Колкото си забравлив, толкова си и незабравим - М
"Ти си толкова забравлива, колко незабравима..." Марина Цветаева
Ти си колкото забравлив, толкова и незабравим. — О, приличаш на твоята усмивка! Кажете повече? - Златното утро е по-красиво! Кажете повече? Един в цялата вселена! Млад военнопленник на самата любов, Изваяна чаша от ръката на Челини.
Приятелю, позволете ми да използвам старата мода Да кажа любов, най-нежната на света. Обичам те. — Вятърът вие в камината. Облегнат - втренчен в топлината на камината - Обичам те. Любовта ми е невинна. Говоря като малки деца.
приятел! Всичко ще мине! Уискито в дланите се свива, Животът ще се отпусне! — Млад военнопленник, Любовта ще те пусне, но — вдъхновена — Моят крилат глас пророкува на всички — Че си живял някога на земята Ти си толкова забравен, колко незабравим!
Анализ на стихотворението на Цветаева "Ти си толкова забравителен, колко незабравим ..."
Стихотворението "Ти си толкова забравителен, колко незабравим ..." е написано в ироничен дух. Освен това иронията се отнася както за лирическата героиня, така и за обекта на нейното възхищение. Цветаева използва снизходителен тон. Тя сравнява комедианта с чаша, макар и направена от ръцете на брилянтен майстор. Освен това актьорът се оказва подобен на собствените си изражения на лицето („Приличаш на усмивката си“). Интересно е направена сцената на обявяването в любов. Цветаева го определя като прекалено театрален, в някои отношения дори фалшив. Говорейки за чувствата си, лирическата героиня не украсява комика с поглед. Тя избира поза, която е донякъде претенциозна и претенциозна: „Облегнала се – взряна в топлината на камината...“. Финалът на стихотворението е изказване на най-важната мисъл за Цветаева. Творчеството е вечно, безкрайно. Изкуството винаги ще надминава ежедневните сфери на човешкия живот.
Оказва се, „Титолкова забравена, колкото незабравима…” може условно да се раздели на три части. В първата строфа Цветаева характеризира комика. Във втората част лирическата героиня признава чувствата си. В третия и последен хексастих поетесата възхвалява творчеството. В същото време, когато конструира стихотворение, Марина Ивановна използва пръстеновидна композиция. Творбата започва и завършва почти еднакво, разликата е само в тирето, което се появява след местоимението "Ти" във финала.
В „Приказката за Сонечка“, написана около 20 години след срещата със Завадски, Цветаева го описва доста сурово, наричайки го слаб, безстрастен, без лице и маскировка. С недоумение поетесата си спомня любовта си към художника. Въпреки това чувствата на Марина Ивановна останаха живи в нейните стихове, в безсмъртния цикъл „Комедиант“.