Критерии за духовност на човека
Шчеткин Юрий Юриевич Кандидат на биологичните науки, доцент, Таганрогски държавен педагогически институт. А.П. Чехов, Таганрог[email protected]
Ключови думи Критерии за духовност, модел на духовна личност, разумно следване на природата, специална отговорност, следване на духа на всеобхватната любов, разбиране за връзка с всичко съществуващо, търсене на смисъла на живота, чувство за мярка.
Трудностите, свързани с идентифицирането на критериите за духовност на човек, до голяма степен се дължат на факта, че в научната литература няма единство в тълкуването на понятията "духовност", "духовен". Основната причина за съществуването на този проблем според нас се крие в подценяването на неговото философско разбиране и обосновка, както и в произволността на тълкуването на понятието „духовност“. И така, някои изследователи го представят като историческо съзнание (M.A. Barg), други го тълкуват като цялост на човешката умствена дейност (M.S. Kagan), трети като синтез на етизъм, теоризъм и естетизъм (V.G. Fedotova), четвърти като неразделно единство на истината, доброто и красотата (V.I. Гусев, V.N. Шердаков), пети като „единството на всички морални сили на човека“ (K. Waagen), шесто - като система от висши чувства на човек (Ю. Г. Буртин, А. В. Петровски) [1]. По-подробен литературен анализ на проблема е представен от нас в публикувана по-рано статия [2]. Сложността на проблема е свързана, от една страна, с разнообразното и всеобхватно влияние на духовността като система от личностни качества върху всички сфери на самата личност, нейните дейности, бит и начин на живот, действия, върху цялата психика. От друга страна, индивидуалните признаци, които характеризират духовния човек, се проявяват на всички нива на духовно-нравственото развитие на човек (подход на ниво към проблема за разбиране на духовността) [3, 4246]. Следователно изборът на критерии за духовност се определя отподход на ниво към проблема за духовността. Човек на егоцентрично или групово центрично ниво може да има определени качества на духовен човек, въпреки че някои от тях се появяват ситуативно, под влияние на определени обстоятелства и емоционални състояния. Трябва също да се отбележи, че човек с хуманистично ниво на развитие на личността е в много отношения подобен на човек с духовно ниво. Затова се опитахме да отделим онези критерии за духовност, духовност като система от лични качества и като резултат от развитието, които според нас характеризират духовния човек. Те са в много отношения характерни за човек от хуманистично ниво. Има обаче черти, които отличават духовния човек, отличавайки го от хуманистичния човек. След като поставихме за цел статията да идентифицираме критериите за духовност на човека и да представим модел като такъв, ние сме изправени пред методологически проблем: на каква основа трябва да се отделят такива критерии? Решавайки възникналия проблем, ние изхождахме преди всичко от решаването на друг проблем - разбирането на същността на духовността. Тъй като духовността на индивида е и умствено възпитание [1, 35; 4, 334335], и системата на най-добрите лични качества [5; 6] и процеса на развитие на личността [3, 4246], при избора на критериите за духовна личност трябва да се изхожда от трите измерения на духовността (многоизмерен подход). Освен това изборът на критерии не може да се извърши без разбиране на структурата на духовността (структурно-критериален подход). Разкривайки тази структура, стигнахме до извода, че духовността на човека се състои от три компонента: морал като основен компонент и два трофични („подхранващи“) компонента - културата на личността и искреността. Морал, култура на личността, искреност, както и компонентите, които ги формират (отношения, призиви, начин на съществуване, образживот, мироглед, мироглед и др.) ни даде основата в рамките на структурно-критериалния подход да търсим решение на проблема за избора на критерии. И накрая, изборът на критерии зависи от конкретното съдържание на понятието „духовност“, неговото значение, както и системата от ценности, които определят това значение (семантични и аксиологични подходи) [4, 334335; 7, 289, 295].
Тъй като значението на понятието "духовност", според нашите по-ранни изследвания, се свързва с духа на всеобхватната любов и съответните лични качества, които придобиват стойността на духовни ценности (милост, съпричастност, дълготърпение и т.н.), ние разчитахме на тези аспекти при избора на критерии [8].
Въз основа на анализ на научна, религиозна, художествена, биографична литература и личен житейски опит (комплексен синтетичен подход) идентифицирахме следните 12 критерия за духовността на човек: 1. Разумно придържане към природата; 2. Стремеж към познание на истината, точно познание; 3. Непрекъснато самоусъвършенстване и самообразование; 4. Специална отговорност (за себе си, другите, природата и т.н.); претенция за смисъла на живота; 7. Следване в духа на универсалната любов, служене на другите; 8. Разбиране на връзката си с всичко съществуващо (човечеството, Земята, Вселената, с други извънземни цивилизации и същества); 9. Омраза към злото; 10.
Набор от специални лични качества; 11.
Връзки към източници:
Ситаров В.А. Дидактика: учебник за студенти. 2-ро изд., стереотипно. М., 2004.