Кризите са неизбежни, капиталът поглъща сам себе си
Със завидна честота светът се разтърсва от икономически кризи. Последиците от тях са тъжни. Трябва само да си припомним последните две световни войни. Постоянно ли човечеството стъпва върху едно и също гребло? Променят ли се причините за кризите? Разработват ли страните свои антикризисни рецепти, съобразяват ли се с опита си? Неизбежни ли са тези прословути кризи? Винаги ли водят до обновление и нови възможности за развитие, както оптимистично твърдят някои икономисти и политици? Това каза Руслан Дзарасов, ръководител на катедрата по политическа икономия в Българския икономически университет на името на Плеханов.
История на кризите
— Дали кризите са се появили в последните етапи на историята или са се случили и в древността? Как кризите са свързани с икономическия модел и степента на развитие на производителните сили и отношения?
— Не мога да погледна в древни времена, но цялата история на капитализма от 16-ти век е съпътствана от кризи за човечеството. Сред тях се открояват на първо място кризи, които засягат не отделни страни, а световни кризи, които засягат цялата световна капиталистическа система, израснала преди това. Въпреки че, разбира се, нямаше такива мащаби като сега. Все пак настъпи ерата на глобализма.
Карл Маркс беше прав, когато каза, че тенденцията към световен пазар се крие в самото определение на капитала като самонарастваща стойност. И затова винаги, от самото начало на своето зараждане, капитализмът се е развивал като световна система. Постепенно и систематично се разширява, обхващайки все повече и повече страни, превръщайки непрекъснато нарастващото селско население в евтини работници.
И този процес винаги е протичал не така спонтанно, както пише в либералните учебници по икономика, а под ръководството на един или друг от най-развита капиталистическа страна, която притежаваше най-голямата мощ на капитала. Тоест от самото начало имаше хегемония на всяка държава. Смяната на този хегемон беше извършена по време на световната криза на капиталистическата система.
—Всеки път, когато се случваше едно и също нещо, назряваха някакви противоречия, които бяха разрешени от кризата, или беше различно?
- Трябва да кажа цветисто: и да, и не. Дълбоките основи на капитализма - неговите законни, най-фундаментални механизми, като експлоатацията на труда, икономическата основа, останаха непроменени. Но изключителното изостряне на противоречията на капитализма намери израз и временно разрешение в кризата.
Тъй като това се случи под ръководството на различни държави, с доминирането на различни технологии, с различни конфигурации на движението на капитали и експлоатация на световната сцена, в различни системи на международни отношения, тези кризи имаха значителни различия на повърхността. Но в същото време във всички тях се запазва общо ядро.
Кризи в учебниците
—Кои кризи са учебници за икономистите,са имали най-голямо влияние върху световното развитие?
- Разбира се, през 20 век Голямата депресия от 1929-1933 г. е учебник. Въпреки че много експерти смятат, че кризата е продължила много по-дълго - до избухването на Втората световна война. Преди това имаше една по-малко известна, но също достатъчно проучена глобална криза, която се случи в края на 19 век. Преди е имало редица глобални кризи.
Важно е, че разрешителният характер на кризите нараства рязко във всяка нова фаза от развитието на капитализма. Това се дължи на факта, че самата сила на капитала нараства, фондът от основен капитал, мащабът на капитала, инвестиран в световната икономика, се увеличава. Във всяка отПо време на тези световни цикли на капитализма сферата на капиталистическата експлоатация рязко се разшири; следователно в сферата на капиталистическото развитие бяха включени много по-големи трудови, природни и всякакви ресурси.
Капиталистическите страни, които воюваха помежду си и извършиха преразпределението на сферите на влияние, икономически и политически, по време на тези кризи, ставаха все по-мощни. Те имаха по-големи икономически възможности, много по-мощни армии. И накрая, армията на труда винаги е участвала активно в тези кризи. Тя също растеше във всеки такъв цикъл. Ето защо тяхната разрушителна природа се увеличи.
Голямата депресия повтаря ли се днес?
— През 2008 г. светът отново беше обхванат от кризата. И сега в България се проследяват същите процеси на обезценяване на рублата, плаващ валутен коридор и т.н. Оказва се, че или честотата на кризите става все по-честа, или те вече имат някакъв по-стабилен характер. И ако Голямата депресия завърши с възход, днес кризата не свършва по никакъв начин. Страда ли светът от някаква хронична настинка?
— Мисля, че световната криза, която започна в края на 2007 г. и се разигра с пълна сила през 2008 г., не е приключила, не е решена. Що се отнася до предишните кризи, чак до Голямата депресия, те не бяха глобални, а по-скоро частни, локални, включително кризата от 1998 г.
Като цяло, ако разгледаме развитието на капитализма след Голямата депресия, тогава след края на Втората световна война, от края на 40-те до началото на 70-те години, започва така нареченият „златен век“, когато е възможно да се осигурят високи темпове на растеж, да се развие научен и технологичен прогрес и да се плащат сравнително високи заплати на работниците и да се дават добри печалби на корпорациите и да се поддържа държавното благосъстояние.
Тогава се създаде погрешното впечатление, че капитализмът е решил всички проблеми, които социализмът се опитваше да реши, и сега ни очаква капиталистически просперитет. Всъщност през 70-те години всичко това беше прекъснато от така наречената "стагфлация", когато едновременно се появиха икономическа стагнация и инфлация и печалбите на капиталистическите корпорации рязко спаднаха.
Последният час на капитала е ударен, експроприаторите са експроприирани - това е краят, който Карл Маркс е предвидил. И трябва да кажа, че въпреки многобройните критики на марксизма, тази фундаментална теза все още не е опровергана от историята. Нека да видим как западните елити се справят с настоящата световна икономическа криза.
Засега е налице решението на американската управляваща класа - да прехвърли, ако е възможно, тежестта на тази криза от развитите страни към периферията, да увеличи нейното подчинение, да ограничи икономическия растеж и да ги принуди да споделят повече доходите си. Тук виждам първопричината за сегашното изостряне на международните отношения и задълбочаването на международните кризи.
В момента в света се водят четири-пет големи международни военно-политически конфликта едновременно. Близкият изток, Украйна - всичко това е много тясно свързано с преразпределението на сферите на влияние на различни групи капитал.
Мълчи ли гласът на разума? Ядрената надпревара започна
—В цялата история на света кризите обикновено са били разрешавани чрез войни. Може ли настоящата ситуация да завърши с подобен изход?
Съединените щати приеха (в криза!) колосална 30-годишна програма за подобряване и модернизиране на всички видове ядрени оръжия. За тези цели са отделени трилион долара. Според американски експерти, ако е възможно да се завърши разработената програма за реформиране на въоръжените сили на САЩкачествено да се откъсне в това отношение от всяка държава, включително Германия, Япония и други развити страни.
Срещу кого са въоръжени? Студената война свърши. Съветски съюз няма. Само България и Китай имат ядрен капацитет да водят война. Нещо повече, американците все още считат китайския потенциал за явно недостатъчен, но българският е такъв, с който трябва да се съобразява.
Държавният дълг на Съединените щати вече достигна 20 трилиона и продължава да расте. Световната икономическа криза започна с финансова и продължава. Защо такова диво харчене в свят, в който Америка вече доминира? Не виждам друго обяснение, за съжаление, и опасено предполагам, че това може да се каже, че американската управляваща класа се готви да разреши световната криза със сила.
Всички сме покрити, ако...
— Възможно ли е по някакъв начин да се спре този процес на експанзия на американския капитал?
- Смятам, че е необходимо да се подпомогне и формирането на Евразийския съюз, и сближаването на страните от БРИКС, и очертаващото се сближаване на България, Индия и Китай като страни, които се противопоставят на западната агресия в Евразия. Но, за съжаление, сближаването на развиващите се страни има много силна вътрешна пречка, а не само външна. Това е, че значителна част от управляващите класи на тези държави печелят от компрадорския капитал, от експлоатацията на техните страни от капитала на центъра. Разбира се, има и трезви глави, които разбират опасността от подобни компрадори. Това дава известна надежда. Но те няма да имат голямо влияние, освен ако не бъдат подкрепени от мощно възраждащо се социалистическо движение.
И ако социалистическото движение не победи, тогава всички сме мъртви, извинете за просташкия израз. Сигурен съм: световната икономическа криза прави нов етапборбата за социализъм е необходима, актуална, извежда социалистите от различни страни на по-високо ниво на сближаване, за да окаже натиск върху техните управляващи класове и империалистическите кръгове на развития Запад. С това свързвам главната надежда на човечеството.