Курсова работа Феноменът на отношенията между половете
Глава 1. Основни тенденции в отношенията между половете
1.1 Пол и полова идентичност
1.2 Обединяваща парадигма в джендър изследванията
Глава 2. Дискурсивният феномен на отношенията между половете
2.1 Социална конструкция и феминисткото движение
2.2 Проблемът за предмета на отношенията между половете
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ
ГЛАВА 1. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ОТНОШЕНИЯТА ПОЛОВЕ
1.1 Пол и полова идентичност
Полът е дефиницията на човек, произтичаща от различна роля в репродукцията на хората, придружена от първични и вторични полови белези и включва типа сексуалност и полова идентичност. Приблизително същото значение на това понятие се предлага от местни и чуждестранни обяснителни речници. „Сексът е всяка от две генетично и физиологично противоположни категории живи същества (мъже и жени, мъже и жени), организми.“ Пол (пол) - "физиологични, функционални и психологически различия, които разделят хората на мъже и жени."
Полът е най-важният признак на човешката телесност. Човек е в природата преди всичко, защото тялото му е естествен, материален феномен. Благодарение на тялото ние не само имаме света като обект, но и принадлежим към него. Тялото е нашата вкорененост в света (М. Мерло-Понти). По този начин биологичният пол е понятие, което характеризира главно първичните и вторичните физически характеристики, характерни за мъжете и жените: репродуктивни органи и др.
Половата идентичност е осъзнаването на връзката със социокултурните определения за мъжественост и женственост. Тълкува „половата идентичност“ по подобен начинС. Ушакин, определяйки го като „отражение не толкова на ролята на обществото в определянето на (сексуалните) параметри на индивида, а по-скоро способността (или неспособността) на индивида да се ограничи в рамката на предлаганите му модели за самоидентификация. Може да се предположи, че са възможни различни варианти на женственост и мъжественост, включително и такива, които не съвпадат с биологичния пол.
Половата идентичност е свързана с представите на хората за техния социокултурен пол – дали наистина се чувстват мъж или жена. Осъзнаването на собствения пол не винаги съответства на биологичния пол на индивида. Самоидентификацията не е просто индивидуално установяване на полова идентичност, тя е съзнателен акт на идентифициране и утвърждаване на собствената позиция в системата на половите отношения.
За да се подчертае моментът на определена свобода на избор от човек на собствения му модел на полово поведение, в някои произведения се използва понятието „множествена идентичност“, която се реализира с помощта на дискурсивни практики. Половата характеристика в структурата на индивидуалната идентичност не остава непроменена, тъй като зависи от концептуалните и структурни характеристики на системата на половите отношения.
Нека да преминем към характеристиките на джендър съзнанието, което според нас не е идентично с понятието „джендър идентичност“, тъй като е включено в понятието джендър съзнание като негова неразделна част. Половото самосъзнание е система, чиито елементи са, в допълнение към половата идентичност, идеи за собственото съответствие с моделите на женственост и мъжественост, оценка на такова съответствие и готовност за действие по отношение на създаването на собствен модел на поведение.
Половата идентичност може да бъде представена като система, в която имаразлични структурни елементи. Първо, когнитивни (възприятия за собственото съответствие или несъответствие с един или друг модел на мъжественост или женственост), емоционални (оценка на такова съответствие или несъответствие) и волеви (т.е. желанието да се действа в съответствие със съществуващите модели на поведение на пола в дадено общество). На второ място, необходимо е да се прави разлика между статистическия компонент на полова идентичност („състояние на идентичност“) и динамичния („процес на идентичност“).
„Културните компоненти на пола“ (gender display) могат да се променят и да продължават да варират, но без да ги съпоставят с биологичния пол, те не могат да бъдат взети под внимание: без значение как мъжът се държи като жена, независимо как поведението му се смята за женствено, неговите действия и отношението на обществото към него не го правят „по-малко мъж“ и освен това няма да го преправят в жена. Не бива обаче да се преувеличава елементът на променливост в нормите, наложени от обществото на мъжете и жените; наред с променливите черти е очевиден елемент на стабилност, който е свързан преди всичко с разликата във функциите на половете в процеса на възпроизводство на човешката раса.
Известно е, че единството на мъжкото и женското начало, допълнено от съвместното съществуване и съвместната дейност на представители на двата пола, формира началните моменти на човешкото съществуване. Само единството на мъжкото и женското начало осигурява съществуването на човешкото битие като своеобразна "племенна цялост".
1.2 Обединяваща парадигма в джендър изследванията
Структурата на властовите отношения включва контрол и принуда, осъществявани от държавни и бизнес йерархии, институционално и лично насилие, отношения на господство и подчинение в семейството, регулиране на сексуалността. физически,интелектуалната и финансова власт функционира като структура, която създава ограничения върху практиките, чрез положителни и отрицателни санкции, упражнявайки контрол върху „правилното“ прилагане на практиките.
Структурата на катексиса е правилата и ресурсите на емоционалните взаимоотношения. Емоциите се управляват от правила, които управляват избора на обекти на желание, хегемонията на хетеросексуалността, сексуалните, приятелските, брачните и родителските отношения.
Половата структура на символния ред се проявява в системата от значения и репрезентации на мъжественост и женственост.
Структурите на разделение на труда, властта, катексисът и символичните представяния са основни компоненти на всеки полов ред и всеки полов режим. Тяхната съвкупност създава институционалната рамка на „половия състав”.
Таблица 1 - Разпределение на труда по пол
Семейство с две кариери / Държавата поема функцията
Първият модел представя нормативните условия на женско подчинение, характерни за традиционната джендър култура. Вторият модел описва ситуация, в която една жена съчетава работа на непълно работно време в обществената сфера с традиционна отговорност в частната. Когато една жена е включена в пълна заетост на пазара на труда (трети и четвърти модел), има значителни промени в реда на половете: услуги и грижиизвършвани или от държавата, или чрез пазарните механизми на пазаризирана домашна икономика. Най-малко традиционният модел е този, при който жените и мъжете участват наравно в платената и домашна работа.
Терминът джендър договор е проблематизиран от феминистките критици на политическата теория за социалния договор. Както отбелязва К. Пайтман, съвременното (западно) гражданско общество, конституирано от обществен договор, е патриархално. Този договор закрепва принципите на мъжкото братство или мъжкия ред, в който всички граждани (т.е. мъже) получават равни права, преодолявайки патриархалното подчинение между баща и син (Pateman 1988). В същото време правилата на либералния обществен договор запазват друг аспект на патриархалните отношения, а именно възпроизвеждат вторичния статус на жената. Традиционните отношения в брака, разпределението на отговорностите в семейството, разделението на труда в публичната и частната сфера се явяват като доброволен обществен договор на равни агенти. Но имплицитно този социален договор винаги се основава на система от йерархия на половете, подсилена от идеологията за естествената съдба на половете. Отношенията между половете се регулират ad hoc, т.е. се изграждат на основата на традиционни есенциалистки възгледи. Поради факта, че в теориите за обществения договор подчиненият статус на жените не е поставян под съмнение, феминистките изследователи, използващи термина джендър договор, обръщат внимание предимно на положението на жените в обществото, като по този начин изразяват премълчаваното преди.
ГЛАВА 2. ДИСКУРСЕН ФЕНОМЕН НА ДЖЕНДЖЪРНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
2.1 Социално изграждане и феминисткото движение
„Деконструкцията” се състои в нов прочит на Кантианската концепция„критика” и е изясняване на основите на отношенията между половете. Деконструкцията отговаря на въпроса как отношенията между половете са възможни в дадено общество, как те се създават, приемайки формата на естествени и иманентно присъщи на индивид, група, общество. Ако признаем, че полът е конструиран като социални отношения на властово взаимодействие, можем да поставим въпроса за тяхното проблематизиране и преструктуриране.
Втората разлика между теорията на социализацията и разглеждания тук подход е, че отношението между половете се разбира като конструирано не просто като различие-допълнение, а като отношение на неравенство, където мъжете доминират. Работата не е само в това, че според Парсънс в семейството и в обществото мъжете изпълняват инструментална функция, а жените изпълняват изразителна функция и тези функции съответстват на различни роли. Изпълнението на предписани и научени роли предполага неравенство на възможностите, предимствата на мъжете в публичната сфера, изместването на жените в личната сфера. В същото време частната сфера се оказва по-малко значима, по-малко престижна и дори лишена в съвременното западно общество.
Авторите на тази статия проведоха обучение със студенти за установяване на признаци на външен вид, които са полови идентификации. Чертите на лицето, които не подчертават женствеността и мъжествеността, не винаги показват пол. Окосмяването по лицето често се определя от расова или етническа група. Размерът на крайниците също не позволява категорична индикация за неговия/нейния пол. Гласът е още по-фин знак, особено сред хомосексуалистите. Хормоналните модели, които засягат гласните струни, могат да превърнат гласа в подвеждаща полова идентификация. Дрехите, бижутата, прическата днес не се възприемат като надеждни маркери за пола. ТакаПо този начин няма достатъчно външни признаци, които недвусмислено да показват към кой пол принадлежи човек.
2.2 Проблемът за предмета на отношенията между половете
Проблемът за субекта стои в основата на отношенията между половете, защото да си субект означава да си субстанция, основа, цялост, център на промяната. Всъщност да си субект означава да си свободен, съответно този проблем е присъщ на феминизма от самото начало. Да бъдеш поданик е прерогатив на мъжете и зад това стои огромна културна традиция. В тази традиция субектът е господар на историята, поемайки отговорност за миналото, настоящето и бъдещето. Субектът тук е този, който има волево, рефлексивно съзнание, който е в състояние да направи избор, осъзнавайки възможностите на индивидуалната свобода. Субектът е този, който се подчинява на императивите на истинското битие, а не се затваря в безсмислено ежедневие. Следователно жената не действа като субект, защото областта на нейната дейност е ежедневието, безкрайната, обезпокоителна суматоха, хаосът. Човек, напротив, бидейки носител на рационалното, а следователно и на реда, бяга от безсмислието и проправя пътя към истинското битие. В едно модерно, демократично общество тече процес на премахване на постулата за жената като хаос и за мъжа, който организира и нарежда този хаос. Както уместно отбеляза Бодрияр, „днес нищо не е по-малко сигурно от секса, въпреки освобождаването на сексуалния дискурс“.
Формирането на ново изследователско направление протича в противоречив контекст. От една страна, тя остава маргинална в контекста на доминиращия есенциалистки дискурс. От друга страна, дискурсивната отвореност позволява на ентусиастите да създават ново знание и да го легитимират в голяма научна общност. Несъответствие в контекста -комбинация от възможности и бариери става фон за разработването на такива съзнателни стратегии за институционализирането на ГИ като автономизация и интеграция.
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ
1. Ashwin S. 2000. Влиянието на съветския джендър ред върху съвременното поведение в областта на заетостта // Социологически изследвания. № 11. С. 63-72.
3. Темкина А., Роткирх А. 2002. Съветските джендър договори и тяхната трансформация в съвременна България //Социс № 11. С. 4-15.
4. Pfau-Effinger B. 2000. Опитът на междунационалния анализ на структурата на пола // Социологическо изследване. № 11. С. 27.
5. Беляева Ю.В. По въпроса за необходимостта от изучаване на проблемите на мъжествеността // Социална феминология: Междууниверситетски сборник с научни статии. Самара: Изд. Самарски университет, 1997. С. 69.
6. Фуко М. Воля за истина: отвъд знанието, властта и сексуалността. Произведения от различни години. Превод от фр. - М., Кастал, 1996.
7. Джендър експертиза на българското законодателство / Ред. ред Л. Завадская. М.: Издателство БЕК, 2001.
8. Здравомыслова, Темкина Кризата на мъжествеността в късния съветски дискурс / сб. статии. Comp. Ушакин С.М.: НЛО. стр. 432-351.
10. Здравомислова Е., Темкина А. 2002б. Съветски етакратичен джендър ред // Социална история - 2002. Специален брой по джендър история / ред. изд. Н.Л. Пушкарев. М.: ROSSPEN, 2002 (под печат).
11. Конъл Р. Съвременни подходи // Четец на феминистки текстове. Преводи / Ред. Е. Здравомислова и А. Темкина. СПб.: Д. Буланин.
12. Клименкова Т. Перестройката като проблем на пола // M. Liljestrom et al. (Ред.) Преструктуриране на пола в руските изследвания. Тампере. 1993. С. 155-162.
13. Рубин Г. Размяна на жени: бележки за „политикономика" на секса // Антология на феминистките текстове. Преводи / Ред. Е. Здравомислова и А. Темкина. СПб.: Д. Буланин. стр. 89-139.
14. Конъл Р. 1987 г. Пол и власт. Обществото, личността и сексуалната политика. Polity Press.