Защо Свети Анатолий получи дара на ясновидството
Свети Анатолий е роден в Москва в семейството на богати родители. Момчето се казваше Александър, така се казваше преди да бъде постриган за монах. Родителите на Александър били благочестиви, вярващи хора. От детството те учеха момчето на благочестие и детето обичаше Господа с цялото си сърце.
Детето беше умно, уважаваше родителите си, но постоянно чувстваше, че призванието му е да служи на Господ. Още на 11-годишна възраст момчето решава да отиде в Оптина Пустин и да живее там отделно от родителите си. Майката не одобрила това решение, отишла в манастира и прибрала сина си у дома.
Свети Анатолий даде думата си, че ще остане с майка си до края на живота й. Младежът завършва гимназия, след това се занимава с търговия, но в същото време продължава усърдно да се моли на Бога. Общуването с хората обогати младия мъж с опит, който по-късно му беше полезен в монашеството. През 1885 г. майката умира. Александър отиде в Оптина Ермитаж, желаейки да изпълни плановете си в млада възраст.
Монашеският живот започва с Александър на 30-годишна възраст. Три години по-късно той е назначен килийник на отец Амвросий. От този момент започва духовното развитие на човек с чиста душа. Наставникът живееше в малка къща в скита. При него идвали християни от цяла България. Старейшината им даде инструкции, призна...
Свети Анатолий посрещна поклонниците на прага на хижата всяка сутрин. Той не наставлявал хората и не им проповядвал, но вярващите чувствали, че от младия монах идват доброта и благодат. Господ просвети Анатолий с видение за бъдещето и прозрение. С течение на времето той също започна да разговаря с посетителите, които чакаха да бъдат посрещнати от Амброуз. Веднъж той постави на пътя на спасението жена, която дотогава не се отличаваше с особена ревност заХристовата вяра. За един свещеник, който не беше приет за служба в Оптинската пустиня, монахът предрече в бъдеще цял живот да остане на това място. Така живеел светецът - молел се, изпълнявал задълженията на килийник.
Свети Анатолий изпита голяма скръб, когато почина Амвросий. Много пъти той идваше на гроба на стареца, молеше се и разговаряше с него. Новото си име светецът получил четири години след смъртта на своя любим старец Амвросий. Името Анатолий беше много подходящо за благочестивия монах, тъй като в превод означава „изток“, вярна служба на Спасителя. През 1906 г. Анатолий става йеромонах, т.е. монах, който има право да извършва богослужения като свещеник и наставник на манастира Шаморда.
Светецът се радвал на успех сред братята, монахините обичали неговите проповеди и ги слушали с голямо внимание. Прозорливостта на светеца била известна далеч извън обителта. През 1922 г. чекистите арестуват Анатолий и ще го пратят в затвора. Молейки да му дадат само една нощ, за да се подготви, светецът се помолил на Богородица. В такава молитвена поза, на колене, но вече безжизнени, на сутринта намерили тялото на светата килийница. Анатолий е погребан до любимия си старейшина Амвросий.