Котка-рибар - версия за печат
По някакъв начин Котката отиде до реката да лови риба и срещна Лисицата на самия й ръб.
Лисицата размаха пухкавата си опашка и каза с меден глас:
- Здравей, кум-куманьок, пухкава котка! Виждам, че ще ловиш риба?
- Да, искам да нося риба на моите котенца.
Лисицата наведе очи и попита много тихо:
„Може би можеш да ме почерпиш и с риба?“ И всичко е кокошки и патици.
- Така да бъде. Ще ти дам първата риба.
- Не знам как да ти благодаря.
Котката продължи, а лисицата тичаше след него и си шепнеше:
- Първата ми риба, първата ми риба.
И тогава иззад ствола на рошав смърч, голям рошав сив вълк излезе да ги посрещне.
- Здрасти брат! — изграчи Вълк. - Ходите ли на риболов?
- Да, искам котенца.
- Ами аз. хвърлям риба, братко? И после всички кози и овце, кози и овни. Бих искал нещо postnenkoe!
- ДОБРЕ. Първата рибка е за Фокс, а втората е за теб!
- Браво брат! Благодаря ти!
И всеки отиде по-нататък, по-близо до реката. Котката върви през гората, лисицата тича след него и си шепне: "Моята първа риба, моята първа риба!"
Вълкът куцука отзад и мърмори:
- И второто ми! И второто ми!
Изведнъж от гъсталака излезе мечка.
Видях котка с въдица, как изрева:
- Ей синко! ловите ли риба
- Искам котенца.
- Слушай, синко, не можеш ли да ми дадеш, един старец, една риба? Обичам риба до смърт! И после всички бикове и крави, с рога и копита.
Котката се ухили в мустаците си и казва:
- Обещах първата риба на лисицата, втората на вълка, а ти ще имаш третата.
- Нека третото, само на най-голямото!
И те отидоха по-далече, по-близо до реката.
Котката върви напред, зад негоЛисицата тича подскачайки, Вълкът се прокрадва след Лисицата, Мечката тропа зад всички.
- Първата риба - забележете, моята! - шепне лисица.
- А вторият е мой. - мърмори Вълкът.
- И третото - такова - е мое! - ръмжи мечка.
Така всички дойдоха до реката.
Котката свали торбата, сложи кофа до нея и започна да развива въдицата. Лисицата, Вълкът и Мечката са се настанили в храстите наблизо: те чакат своя дял от улова.
Заби Котката на куката на червей, хвърли въдица, настани се удобно и се загледа в плувката.
Приятелите в храстите също не откъсват поглед от плувката. чакат.
- Хвани, риба, голяма и малка.
И изведнъж поплавъкът трепна.
- Ох, кълват ми рибките!
Плувката по водата танцуваше и подскачаше; кръгове бягаха от него във всички посоки.
- Дръпни! дръпни! Вземи ми рибата! Лиза изпищя.
Котката беше уплашена - издърпана. Рибата блесна в сребро и с плясък се спусна под водата.
- Счупен! — изграчи Вълк. - Побързай, глупако, надигна вик. Е, сега е мой ред! Моят няма да се счупи!
Котката постави нов червей на куката и отново хвърли стръвта.
Вълкът потрива лапите си и казва:
- Хвани, риба, голяма и голяма. Улов.
Точно тогава плувката потръпна и тръгна да се разхожда по водата. Котката вече е взела пръта в лапата си.
- Не мърдай! Вълк ръмжи. - Оставете рибата да се държи здраво.
Котката пусна въдицата и изведнъж плувката спря.
- Ето сега дръпнете! — заповяда Вълк.
Котката дръпна въдицата - в края на въдицата виси гола кука.
- Чакай - изкикоти се Лиза. - Рибата ти изяде целия червей!
Котката постави нов червей на куката и хвърли стръвта за трети път.
- Ами сега тихо! - излая Мечката. - Ако изплашиш рибата ми, ще ти кажа. Ето я.
Цялата плувка падна под водата, въдицата се опъна като струна: ще се скъса.
- Хо-хо! - зарадва се Мечката. - Това е мое! Като наказан, най-големият!
Котката едва се държи на брега: риба, виж само, ще бъде завлечена във водата.
Сега от водата вече се появи ужасна, мустаката муцуна.
- Аз съм първият, това е моето. Не го давам. - внезапно изкрещя Лисицата и се втурна в реката.
- Не-о-о-о, кофти си. Моята воля! - изръмжа Вълкът и се хвърли след Лисицата.
Мечката на брега реве с цяло гърло:
И във водата вече се води битка: Вълкът и Лисицата изваждат риба един от друг.
Мечката не се замисли дълго и, като тичаше, също се хвърли във водата.
Водата в реката ври като в казан. От време на време изскача нечия глава: или лисица, или вълк, или мечка. Защо се карат не е известно. Рибите отдавна ги няма.
Котката се ухили в мустак, нави въдицата и отиде да търси друго място. Къде е по-спокойно.