Композиция по темата за образа на Воланд в романа на Булгаков Майсторът и Маргарита
Воланд се появява още в първата глава на Майстора и Маргарита и изчезва във вечността заедно с останалите герои в края на книгата. Това е единственият герой, който не подлежи на чужда присъда, решение, възмездие или изобличение. Вярно, помним думите му за някаква "чаровна вещица", която му оставила за спомен болка в коляното. Но в самия роман няма нито един случай, когато Воланд би бил победен. Да си припомним как завърши опитът да бъде разобличен във Варайъти на сеанс на черна магия.
Воланд е своеобразен "суперперсонаж", "супергерой", излизащ от всички ограничителни рамки на трите повествователни плана: "романът за Учителя", "романът за Пилат" (Воланд не участва пряко в него, той е само свидетел на случващото се), "романът за Воланд и Москва".
Предварително е безсмислена съпротивата на Москва срещу „част от онази сила, която винаги иска зло и винаги прави добро“. Воланд разкрива присъствието си в романса дори по-рано от главния герой (макар и посочен в заглавието) Учителят, по-рано от Москва, в епиграфа, където думите от името на Мефистофел също могат да бъдат приписани на Воланд.
Воланд е сила, която не може да се обясни с проста логика. Тази сила е от съществено значение за Булгаков, тъй като тя унищожава рационалистичната идея със своето съществуване в романа. Воланд преди всичко, използвайки своята ирационална сила, побеждава "вдъхновителя"-материалиста, ръководителя на МАССОЛИТ Берлиоз, който "не е свикнал с необичайни явления" и се опитва да се "защити" от "тъмната сила" с мисълта: "Това не може да бъде."
Воланд и неговата свита не е първото фантастично предположение на Булгаков, но новаторството на писателя в създаването на образа на Сатаната се изразява във факта, че Воланд изобщо не е формален герой и неговата функция изобщо не се ограничава дообичайния "репертоар" от дяволи и "тъмни сили". Образът на Воланд се оказва може би най-важният в системата от герои.