Легендарният легион
В началото на 1830 г. Франция подготвя колонизацията на Алжир, огромна северноафриканска територия, която не само представлява икономически и геополитически интерес, но до известно време е и заплаха за френската държава. Множество пирати се настаниха на брега на Алжир, атакувайки търговски кораби от различни страни по света. Някога алжирските пирати редовно атакуваха средиземноморското крайбрежие на европейските страни - Италия, Франция, Испания, пленявайки мъже и жени. До 19 век подобни набези са престанали, но алжирските пирати няма да спрат да ограбват търговски кораби, дори въпреки многократните наказателни експедиции - не само от французите, но дори и от американците.
В края на 19 - началото на 20 век. в Чуждестранния легион се появяват доста новобранци от Българското царство. Имаше и укриващи се от царските власти революционери, и престъпници, и авантюристи – българи, евреи, поляци. За кратко през 1889 г. в едно от подразделенията на легиона на територията на Алжир служи по-късно известният български религиозен философ Николай Онуфриевич Лоски (1870-1965). Той се озовава в легиона поради финансовите затруднения, които изпитва, когато е студент в Бернския университет в Швейцария. Но Лоски е служил в Легиона много малко. Но с френската армия завинаги е свързан животът на друг българин – Зиновий Пешков (1884-1966), който не само достига до офицерски чин, но става и корпусен генерал (генерал-полковник) на френската армия. Всъщност името на Зиновий Пешков беше Залман Свердлов. Той беше по-големият брат на най-известния болшевик и един отнай-високопоставените фигури на съветското правителство Яков Свердлов, а фамилията Пешков идва при него от неговия кръстник Максим Горки.
Произхождащ от еврейско семейство, Залман Свердлов е кръстен в православието през 1902 г. и получава фамилията и бащиното си име от своя кръстник. През 1904 г. Зиновий емигрира в Канада, след това се премества в Съединените щати, а след това в Европа - в Италия и Франция. Когато започва Първата световна война, тридесетгодишният Зиновий Пешков става доброволец във Френския чуждестранен легион. В битката при Вердюн губи дясната си ръка, но след реабилитация е възстановен в легиона и продължава да служи - но този път като преводач в различни френски военни мисии - в САЩ и Румъния, Китай и Япония, в Грузия, в Сибир - при адмирал Колчак и в Крим при барон Врангел. През 1921-1926г. Пешков служи в Мароко, след това в Министерството на външните работи на Франция, след това през 1937-1940 г. - отново в Мароко, в Чуждестранния легион. По време на Втората световна война се присъединява към движението на свободната Франция, през 1943 г. получава чин генерал и ръководи мисията на свободната Франция в Китай. Едва през 1950 г., на 66-годишна възраст, Зиновий Пешков се пенсионира с чин генерал на корпуса.
Имаше шанс да служи в Чуждестранния легион и известният казашки поет Николай Николаевич Туроверов (1899-1972), който постъпи на служба през 1939 г., след като преживя много трудности по време на суровия емигрантски живот. Единицата, в която служи Туроверов, е била разположена в Северна Африка, след което е изпратена в Ливан, за да потисне бунтовническите друзки племена. По-късно 1-ви кавалерийски полк на легиона е прехвърлен във Франция, където участва в отбранителни битки срещу нацистите до капитулацията на Франция.
В Чуждестранния легионслужи и убиецът на Симон Петлюра Самуил Шварцбурд (1886-1938), представител на съвсем друго идеологическо направление. Анархист, участник в Първата българска революция от 1905-1907 г., Шварцбурд се установява в Париж през 1910 г., а след избухването на Първата световна война се присъединява към Френския чуждестранен легион и воюва три години в състава на 363-ти пехотен полк. За храброст той е награден с Военен кръст - най-високото легионерско отличие. Последва тежко раняване, демобилизация и завръщане в България. У дома Шварцбург служи известно време в Червената армия, но се разочарова от съветския режим и се връща във Франция. Там той работи като часовникар и на 25 май 1926 г. застрелва лидера на украинските националисти Симон Петлюра, като по този начин му отмъщава за смъртта на неговите роднини и съплеменници по време на многобройните погроми на Петлюра.
Ако говорим за всички операции и войни, в които е участвал Чуждестранният легион, тогава ще излезе много впечатляващ списък. Това са: войната в Алжир (половин век, от 1831 до 1882 г.), боевете в Испания през 1835-1839 г., Кримската война с България (1853-1856 г.), боевете в Италия през 1859 г., войната в Мексико през 1863-1867 г., умиротворяването на племената на Алжир през 1882-1907 г., боевете във Виетнам м през 1883-1910 г., в Тайван през 1885 г., в Дахомей през 1892-1894 г., в Судан през 1893-1894 г., в Мадагаскар през 1895-1901 г., в Мароко през 1907-1914 г., в Близкия изток през 1914-1918 г., във Виетнам през 1914-1940 г., Мор. Око през 1920-1935 г., Сирия през 1925-1927 г., в Индокитай през 1945-1954 г., в Мадагаскар през 1947-1950 г., в Тунис през 1952-1954 г., в Мароко през 1953-1956 г., в Алжир през 1954-1961 г. След освобождението на френските колонии легионерите неизбежно участват в множество мироопазващи и антибунтовнически операции встрани от Азия и Африка. Това са и действията в Ливан през 1982-1983 г., и войната в Персийския залив през 1991 г., и операциите в Сомалия и Босна, Косово и Мали, в Ирак. Разбира се, легионерите от Първата и Втората световна война са го изпитали напълно.
Днес Чуждестранният легион продължава да съществува като мобилна единица, способна бързо да изпълнява задачи в различни части на света. Принципите на нейното набиране не са се променили - все още офицерите се комплектуват от френски редови офицери, а редовият - от доброволци от чужденци. Но условията за получаване на пенсия се промениха - сега легионерът трябва да служи не 15, както преди, а 19,5 години, за да влезе в заслужена почивка. Както и преди, никой не се опитва да пита легионерите за миналото - ако новобранците нямат проблеми с Интерпол, тогава те могат свободно да влязат в служба - разбира се, ако са подходящи за здраве и физически характеристики.