Лекарства, които влияят на перисталтиката
Много лекарства засягат чревната подвижност и могат да причинят както диария, така и запек. Пациентите сами проследяват връзката с употребата на определени лекарства.
Лекарствата променят контрактилитета на червата по няколко начина:
- взаимодействие с определени рецептори в гръбначния и главния мозък,
- взаимодействие с определени рецептори на нервни и мускулни клетки, разположени в чревната стена,
- промени в контрактилната активност на гладките мускули на червата,
- промяна в секрецията и абсорбцията на течности, което променя обема и консистенцията на изпражненията.
Лекарства, които намаляват перисталтиката
Опиатите инхибират чревната пропулсия, като действат както върху ЦНС, така и върху чревните рецептори, като същевременно повишават мускулния тонус. Това води до забавяне на чревния транзит, нарушена абсорбция на вода, което причинява развитието на запек. Опиоидите могат да се използват в клиниката за контрол на диарията, но тази група лекарства не е подходяща за продължителна употреба, тъй като дългосрочната употреба причинява физическа зависимост. Антихолинергичните лекарства се използват за блокиране на прекомерна двигателна активност или силен спазъм на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт или пикочните пътища. Прототипът за създаването на този клас вещества е атропинът, конкурентен инхибитор на мускариновите рецептори за ацетилхолин. Ацетилхолинът е основният невротрансмитер, който стимулира дейността на стомашно-чревния тракт. В допълнение към него, множество други гомони се освобождават от нервните окончания в чревната стена. Атропин и подобни лекарства, включително производни на беладона и оксибутин, причиняват намалена перисталтика иразвитие на запек. Някои антипсихотични лекарства, като фенолтиазин, хлорпромазин, имат известно антихолинергично действие. Следователно, дългосрочната употреба на тези вещества може да доведе до развитие на хроничен запек и токсичен мегаколон.
Аналозите на соматостатин, включително октреотид, действат върху гладката мускулатура и нервните окончания, като блокират стимулиращия ефект на стомашно-чревните пептиди. Октреотидът е полезен при лечението на стомашно-чревни фистули поради неговия инхибиращ ефект върху стомашно-чревната секреция.
Антагонистите на калциевите канали са група вещества, широко използвани за лечение на артериална хипертония и коронарна болест на сърцето. Те намаляват тонуса на гладкомускулните клетки в стените на кръвоносните съдове, блокирайки навлизането на калциеви йони в клетката. С намаляване на мускулния тонус се наблюдава понижаване на кръвното налягане. Същият ефект обаче е отговорен и за развитието на запек поради намаляване на тонуса на чревната стена.
Лекарства, които стимулират чревната подвижност
Приемането на лаксативи увеличава обема на изпражненията, променя секрецията на течности и електролити или увеличава контрактилитета на червата. Съставът на много лаксативи включва слабо абсорбирани осмотично активни вещества, соли, причиняващи натрупване на течност в чревния лумен. Обикновено такива вещества са магнезиеви соли, фосфати или сулфати, препарати на базата на полиетиленгликол, лактулоза, сорбитол.
Бисакодилът и рициновото масло увеличават количеството на слуз в чревния лумен и стимулират перисталтиката. При продължителна употреба много лаксативи предизвикват пристрастяване, намалявайки перисталтичната активност на червата. Следователно, лечението на запек трябва задължително да включва адекватна диетична терапия свключването на достатъчно количество фибри и трици.
Свързвайки се с холинергичните рецептори, тези лекарства стимулират секрецията и перисталтиката на червата по цялата му дължина. Лекарства като Bethanechol могат да се използват при лечението на хирургични пациенти със задръжка на урина, както и при оперирани пациенти за намаляване на продължителността на паралитичния илеус. Но все пак те не играят решаваща роля в лечението.
Антидопаминергичните лекарства имат стимулиращ ефект върху стомашната подвижност и са много ефективни при лечението на гастроезофагеална рефлуксна болест, премахвайки симптомите на гадене и повръщане. Някои от тези вещества повишават чревната подвижност. Метоклопрамид действа върху стомаха като допаминов антагонист и в същото време насърчава освобождаването на ацетилхолин. Той насърчава изпразването на стомаха чрез увеличаване на антралната перисталтика и намаляване на времето за преминаване през тънките черва. Домперидон е друг антагонист на допаминовите рецептори, използван като антиеметик. Цизапридът стимулира перисталтиката чрез освобождаване на ацетилхолин от нервните окончания в стените на хранопровода, тънките черва и дебелото черво. Ефективен при лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест, стомашна пареза и тежък запек. Дългосрочната употреба обаче е ограничена поради ефекти върху сърцето. Еритромицинът е антибиотик, който ускорява изпразването на стомаха и червата поради взаимодействие с рецепторите на мотилин.
Простагландините са група биологично активни липиди, получени от арахидонова киселина. Аналогът на простагландин Е, мизопростол, се използва за намаляване на стомашната киселина. Повечето простагландини причиняват диария чрез стимулиране на аденилат циклазата в мукозните клетки. INВ резултат на това се увеличава количеството на сАМР в лигавицата, което води до повишена секреция на вода в чревния лумен.