Листен мезофил - Наръчник на химика 21
Химия и химична технология
Листен мезофил
Клетки на гъбестия паренхим на листния мезофил (клетките са с неправилна форма)[c.257]
В клетките на мезофила на листата се виждат малки единични призматични кристали на калциев оксалат, понякога има кръстосано слети кристали и по-рядко малки друзи.[стр.312]
Влияние на нивото на азотно хранене на растенията от захарно цвекло върху размера на мезофилните клетки на листата и броя на хлоропластите в тези клетки[c.79]
Проучванията показват, че тези вещества допринасят за по-доброто проникване на хербицидите през кутикулата на устицата в мезофила на листата и ускоряват движението им в растителните клетки.[c.63]
Някои клетки, като мезофилните клетки на листата, имат само първична клетъчна стена през целия си живот. В повечето клетки обаче допълнителни слоеве целулоза се отлагат върху вътрешната повърхност на първичната клетъчна стена (извън плазмената мембрана), т.е. появява се вторична клетъчна стена. Във всеки слой на вторично удебеляване целулозните влакна са разположени под същия ъгъл, но този ъгъл е различен в различните слоеве, което осигурява още по-голяма здравина на структурата. Това разположение на целулозните влакна е показано на фиг. 5.35.[c.205]
Докато водата се движи нагоре по кореновата ксилема, тя се заменя с вода от околните паренхимни клетки, като клетка 1 на фиг. 13.18, L. В резултат на това водният потенциал на тази клетка намалява и водата се втурва в нея от съседна клетка 2 поради осмоза или просто по протежение на симпласта, както е описано в раздел. 13.3.2 за листен мезофил. След това на свой ред водният потенциал на клетка 2 също намалява, водата от клетка 3 започва да тече в нея и такапо-нататък през целия корен до самия епидермис, който образува косми.[c.126]
Единичните клетки се изолират от клетъчни суспензии, от растителни тъкани, например от мезофила на листа след неговата мацерация с ензими, от култура на изолирани протопласти след възстановяване на клетъчната стена.[c.95]
В растението водата се движи от повърхността на корена към менискуса на границата вода-течност, също в течно състояние. От предишните раздели на тази глава трябва да стане ясно, че по-голямата част от общия поток всъщност е поток от вода и разтворени вещества и че основната зона на съпротивление е в корените (виж също [359, 360, 395]). Потокът през кората на корена към ендодермиса и през мезофила на листата по протежение на клетъчните стени очевидно се движи по градиентите на матриксния потенциал или матричното налягане dx/dx и през ксилемата по градиента на хидростатичното налягане dP/dx. На всички тези етапи целият разтвор се движи, особено в ксилемата; но в клетъчните стени движението му се възпрепятства от явленията на обмен и абсорбция на йони, които влияят на състава и концентрацията на разтвора. В корените, които нямат вторичен растеж, основният източник на съпротива срещу движението на течната фаза очевидно се намира в ендодермиса. В корените с вторичен растеж външните камбиални слоеве и коркът очевидно служат като основна бариера. Въпреки че имаме някои данни, показващи, че за ендодермата cg Вижте страници, където се споменава терминътМезофил на листата :] [c.89] [c.255] [c.257] [c.137] [c.158] [c.137] [c.36] [c.387] Биология том 19, c.221, c.224, c.2 55, c.256, c.275, c.279]