Лист 51
В момента, имитирайки някаква наука, окултистите казват, че конспирациите и заклинанията са начини за концентриране на енергията на волята на магьосника, която е насочена към целта с помощта на словесни формули. Това е само един вид самонастройка на екстрасенс и нищо повече. Съвременните окултисти обясняват кръстния знак като енергийна самозащита с идентифициране на собственото биополе. Така хората с магическо съзнание не се интересуват нито от Бог, нито от молитвата към Него. Ако говорим за истинското значение на християнската символика и молитва, тогава знакът на кръста е преди всичко символ на Кръста, на който Господ е разпънат за греховете на целия свят. И затова кръстният знак приобщава християнина към победата на Господ над дявола и нашите грехове. Истинската молитва е лично обръщение към Този, Който е личен. Християнската молитва е стоене пред Живия Бог, Който те вижда и чува, Който укрепва и помага. Молитвата не може да бъде апел към бездушни обекти, защото те не чуват и не могат да помогнат духовно. Разбира се, има свети предмети, тоест осветени от Божията благодат. Но когато свещеник, например, освещава вода, а след това я осенява с кръст, той все пак се обръща към Бога: „Ти, Господи, ела и сега чрез притока на Твоя Свети Дух и освети тази вода“. Обръщайки се със специална молитва към животворящия Кръст, ние по този начин се обръщаме към Разпнатия Господ. За християнина молитвата е златна връзка с Бога, тя е животът на нашата душа и съкровищница от всякакви блага, защото в отговор на горещата молитва Господ дарява християнина със Своите благодат. Всяка конспирация като цяло съответства на идеята за окултно, магьосничество. При магьосничество човек опитвазадоволяват своите индивидуални, егоистични желания, а не ги съизмерват с тяхното вечно спасение. Той иска сега и тук да постигне успех, добра реколта, късмет в личните дела, благоволението на любим човек, отмъщение на враг и т.н., без да мисли дали самият метод е спасителен, дали преследваната цел е в съответствие с волята на Бог. Това желание да се постигне „свое“ по всякакъв начин, дори за сметка на бъдещата си съдба, е основната идея на всяка конспирация или заклинание. В молитвата човек, дори да иска нещо много важно в земния смисъл, все пак се поверява в ръцете на Бога, ангажира изпълнението на това, което иска пред Бога, изхождайки от принципа и дали молбата ще бъде полезна, дали ще попречи на духовния успех на човек, дали отговаря на волята на Бог. Ако молитвата е молба, отправена към Бог, Пресвета Богородица или светци, и следователно молитвата предполага доброволен отговор, тогава заклинателят не очаква отговор от никого, счита се, че самото заклинание има принудителна сила за постигане на желаното. Например, за да привлечете пари в съвременната магия, се препоръчва вечерта на този ден, когато се натрупат 10 спестени монети от 1 рубла, запалете две свещи, поставете между тях стъклен съд и, като го напълните с осветена (!) Вода, кажете: „Нека джобовете ви се напълнят, нека парите да дойдат в къщата ми веднага щом напълня съда с вода“ (магиите често се произнасят в рима). След това вземат монети една по една и, хвърляйки ги във водата, четат заклинание по една фраза за всяка монета: „Желая ви здраве. Пожелавам ти успех. Желая ти щастие. Пожелавам ти богатство. Искам злато. Искам сребро. Искам изобилие. искам помощ Искам парите да влязат в живота ми. Искам го, така да бъде." Свещите се оставят да догорят, а на сутринта с вода от съда пръскат ъглите на домовете си и с останалата вода.изля на прага. Горният пример за заклинание ясно показва, че всичко в магията се основава на принципа – „да бъде волята ми“, „да бъде волята ми чрез заклинания и магически действия“. В молитвата всичко се основава на принципа, който Христос изрази в Гетсиманската молитва – не Моята воля, а Твоята да бъде (Лука 22:42). В заклинанието магьосникът вярва в постигането на желаното - "Изпълних ритуала и ще получа това, което искам". В молитвата християнинът вярва в Бога, Който може да даде исканото, ако е полезно за душата на този, който иска. И така, в магическите заклинания човек се опитва да задоволи себе си, своите страсти и светски нужди, доколкото е възможно, а в молитвата човек се стреми да реализира в личния си живот това, което съответства на Божието Провидение. Божието провидение търси в човека максимално разкриване на доброто и съответно добро отношение към всички останали хора. Не земната печалба или безгрижният живот се поставят като основна цел в молитвата. В крайна сметка дори няма значение дали чрез молитвата Господ дава на човека нещо земно, важна е самата молитва като общуване с Бога. Преподобният Йоан Лествичник пише добре за това: „Когато се молите дълго и не виждате плода, не казвайте: нищо не придобих. Защото самото присъствие в молитвата вече е печалба; и какво благословение над това е да се прилепиш към Господа и да пребъдваш непрестанно в единение с Него” (Лествица. – СПб., 1996, с. 239). Освен това, в заклинанията няма никакво значение колко чисто е сърцето на човек, основното е точно да възпроизвеждате магически действия и вътрешно да се настройвате, за да постигнете желаното. В молитвата всичко зависи от това какво се съдържа в сърцето на молещия се, колко внимателно, безсрамно се моли. Следователно молитвата предполага нравствено усилие, преодоляване в себе си на греховни движения и онази леност, коятопарализира душата по пътя й към Бога. Свети Теофан Затворник пише: „Когато сме ревностни за спасението, цялото внимание трябва да се обърне на разпореждането на сърцето или на впечатлението в него за истински християнски чувства и настроения ... Защото това, което не е в сърцето, не е всъщност. Ако няма вяра в сърцето, значи няма изобщо, дори и някой да се пише като православен. Ако няма въздишки в сърцето, няма изобщо, дори някой да разтърси въздуха или да се бие в гърдите. Ако в сърцето няма страх от Бог, тогава изобщо няма такъв, дори ако някой изглежда изпълнен с благоговение. Ако няма чистота и отречение в сърцето, няма изобщо, дори ако някой е чист по тяло и няма нищо от благата на света. Ако в храма няма човек със сърце, той изобщо не е тук, дори и да стои тук с тялото си. Така че всичко трябва да се прави със сърце. Обичайте със сърцето си, смирявайте се със сърцето си, приближавайте се към Бога със сърцето си, прощавайте със сърцето си, скърбете със сърцето си, молете се със сърцето си, благославяйте със сърцето си и така нататък, и така нататък... Защото, който е в сърцето, Бог го вижда от височината на престола Си и го приема съответно” (Вътрешен живот: Избрани учения. – М., 1998, с. 232-233). Всичко казано току-що води до обяснение защо някои окултисти използват съвсем църковни молитви. Използват се църковни текстове, а идеята за произнасянето им е окултна. За самия магьосник, дори и да се произнесе молитва, това вече не е молитва, а само заклинание, в което той изобщо не се обръща към Бога, тъй като вярва, че самото произнасяне ще засегне необходимите невидими нишки. За окултиста молитвата е само магическа формула, вид словесна енергия, действаща със силата на самото изказване. Не се очаква отговор от Бога – магьосникът не е в състояние да се обърне благоговейно към Бога – но ефектът се очаква от самата словесна формула, от съдържащото се в нея, споредмагьосник, енергия. Тъй като при безсмисленото повторение на думите на молитвата няма живо обръщение към Бога, този човек лесно се изкушава от демони, които му дават специални чувства, емоции и създават вид на ефекта от окултното използване на молитви. Бих искал да завърша нашия разказ с думите на св. Йоан Златоуст: „Да търсим спасение не по какъв да е начин и избавление от бедствия не по какъв да е начин, а от Бога. Казвам това на тези, които по време на болести използват заклинания и прибягват до други магии, за да облекчат болестта. Това означава да търсите не спасение, а смърт, защото най-голямото спасение е това, което се получава от Бога ”(Разговор върху Псалм 9 / Сътворение. Том 5. Книга 1. - Санкт Петербург, 1899. С. 122).
Валерий Духанин, кандидат на богословието, преподавател в Николо-Угрешката духовна семинария