Кортикостероиди в хирургичната стоматология - Med Dr
При показания кортикостероидите могат успешно да се използват в хирургическата стоматология. Кортикостероидната терапия е много ефективно средство за лечение на редица заболявания: тежък рецидивиращ афтозен и медикаментозен стоматит, хронични гнойни заболявания на лицево-челюстната област и многоетапни пластични операции, както и термични изгаряния и радиационни увреждания на лицево-челюстната област.
Въпреки това, лекарят трябва да вземе предвид многостранния ефект на кортикостероидните хормони върху тялото и възможността за техните странични ефекти и следователно усложнения.
Рискът от нежелани реакции зависи от продължителността на лечението и дневната доза на хормоналното лекарство, увеличава се при по-възрастни хора и особено при жени в менопауза.
Цялото разнообразие от наблюдавани нежелани реакции при хормонална терапия са определени прояви на стероиден дисбаланс в организма. Страничните ефекти на кортикостероидната терапия в повечето случаи се изразяват в синдрома на Кушинг.
Повишаване на кръвното налягане, според D. Ya. Shurygin и SE Popov (1968), се наблюдава при 15% от пациентите, захарен диабет (стероид) - в 3% от случаите, остеопороза - в 3,4% от случаите. Невропсихични разстройства могат да възникнат и по време на стероидна терапия (1,8%). Често има усложнения от стомашно-чревния тракт (диспепсия, епигастрална болка и др.).
В резултат на терапия с кортикостероиди (кортизон, преднизолон и др.) или ACTH може да се развие криза с внезапно спиране на лечението.Ефектът на хормоните на надбъбречната кора върху тялото е разнообразен. Известно е, чеаналгетичният ефект на аналгетиците и тяхната токсичност се променят с промени в хормоналния баланс на тялото.
Стероидните хормони, включително някои кортикостероиди, са кататоксични вещества, т.е. те са в състояние да предпазят тялото от интоксикация с много лекарства, независимо от тяхното хормонално действие [Selye H., Solymoss B., 1970].
3. I. Eltsova (1971) отбелязва, че аналгетичният ефект на морфина при състояния на надбъбречна недостатъчност има тенденция да отслабва, докато токсичността на морфина се увеличава. Аналгетичният ефект на амидопирин се увеличава при наличие на възпалителен процес в организма при условия на надбъбречна недостатъчност.
Глюкокортикоидите, за разлика от хормона на щитовидната жлеза (тироксин), потискат процеса на сенсибилизация [Kupchinskas Yu.K. et al., 1972].
F. H. Katz и I. L. Shannon (1969) разкриха кортизон и кортизол в секрецията на субмандибуларните слюнчени жлези. F. T. Y. Liu и H. S. Lin (1969) отбелязват, че когато се инжектират хидрокортизон и кортикостерон, структурата на субмандибуларните и паротидните слюнчени жлези на плъхове се променя.
K. S. Larsson (1962) с инжекции на кортизон на 11-14-ия ден от бременността предизвиква цепнатина на небцето (без цепнатина на устната) в миши ембриони. M. Fitzgerald (1972) с помощта на глюкокортикоидни лекарства предизвиква образуването на цепнато небце при животни.
"Зъбна система при ендокринни заболявания", Ю. А. Беляков