Кредитен риск и цена на кредита
Вече казахме, че банките включватхипотетичен риск от неизпълнение в цената на заема. Колкото по-висок е този риск, толкова по-скъп е заемът; тези, които върнаха парите в строго съответствие с договора, ще платят за тези, които се оказаха безскрупулни кредитополучатели. Какви параметри влияят върху хипотетичното намаляване на риска? Банкерите имат свои собствени мисли по този въпрос (не се изненадвайте, ако намерите директни съвпадения с горните характеристики, които ви позволяват да класифицирате заема като един или друг вид). Така.
Банките смятат, че регистрацията на обезпечение драстично намалява нивото на хипотетичен риск. Това е логично: ако кредитополучателят откаже да изпълни задълженията си, банката получава правото да реализира залога и да върне парите си. Много обаче зависи от т. нар. ликвидност на обезпечението, тоест дали е лесно да се реализира. Така например колата е един от най-атрактивните видове обезпечение - винаги може да бъде продадена на разбираема цена.
Банките смятат, че ако няма обезпечение, нивото на хипотетичен риск рязко намалява, ако има гаранти по кредита, които поемат задължението да плащат на банката, ако самият кредитополучател откаже да изпълни задълженията си. Поръчителите могат да бъдат физически лица (например роднини или приятели) или юридически лица (например фирма работодател).
Банките смятат, че хипотетичният риск от неизпълнение е намален, ако кредитополучателят или обезпечението (или и двете) са застраховани. Тогава, в случай на непреодолима сила, банката ще получи пари от застрахователната компания.
Банките смятат, че хипотетичният риск намалява, ако процедурата за проверка на потенциален кредитополучател се извършва по-внимателно и съответно отнема повече време. Експресната оценка на кредитополучателя означава съгласие за повишен риск.
Банките смятат, че хипотетичният риск е намален, ако кредитополучателят е в състояние да плати значителна част от стойността на стоките, закупени със заема. Ето защо намаляването на размера на първоначалната вноска за стоките (до пълното му отсъствие) се компенсира от увеличена такса за кредита.
Банките смятат, че хипотетичният риск намалява с намаляването на срока на кредита. Предполага се, че колкото по-дълъг е срокът, толкова по-малко е увереността, че положението на кредитополучателя в бъдеще няма да се влоши до такава степен, че той да не може да плаща задълженията си.
Въз основа на факторите, изброени по-горе, може да се формира така наречената линия от предложения за кредит. В зависимост от комбинацията от тези фактори ще се промени и цената на кредита. Правилата могат да бъдат формулирани по следния начин:
1. Необезпеченият заем е по-скъп от обезпечения (с обезпечение или поръчителство).
2. Експресният заем (т.е. издаден бързо) е по-скъп от традиционния, което включва по-задълбочен подход към оценката на кредитополучателя.
3. Намаляването на размера на първоначалната вноска за продукт или услуга, която кредитополучателят е готов да плати от собствените си средства, като правило води до увеличаване на цената на кредита.
4. Заемът, издаден за по-кратък период, обикновено е по-евтин от дългосрочния.