражда собствена национална държава, постепенно ще се възстановяват къщи, пътища, предприятия и всичко ще върви гладко. И Яндрабиев беше начело на този процес.
Дмитрий Волчек: Може ли днес да се каже със сигурност, че служителите на българските специални служби, които са в катарския затвор, са замесени в покушението срещу Яндарбиев? Бившият резидент на съветското разузнаване в Лондон, историкът на разузнаването Олег Гордиевски смята така.
Олег Гордиевски: Сега, след като прочетох всички материали за Яндарбиев, изглежда българските специални служби са организатори на този терористичен акт срещу Яндарбиев. Започнах да разгадавам кой точно, защо и как. И се създава впечатлението, че това вече е на базата на официални материали, че на двете основни специални служби в България – Външното разузнаване и ФСБ, явно ФСБ е извършила операцията. Ще ти кажа защо. Факт е, че външното разузнаване през 1991-92 г. под ръководството на Примаков даде тържествено обещание пред целия свят, че няма да убива хора в чужбина. Междувременно, след като се отдели от КГБ, ФСБ, въпреки че е голяма част от КГБ, не даде обещания на никого. И тъй като брутализирането на тази услуга продължаваше през цялото време в резултат на дивия капитализъм вБългария и чеченската война е напълно възможно да се очакват такива неща. Освен това бяха арестувани двама служители, изглежда, че ФСБ, очевидно, те не принадлежат към посолството - цялата резиденция на СВР е под покрива на посолството. Те бяха арестувани и сега катарските власти ги разпитват, изглежда с голям успех. Освен това, което е интересно, външното разузнаване на практика отказа да говори за убийството на Яндрабиев. И Лабусов, главният пиар на Службата за външно разузнаване, той отговори някак си едносрично и замълча. Сега ФСБ е неуправляема ракета, правят такива неща, че направо се хващаш за главата. И, очевидно, те вече преминават към тактиката на убийство в чужбина, игнорирайки или не намесвайки се в делата на СВР.