КОНВЕНЦИЯ 149
Конвенция за заетостта и условията на труд
и живота на медицинския персонал 1
2. Тази конвенция се прилага за целия медицински сестрински персонал, независимо от мястото им на работа.
3. Компетентният орган може, след консултация с организациите на заинтересованите работодатели и работници, когато такива организации съществуват, да установи специфични правила относно сестринския персонал, предоставящ сестрински грижи и услуги на доброволна основа; тези правила не дерогират разпоредбите на параграф 2a)на член 2, както и членове 3, член 4 и член 7 от тази конвенция.
1.Всяка страна членка, която ратифицира тази конвенция, приема и прилага, по начин, подходящ за националните условия, политика по отношение на медицинските услуги и медицинския персонал, насочена, в рамките на общата здравна програма, където съществува такава, да осигури на населението медицинските грижи, необходими в количествено и качествено отношение за постигане на възможно най-високо ниво на обществено здраве, като се вземат предвид наличните ресурси за здравни услуги като цяло.
2. По-специално, той предприема необходимите мерки, за да осигури на медицинския персонал:
а) образование и обучение, подходящи за изпълнение на неговите функции; И
б) условия на заетост и труд, включително възможности за напредък и възнаграждение, които биха могли да привлекат хората към професията и да ги задържат в нея.
3. Политиката, посочена в параграф 1 от този член, се изготвя след консултации с организациите на заинтересованите работодатели и работници, когато такива организации съществуват.
4. Тази политика е координирана с политики, свързани с други аспекти на здравеопазването и други работници в областта.здравеопазване, след консултации със заинтересованите организации на работодатели и работници.
1. Основните изисквания за образованието и обучението на сестринския персонал и контролът върху такова образование и обучение се определят от националните закони или разпоредби или от компетентния орган, или от професионални органи, упълномощени от такива закони или разпоредби.
2. Образованието и обучението на сестринския персонал се координира с образованието и обучението на други здравни работници.
Националните закони или разпоредби определят условията за предоставяне на правото за предоставяне на медицински грижи и ограничават предоставянето на това право до лица, които отговарят на тези условия.
1. Предприемат се мерки в съответствие с националните обстоятелства за насърчаване на участието на сестринския персонал в планирането на сестринските услуги и за консултиране с този персонал относно решенията, които го засягат.
2. Определянето на условията за наемане и работа се извършва за предпочитане чрез преговори между заинтересованите организации на работодатели и работници.
3. Уреждането на спорове, възникващи във връзка с определянето на условията за наемане на работа, следва да се постигне чрез преговори между страните или, по начин, който се ползва с доверието на заинтересованите страни, чрез процедура, която гарантира независимост и безпристрастност, като медиация, помирение и доброволен арбитраж.
Медицинският персонал се ползва с условия, най-малко еквивалентни на тези на другите работници в съответната държава в следните области:
а) часове на работа, включително регулиране и компенсиране на неудобни извънредни часовеработно време и работа на смени;
б) седмична почивка;
в) платен годишен отпуск;
г) учебен отпуск;
д) отпуск по майчинство;
е) отпуск по болест;
Когато е необходимо, всеки член ще се стреми да подобри съществуващото законодателство и разпоредби относно безопасността и здравето при работа, като ги адаптира към специфичния характер на сестринската работа и средата, в която се извършва.
Разпоредбите на тази конвенция се прилагат чрез национални закони или разпоредби, доколкото не се прилагат чрез колективни договори, подзаконови актове, арбитражни решения, съдебни решения или други средства, съвместими с практиката на дадена страна, като се вземат предвид съществуващите условия в тази страна.
Официалните документи за ратифициране на тази конвенция се изпращат на Генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.
1. Тази конвенция обвързва само онези членове на Международната организация на труда, чиито ратификационни инструменти са регистрирани от генералния директор.
2. Той влиза в сила дванадесет месеца след като генералният директор е регистрирал ратификационните инструменти на двама членове на Организацията.
3. Впоследствие тази конвенция влиза в сила по отношение на всеки член на Организацията дванадесет месеца след датата на регистриране на неговия ратификационен документ.
1.Всеки член, който е ратифицирал тази конвенция, може, след период от десет години от първоначалното й влизане в сила, да я денонсира чрез акт за денонсиране, адресиран до генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Денонсирането влиза в сила след една годинадата на регистрация на акта за денонсиране.
2. Всяка страна членка, ратифицирала тази конвенция, която в рамките на една година след изтичането на периода от десет години, посочен в предходния параграф, не упражни правото си на денонсиране, предвидено в този член, е обвързана за нов период от десет години и след това може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки период от десет години по начина, предписан в този член.
1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички членове на Международната организация на труда за регистрацията на всички инструменти за ратификация и денонсиране, получени от него от членовете на Организацията.
2. Уведомяване на членовете на Организацията за регистрацията на втория документ за ратификация, получен от тях. Генералният директор насочва вниманието им към датата, на която тази конвенция ще влезе в сила.
Генералният директор на Международното бюро на труда изпраща на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистрация в съответствие с член 102 от Хартата на Организацията на обединените нации пълните подробности за всички инструменти за ратификация и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове.
Когато управителният съвет на Международното бюро на труда счете за необходимо, той представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и решава дали да включи в дневния ред на конференцията въпроса за нейното пълно или частично преразглеждане.
1. В случай, че Конференцията приеме нова конвенция, преразглеждаща тази конвенция изцяло или частично, и освен ако новата конвенция не предвижда друго, тогава:
а) ратифицирането от всеки член на новата ревизираща конвенция води доавтоматично, независимо от разпоредбите на член 11, незабавното денонсиране на тази конвенция, при условие че новата, ревизираща конвенция е влязла в сила;
b) считано от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция, тази конвенция се затваря за ратификация от нейните членове.
2. Тази конвенция при всички случаи остава в сила по форма и съдържание по отношение на тези членове на Организацията, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали новата ревизираща конвенция.
Английският и френският текст на тази конвенция са еднакво автентични.