Крахът на маоисткия модел на обществено развитие и икономическите реформи на КНР
1. МАОИЗМЪТ КАТО СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКО ТЕЧЕНИЕ. 4
1.1 Етапи на еволюцията на маоизма. 4
1.2 Социални условия за възникване на маоизма. 8
2. ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ И ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА НА МАОИЗМА 14
2.1 Критика на икономическите възгледи на Мао Дзе-дун. 14
2.2 Икономическата политика на маоистите по време на големия скок напред. 19
Аз съм политиката на маоистите през периода на „Заселването“. 25
2.4 Основните насоки на икономическата политика на маоистите по време на "Културната революция" и след нея. 29
3. НАЧАЛОТО НА КИТАЙСКИТЕ РЕФОРМИ: НАСОКИ, ТЕЗИ И РЕЗУЛТАТИ 35
ЛИТЕРАТУРА 44
Маоизмът е течение в комунистическата идеология, възникнало в рамките на марксизма-ленинизма и се свързва с името на Мао Цзедун. Смята се за официална доктрина на Комунистическата партия на Китай, въпреки че след реформите на Дън Сяопин (от 1978 г.) идеологическите насоки на партията са се променили значително.
През 60-те и 70-те години маоизмът се радва на значителна популярност сред лявата интелигенция на Запада. Много комунистически партии в Европа и Латинска Америка се разделиха на ориентирани към Москва групи и ориентирани към Пекин групи в резултат на китайско-съветския конфликт (на свой ред маоистките организации претърпяха ново разделение, след като Албания на Енвер Ходжа пое по пътя на изолацията). Маоизмът изпадна в немилост на Запада, след като многото жестокости и престъпления на Културната революция станаха публични.
Самите китайски комунисти (и повечето от маоистките групи на Запад) предпочитат да използват термина не „маоизъм“, а „философията (мисълта) на Мао Цзедун“, но те наричат себе си „марксисти-ленинисти“, като твърдят, че Мао не е създал своя собствена доктрина, а само е развил учението на Маркс и Ленин.
ОсновенЦелта на тази курсова работа е да проучи характеристиките на маоизма като политическа тенденция, както и да изследва спецификата на китайските реформи след разпадането на маоисткия модел на социално развитие.
Поставената цел наложи решаването на редица взаимосвързани задачи:
- разглеждат характеристиките на маоизма като социално-политическо течение;
- анализира икономическата политика на маоизма;
- да изследва особеностите на развитието на китайската икономика след краха на маоисткия модел на обществено развитие.
Курсовата работа се състои от три глави, които последователно анализират поставения проблем.
1. МАОИЗМЪТ КАТО СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКА ТЕНДЕНЦИЯ
1.1 Етапи в еволюцията на маоизма
Научната критика на маоизма изисква не само анализ на неговите концепции, политически практики и произход, но също така и изясняване на процеса на еволюция, от неговата праистория до настоящето. Маоизмът преминава през редица етапи в своето развитие, като определящият и водещ момент в неговата еволюция е национализмът, който в крайна сметка прераства във Велик Хан социал-шовинизъм. Именно национализмът беше стожерът, върху който бяха опънати други второстепенни елементи на маоизма. Национализмът под формата на великодържавен шовинизъм винаги е служил като основа, поддържаща цялата рамка на теоретичните конструкции на маоизма.
Казаното не означава, че маоизмът се свежда само до политическа идеология – той има собствена методология и определени икономически концепции. „Душата“ на маоизма, неговата същност обаче е именно политическата идеология, докато всички останали концепции на маоизма, включително неговите мирогледни конструкции, са чисто служещи, подчинени на политическата доктрина. Като се вземе предвид тази особеност на маоизма, подчертавайки неговата същност, основнотоподдържащата структура - политическата социално-шовинистична идеология - ви позволява правилно да подходите към процеса на нейната еволюция, да видите посоката, която я определя [8, с.72].
Тъй като маоизмът се развива в рамките на китайското комунистическо движение и се свързва с дейността на Мао Дзе-дун и неговата група в КПК, а след това и в КНР, той излиза извън рамките на чисто идеологическа тенденция и може да се характеризира и като политическа практика, на която цялата теоретична дейност е пряко подчинена. В този смисъл еволюцията на маоизма като идеология е обусловена от политическата практика на Мао Дзе-дун, неговата фракционна борба за власт, първо в Китайската комунистическа партия, а след това в международното комунистическо и националноосвободително движение. Следователно процесът на възникване, еволюция и окончателно оформяне на маоизма в идейно-политическо течение, дълбоко враждебно на марксизма-ленинизма и противопоставящо се на световното революционно движение, може да бъде правилно разбрано само с оглед на общата борба между двете линии в историята на КПК и революционното движение в Китай - марксистко-ленинската, интернационалистическа, от една страна, и дребнобуржоазната, националистическа, от друга. Само на този фон от политическата история на Китай в последно време е възможно да се идентифицират истинските причини за формирането на определени теоретични концепции на маоизма.
Маоизмът е преминал през четири етапа в своята еволюция:
1. 1917-1939 г - праисторията на маоизма, периодът на зараждане и формиране на възгледите на Мао Цзъ-дун на дребнобуржоазна шовинистична основа;
2. 1940-1949 г - периодът на формиране на "идеите" на Мао Дзе-дун в специална идеологическа тенденция, политическата платформа на която беше концепцията за "нова демокрация";
4. 1958-1976 г - етапът на завършване на формализирането на "идеите" на Мао Дзе-дун презвеликодържавна шовинистична доктрина. През този период, особено след 60-те години, маоизмът напълно разкрива своята реакционна националистическа същност, открито се противопоставя на теорията и практиката на научния комунизъм, международното комунистическо и работническо движение и влиза в открит съюз с империализма [8, c.73].
В рамките на тези периоди, разбира се, има и по-малки, отделни етапи в еволюцията на маоизма, които се определят главно от политическите интереси на дейността на Мао Дзе-дун и неговата тактика в борбата за власт.
Политическата идеология на маоизма беше открито обявена в Пекин за „върхът на марксизма-ленинизма“, а политическата практика на маоизма беше исторически неизбежна и необходима за всички народи по света.