Културни маркери в наименуването на героите от българската народна приказка „Живото мляко”, Статия в сп.
Библиографско описание:
Статията разглежда особеностите на имената на героите от българската народна приказка, които, като маркери на културата, дават представа за традицията на именуване на героите, за народните, митологични представи за света, за природата, за моралните, духовни устои на българския народ.
Ключови думи: имена на персонажи, персонажи-антагонисти, народна приказка, фолклорна традиция, българска култура, морални устои.
Народните приказки са удивителен жанр от българския фолклор. К. С. Аксаков, познавач на народната култура, говори за този жанр по следния начин през 19 век: „Изглежда, че поговорката трябва да бъде свързана главно с приказката, а речта трябва да бъде лъжа - измислица“ [1]. Под приказка имаме предвид „всяка устна история, разказана на слушателите с цел забавление“ [11].
Българската народна приказка е не само епически жанр на устното народно творчество, но и източник на знания за света на предците, техния бит, занимания, обичаи и традиции, тя е съкровищница на черти от национален тип: в приказките, наред с елементи на чиста фантазия, са отразени остатъци от най-древния мироглед, картини от древния живот, отделни исторически събития и, което е важно за нас, белези на българската култура.
В народните приказки културните маркери се определят от предметите от бита, използвани в текстовете на българина, обредни принадлежности, митологични мотиви, продукти на народното съзнание, типове герои и техните имена в рамките на фолклорно произведение.
В. Я. Проп обозначава 7 вида герои от българските народни приказки: герой, антагонист (вредител), дарител на магически средства, герой-помощник, принцеса или баща й, подател, фалшив герой. Всички тези типове имат определени правила за именуване.
Нека разгледаме тези характеристики в процеса на езиков и културен анализ на имената на героите от приказката „Животинско мляко“. В приказката системата от герои е представена от две групи герои: главните герои са княз Иван Королевич, красивата принцеса, змията Змеевич, а второстепенните са вълчицата, мечката, лъвицата, гарванът. „В народната приказка портретът и психологическата характеристика на героите са много лаконични. Героите се разкриват в диалози и действия: действието е основният закон на народната приказка” [6, с.6]. Това разделение е оправдано не само от функционалните особености на героите (красивата принцеса нарушава забраната: тя изневерява на съпруга си със Змей Змеевич, изпраща съпруга си, княз Иван Царя, три пъти на сигурна смърт, самият Иван Цар, с леката ръка на жена си, влиза в борбата срещу злото, Змей Змеевич действа като герой-антагонист), но и особеностите на тяхното именуване.
Иван Королевич, (друго име е "княз княз Иван Королевич"), главен герой, митологизиран образ от българските народни приказки. Неговите дела са модел за постигане на най-висок успех, въпреки че той няма никакви свръхестествени предимства. Наименуването на героя "Иван цар", а не "Иван глупак" или "Иван царевич", определя в рамките на народното въображение неговия специален статут - суверен, управляващ царството, чийто статут е по-нисък от само императора, специални характеристики, които поставят героя на един ред над героите с предварително определени имена. Потвърждение за това намираме в текста на приказката: „С една дума, княз-княз Иван-Королевич с желанието си беше неустоим, ужасен дори за самия Змей Змеевич; Но не беше ли много във всичко, ама не! Колко мислеше, колко се опитваше да унищожи принца, и насам, и натам...всичко се провали!“ [7, стр.143]. Високият статус на героя не е случаен.В народа името Иван (старата форма на "Йоан") от еврейски произход се свързва с Бог, Яхве и означава: Бог се смили, смили се [8, c.118]. Иван е най-често срещаното име в индоевропейския свят. Именно това име носят повечето мъжки герои от българските народни приказки. Може би това се дължи на факта, че това е символично име за християнството, а именно корелира с приемането на православието, свързва се с най-близкия предшественик на Христос Йоан Кръстител [2].
Наименованието Змей Змеевич е конструирано подобно на комбинацията "цар-царевич", "цар-принц", което предполага "благороден" произход на героя. Това се посочва и от сходството на именуването на героя с величието по име и бащино име: Змийско име, Змеевич-бащино име. Мъжката бащина форма, завършваща на „-вич“, се връща към бащините имена на древните български князе и благородство, неблагородните хора нямаха право да използват тази форма, имената им изглеждаха по следния начин - Глеб син на Владимир, Василий син на Петър и т.н. [12]. Тази хипотеза се потвърждава от народните представи за този митологичен герой. Според фундаменталния труд на А. В. Гур „Символиката на животните в славянската народна традиция“ сред всички западни славяни, сред много южни (хървати, босненци, по-рядко сърби и българи), отчасти сред източните (украинци) и западните славяни във фолклора е фиксирана идеята за определен змийски цар, който се отличава със специален описателен елемент (главна „дреха“, размер) и оглавява змийската общност [5, с.2 93].
Характеристиките на именуване на група второстепенни герои от приказка: вълци, мечки, лъвици, гарвани са коренно различни от имената на главните герои: те нямат имена, а се характеризират само с принадлежност къмвид животински свят. Имената на героите се изписват с малка буква, което е типично за българските народни приказки като цяло.
Имената на вълчицата, мечката и лъвицата са представени от общи имена от женски род. Това се дължи на факта, че в приказката тези герои са показани като въплъщение на женския, майчински принцип на природата: природата е майка и спасител на човека. В приказката природата в лицето на вълчица, мечка, лъвица спасява главния герой Иван Цар, давайки му лечебно животинско мляко за жена му. Освен това вълчицата и мечката дават на Иван Царя своите малки, които, като се присъединяват към лова, спасяват и неговия живот.
Гарванът, най-голямата птица от семейството на гарваните, се нарича общо съществително от мъжки род, което се обяснява с факта, че е воин, един от представителите на лова на Иван Цар. Гарванът в тази приказка действа като своеобразен проводник между света на доброто и света на злото, реалния и фантастичния свят. Може би това се обяснява с факта, че в народните вярвания тази птица има връзка с отвъдното. Потвърждение на това предположение можем да намерим в речника на В. И. Дал: „Гарван грачи в църквата, на мъртвите в селото; грачи в хижата, на мъртвеца в двора. През който двор прелетя гарванът грачейки, ще има мъртвец” [3, с.244].
Имената "вълчица", "мечка", "лъвица", "гарван" се изразяват с общи имена. Второстепенните герои, представители на животинския свят, не са персонализирани, което подчертава тяхната връзка и хармонично взаимодействие с природния свят.
Така приказката „Животско мляко” е за нас източник на познание за света на предците, техния живот, занимания, обичаи и традиции, нрави, представи за етническите особености на българския народ. Имена на главни и второстепенни героибидейки маркери на българската култура, те ни дават определена информация за традицията в Древна Рус да се назовава герой с малко име и „увеличаване” с бащиното му име, за особеностите на народните митологични представи за света, природата и човека. Наименуването на героите също така служи за изграждане на смислов план на приказката, дава възможност да се разграничат героите на главни и второстепенни, разделяйки ги на функционални групи. Главните герои са представени като полюси на доброто и злото: Иван Царят е победител в злата склонност, Змията Змееевич и красивата принцеса са вредители; второстепенни герои, представители на животинския свят, са спасителите на Иван Цар, неговата вярна подкрепа, олицетворение на природния принцип. В българската народна приказка нравствените, духовните устои на българския народ са представени чрез назоваването на героите, където доброто винаги побеждава злото.