Комбиниран гониометрично-далекомерен метод
Този метод ви позволява да намерите местоположението на обект от една точка. Този метод обикновено се използва в радари, които измерват наклонен обхватD, азимутaи котаB(фиг. 7.4).
Ъгъл на издигане Bе ъгълът между посоката на обекта и хоризонталната равнина (земната повърхност).
Азимут aсе брои от посоката север-юг или друга посока, взета за начална. Чрез преизчисляване на главните координатиD, aиBможете също да намерите височината H, хоризонталния диапазон DT и неговата проекция в посоките север-юг и запад-изток.
По този начин азимутът определяпозиционната повърхност, както и ъгъла на издигане, а обхватът епозиционната линия (по-точно пресечната точка на двете позиционни повърхности на сферата на обхвата и земната повърхност). Оказва се, че местоположението на обекта се намира от пресечната точка на две позиционни повърхности и една позиционна линия.
Определянето на местоположението на обект от една точка и използването на една станция е голямо предимство на комбинирания метод, който се използва широко и в радиосистемите с малък обсег.
Радионавигационни методи за определяне на координати, гониометричен метод, линии на позиция, грешка на гониометричния метод.
Навигациятае наука за методите и средствата, които осигуряват движението на движещи се обекти от една точка на пространството в друга по траектории, които се определят от характера на задачата и условията за нейното изпълнение.
Ортодромиятае голяма окръжност, чиято равнина минава през центъра на земното кълбо и две дадени точки на повърхността му.
В радионавигацията при намиране на местоположението на даден обект се въвеждат понятията радионавигационен параметър, повърхности и линии на положение.
Радионавигационният параметър (RNP)е физическа величина, директно измерена от RNS (разстояние, разлика или сбор от разстояния, ъгъл).
Позиционна повърхносте геометричното място на точки в пространството, които имат еднаква RNP стойност.
Позиционна линияе линията на пресичане на две позициониращи повърхности. Местоположението на даден обект се определя от пресечната точка на три позиционни повърхности или повърхност и позиционна линия
Гониометричен метод.
Този метод е най-старият, тъй като възможността за определяне на посоката на пристигане на радиовълни е установена от А. С. Попов още през 1897 г. при провеждане на експерименти по радиокомуникации в Балтийско море. В този случай насочените свойства на антената се използват при предаване или приемане на радиосигнал. Има два варианта за изграждане на гониометрични системи: пеленгация и радиофар.
В системата за насочване приемната антена a е насочена (фиг. 7.1, a). Ако пеленгът се измерва от географския меридиан (посока север-юг), тогава той се нарича истински пеленг или азимут. Често азимутът се счита за ъгъл в хоризонталната равнина, броен от всяка посока, приета за нула. Определянето на посоката се извършва на мястото на приемника, което може да бъде както на земята, така и на обекта. В първия случай пеленгацията на обекта се извършва от Земята и при необходимост измерената стойност на пеленга се предава на обекта (борда) по комуникационен канал. Когато радиопеленгаторът е разположен на обекта, пеленгът към радиофара се измерва директно на борда.
Системата за радиофар (фиг. 7.1.6) използва радиофар с насочена антена и многопосочен приемник. В този случай, на мястото на приемника, измерете задния лагерaoспрямо нулевата посока, минаваща през точката, където се намира маякът. Често се използва маяк с въртящо се дъно. В момента на съвпадане на оста DN с нулевата посока (например север), втората, ненасочена, антена RM излъчва специален нулев (северен) сигнал, който се приема от приемника на системата и е началото на ъгълаa. Чрез фиксиране на момента на съвпадение на оста на дъното на въртящия се фар с посоката към приемника (например чрез максимума на сигнала) е възможно да се намери обратният лагерao, който при равномерно въртене на дъното на маяка е пропорционален на интервала от време между приемането на нулевия сигнал и сигнала в момента на пеленга. В този случай приемникът е опростен, което е важно, когато се намира на борда.Позиционна повърхностна гониометричен RNS е вертикална равнина, минаваща през линията на лагера.
Когато се използват наземни RP и RM, линията на позицията ще бъде ортодромата - дъгата на голяма окръжност, минаваща през местата на RP и RM. Това е линията на пресичане на повърхността на положението с повърхността на Земята. Истински пеленг (IP) - ъгълът между меридиана и големия кръг. На разстояния, малки в сравнение с радиуса на Земята, големият кръг се апроксимира с права линия. За да се определи местоположението на RP (фиг. 7.1, c), е необходим втори RM. Използвайки два пеленгаa1иa2, можете да намерите местоположението на RP като точката на пресичане на две позиционни линии (два големи кръга на земната повърхност). Ако системата се намира в космоса, тогава е необходим трети радиофар за определяне на местоположението на RP. Всяка двойка (RP - PM) ви позволява да намерите само повърхността на позицията, която в този случай ще бъде равнина. При определяне на местоположението на приемника се приема, че координатите на ПМ са известни.
В морската и въздушна навигация понятието се въвеждакурс - ъгъл между надлъжната ос на кораба (проекция на надлъжната ос на самолета върху повърхността на Земята) и посоката на началото на ъглите, която е избрана като географски или магнитен меридиан, както и линията на ортодромата. Според този избор се разграничаватистински, магнитен и ортодромен курс.
За самолет (LA) височината на полета H се използва като трета координата при намиране на местоположението - абсолютна (отчитана от нивото на Балтийско море), барометрична (отчитана от барометричния алтиметър спрямо нивото, взето за нула) и истинска (най-късото вертикално разстояние до повърхността под самолета, измерено с радиовисотомер). Когато се използва радиовисотомер, местоположението на самолета вече е определено чрез комбинация от гониометрични и далекомерни методи за измерване на координати.