Коренното население в процеса на социокултурна промяна
ГЛАВА 1. МАЛЦИНСТВОТО КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН:
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 23
1.2. Проблемът за типологията на малцинствата 48
1.4. „Местното население“ в контекста на социокултурните промени 71
ГЛАВА 2. ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА В СЕВЕРНИТЕ СТРАНИ
2.1. Етническите малцинства и проблемът за изграждане на национална идентичност 90
2.2. Саамите като етнолингвистична и социокултурна общност. 109 2.3. Изводи 118
ГЛАВА 3. СОЦИАЛНИ СТРУКТУРИ НА САМИТЕ И ПРОБЛЕМЪТ
СОЦИАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ 120
3.2. Структури на саамската общност 125
3.3. Проблемът с двустранните отношения, броейки 138
3.4. Родство, местност, етническа принадлежност 164
ГЛАВА 4. СААМИТЕ ОТ СЕВЕРНА ЕВРОПА В ПРОЦЕСА
СОЦИО-КУЛТУРНИ ПРОМЕНИ 175
4.2. Дилеми на саамската идентичност 205
4.3. Саами като транснационална общност: процеси на глобализация и изграждане на саамската нация 221
ГЛАВА 5. Български саами: СОЦИАЛ
ТРАНСФОРМАЦИЯ И ЕТНОКУЛТУРНА ДИНАМИКА 242
5.1. Селищна система и етническа среда 242
5.2. Трансформация на брачната структура: ендогамия, брачни стратегии, етнос 258
5.4. Възраждане на българската саамска култура: етническа мобилизация и етническа идентичност 288
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА 321
промени в средата на коренното население в Норвегия, Финландия, Швеция и Северозападна България (на примера на саамите).
Степента на развитие на проблема.
Включване в глобалния дискурс на малки местни общности, чиито култури се възприемат или като локуси на идентичност и убежищекултурното многообразие, или като останки, „фрагменти от традиция“ в съвременния свят, „жива античност“ и „етнографски вкаменелости“, отново повдига проблемите на културната плурализация и хомогенизация, локализация и глобализация, традиционализъм и модернизация (F. Barth, M. Vieviorka, E. Giddens, A. Gupta, M. Castells, G.I. Osadchaya, J. Ferposson, J. Fried mann, W. Ханерц, П. Щомпка, Т. Х. Ериксен).
Коренното население също се изучава в рамките на различни концепции за етническа принадлежност (Б. Андерсън, Ф. Барт, М. Банкс, X. Вермюлен, Р. Дженкинс, М. Левин, Н. Г. Скворцов, В. А. Тишков, Е. Хобсбаум, Т. Х. Ериксен и др.). Най-важните теми, релевантни за съвременния дискурс на „коренното население“ са: етнос и култура (Е. Алард, Т. Суенсън, Г. Търнборн, Т. Търнър); етнос и териториалност (Х. ван Амерсфут, З.П. Соколова); етническа принадлежност и родство (К. Калхун, Л.
Хоули); етнос и ендогамия (J. Adams, A. Kazakoff, Yu.V. Bromley, M.V. Kryukov, S. Lallukka, S. Sokolovsky, L.-I. Hansen, V.A. Shnirelman).
Описателното ниво е представено от етнографски изследвания на саамите (D.N. Bukharov, E. Warren, G. Gjessing, D. Storm, D.A. Zolotarev, T. Itkonen, AI Kelsiev, K. Nikkul, T.V. Lukyanchenko, E. Manker, R. Person, N.N. Kharuzin, V.V. Charnolusky, J. Whitaker).
изследвания. В същото време съвременните тенденции в социокултурните промени сред коренното население на Севера не само в контекста на трансформацията на българското общество, но и във връзка с включването им в транснационални културни и политически процеси и участието им в дейността на международни организации, все още не са привлекли вниманието на местните изследователи.
Обект на изследване: коренното население в контекста на модернизацията и глобализацията.
Целта на дисертациятаизследването е сравнително изследване на тенденциите в социокултурните промени сред коренното население в България и скандинавските страни в контекста на модернизацията и глобализацията (на примера на саамите). Изследването е проведено на следните нива: а) местно (микро ниво на саамските общности); б) регионален (в границите на териториите на традиционното пребиваване на саамите); в) национални (в България и националните държави от Северна Европа - Норвегия, Швеция, Финландия); г) транснационални.
Постигането на тази цел включва решаването на следните задачи:
- разглежда положението на коренното население в съвременния свят като положение на малцинства;
- да покаже характеристиките на взаимодействието на местно и глобално в контекста на коренното население;
- да се извърши сравнителен анализ на моделите на взаимодействие между националната държава (мнозинството) и етническото малцинство (коренното население) в страните от Северна Европа и в Северозападна България, както и да се проучат особеностите и формите на реализация на възможните алтернативни държавни политики спрямо коренното население.
Теоретико-методологическа основа на дисертационния труд:
Интердисциплинарен подход към изучаването на малцинствата и коренното население като социокултурни феномени.
Сравнителен подход към изследване на особеностите и формите на взаимодействие между националната държава и коренното население в България и скандинавските страни – Норвегия, Швеция и Финландия в перспективата на интеграция – дезинтеграция.
Микроструктурен подход към изучаването на формите на семейството, домакинството и брачната структура (P. Lasslet, P. Chap), основан на
върху анализа на масови демографски и статистически данни, свързани с местното ниво на изследване.
Теоретични положения на социологията и антропологиятаглобализация, включително концепциите за културна глобализация и транснационализация (A. Appadurai, P. Berger, T. Levellen, W. Hannerz, P. Sztompka).
Емпиричната основа на работата е:
Материали на местни и централни архиви: статистически, демографски, исторически и етнографски материали на Комисията за изучаване на племенния състав на България и съседните страни (СПбФ).
AR AN. F.135), както и Коло-Лопарските и Понойски волостни съвети на Александровски окръг на Архангелска губерния; ревизионни разкази, семейни списъци, енорийски регистри, духовни картини (или книги за изповед) на енорийски църкви (GAMO. F.1 "i", 16 "i", 20 "i", 52 "i", 53 "i"). За характеризиране на брачната структура на българските саами са използвани материали от деловодството на село Ловозеро, Мурманска област, както и архива на деловодството на град Мурманск. Общо 1645 брака са анализирани за периода от 1794 до 1989 г. Анализът на саамската селищна система е извършен на три времеви отрязъка: 1) края на 19 век. - взети са предвид данни за пространствената локализация на 2212 души, включително 1815 саами (GAMO); 2) 1926 г. - анализирани са картите за сетълмент от Всесъюзното преброяване на населението от 1926 г., съдържащи информация за етническия състав на населението на Мурманска област на микрониво. Общият брой на регистрираното население е 9057 души, включително 1626 саами (SPbF AR AN. F.135); 3) 1996 г. - взети са предвид данни за пространствената локализация на 15 200 души, включително 900 саами.
Данни от Всесъюзното преброяване на населението от 1989 г. и от Всебългарското преброяване на населението от 2002 г.
Документи и различни материали, характеризиращи дейността на обществените организации на саамите от Мурманска област (България), Норвегия, Финландия и Швеция, включително Асоциацията на саамите Кола, Обществената организация на саамите от Мурманскрегион, Съюза на саамите от Скандинавия, парламентите на саамите, Асоциацията на пастирите на северни елени в Норвегия и др.
Научна новост на работата.
2. Разработени са методологически принципи за анализ на положението на коренното население в контекста на модернизацията и глобализацията: а) в парадигмата на малцинствата; б) в парадигмата на етноса.
5. Концепцията за транснационализъм е приложена за първи път към анализа на съвременните стратегии на коренното население и етническите малцинства. Основните форми на изграждане на транснационал
общности: а) коренно население и трансгранични етнически малцинства; б) малцинства, ориентирани към „външната национална родина”; в) имигрантски общности; както и неговите нива (институционално, културно-символно).
6. Показани са промени в отношенията между държавата и коренното население, което се изразява, от една страна, в прехода от политиката на асимилация към признаване, а от друга страна, в засилването на тенденцията за самоидентификация и поддържане на културната граница от коренното население и етническите малцинства.
9. Разкриват се особеностите на концептуализацията на саамския етнос и култура в процеса на социокултурни промени; показано е съотношението на етническа идентичност, култура и традиционен начин на живот в контекста на коренното население (на примера на саамите).
Следните разпоредби са представени в защита: 1. Коренното население е една от малцинствените ситуации, които възникват независимо от техния демографски профил като
следствие от колониалното минало и недоминиране, а също и в резултат на осъзнаването на този опит.
6. В процеса на социокултурни промени коренното население прилага следните стратегии: а) "индигенизация"; б) използване на етническата (традиционна) култура като икономически и политически ресурс; в) символични инверсии (обръщане на стигмата вресурс); г) транснационални стратегии. Преразглеждането и преосмислянето на традиционната култура, в много случаи определяно като възраждане на традиционната култура, предполага за местните народи желанието да станат „модерни за света“. В същото време се наблюдава разширяване на понятието традиционна култура, разширяване на сферата на представяне на традиционната култура и създаване на публичен образ на хората.
7. Транснационализмът разработва нови начини за преодоляване на малцинствената ситуация и представлява една от възможните алтернативи на асимилацията. В процеса на изграждане на транснационална общност от местните народи се наблюдава актуализиране на културния примордиализъм, разширяване на солидарната група, пренасочване на етнокултурните връзки и преоценка на тяхното значение в диахронен смисъл.
9. Паралелизмът на положението на коренното население в страните от Северна Европа и в Северозападна България е следният: а) различни етнически групи дълго време съвместно развиват едни и същи екологични ниши, прилагайки подобни или идентични стратегии за препитание; б) отношенията на основните етнически групи тук не са обременени от стигмата на насилствената колонизация, както е в САЩ или Австралия; в) понятието „първи заселници” е трудно да се конкретизира в северноевропейския контекст; г) в антропологична перспектива коренното население на Севера (както и саамите в страните от Северна Европа) се концептуализира главно като „своите други“, за разлика от европоцентричния образ на местните (аборигенни) народи като „чужди“, „екзотични други“, който се формира в процеса на колониална експанзия на западните държави.
10. В скандинавските страни признаването на саамите като коренно население предполага: а) реализиране на правото на саамите дакултурна автономия; б) непризнаване на териториалните права на саамите като етническа общност; в) концептуализация на специалните етнически права на саамите в термините на "привилегии". В тази връзка, от една страна, се прилагат специални (или положителни) мерки по отношение на коренното население, за да се предотврати дискриминацията, а от друга страна, концепцията за равенство се артикулира като основа за отказ от такива мерки. Своеобразното редуване на тези подходи показва сложността и непоследователността в сферата на отношенията между равенството, недискриминацията и правата на малцинствата. Тази доктрина е най-ясно изразена в Норвегия, най-малко в Швеция.
Практическата значимост на изследването.
Дисертацията беше обсъдена на съвместно заседание на катедрата по теория и история на социологията и катедрата по културна антропология и етническа социология на Социологическия факултет на Санкт Петербургския държавен университет и беше препоръчана за защита.
Работна структура. Дисертационният труд се състои от въведение, пет глави, заключение, списък със съкращения и списък с литература.