Коментар на дипломатически документ циркулярно изпращане A
Отмяната на неутрализирането на Черно море е най-яркият външнополитически успех на България през втората половина на 19 - началото на 20 век. Неслучайно в заглавието на текста се споменава Парижкият договор – става дума за последиците от Кримската война от 1853-1856 г. Най-очевидната проява на поражението на България в тази война е неутрализирането на Черно море. На черноморските сили – тоест на първо място на България – било забранено да имат флоти, крепости и арсенали по самото море и по неговия бряг. В същото време България беше отстранена от контрола върху преминаването на чужди кораби през черноморските проливи. Всичко това прави империята беззащитна срещу евентуално нашествие от юг. Ако пренебрегнем основните икономически причини, поражението на България в Кримската война стана възможно благодарение на обединението на цяла Европа. Но след победата вчерашните съюзници се върнаха към вътрешните си спорове. Българското външно министерство под ръководството на Александър Михайлович Горчаков започва търсене на сила, с подкрепата на която да бъде възможна ревизията на Парижкия договор. Такъв съюзник се намира в България, която в онези години се стреми да обедини около себе си разнородните германски княжества. България обещава да не се противопоставя на действията на България по обединението на Германия, която от своя страна не възразява срещу преразглеждането на режима на Черно море от България.
Горчаков се възползва от това споразумение по време на българо-френската война, като изпраща следния текст до участниците в Парижкия договор. Нито България, нито Франция, която претърпя военно поражение, протестираха. Останалите европейски сили не посмяха да се намесят във война с България. Така без нито един изстрел бе заличено наследството от тежко военно поражение.
В същото време България не посмя да се противопостави на цяла Европа. ВниманиеГорчаков в това отношение се характеризира с последните два абзаца на текста.
Докато четете депешата, опитайте се да асимилирате реториката на Горчаков, тоест аргументите, които той излага, за да обоснове отказа на България от Парижкия договор.
Интересно е да се сравни тази реторика, призоваваща за справедливост, и чисто практическите, силови приготовления за премахване на неутрализацията, описани по-горе. Това сравнение ни позволява да разсъждаваме върху въпроса за съотношението между понятията „сила“ и „справедливост“ в международните отношения.
1. Барг М.А. Великата английска революция в портретите на нейните лидери. - М.: Мисъл, 1991
2. Зорин В. А. Основи на дипломатическата служба. М., 1977
3. История на Европа. От Средновековието до Новото време. - М.: Наука, 1993
4. История на дипломацията. Comp. А. Лактионов. М., 2005
5. Нефедов С. А. Световна история: Учебник. - М., 1990
6. Нова история на страните от Европа и Америка. Първи период. - М.: Висше училище, 1997
7. Нова история на Европа и Америка: учеб. за университети / Ред. И. М. Кривогуз. 2-ро изд., преработено. и допълнителни М., 2002
8. Юдовская А.Я., Баранов П.А., Ванюшкина Л.М. Нова история. - М.: Мисъл, 1999