литиев карбонат
ЛИТИЕВ КАРБОНАТ (Lithii carbonas).
Синоними: Contemnol, Camcolit, Carbopax, Contemnol, Eskalith, Licarb, Lithane, Lithicarb, Lithium carbonicum, Lithizine, Lithobid, Lithomyl, Lithonate, Liticar, Lito, Neurolepsin, Plenur, Priadel, Teralithe и др.
Бял лек алкален прах. Трудно се разтваря във вода, неразтворим в алкохол.
Най-разпространеният литиев препарат е литиевият карбонат.
Литиевите соли се абсорбират бързо след перорално приложение; дисоциират в тялото. Литиевите йони се намират в различни органи и тъкани 2-4 часа след еднократна доза от лекарството. Литият се екскретира от тялото главно чрез бъбреците, като екскрецията корелира с концентрацията на литий в кръвната плазма, както и с нивото на натрий и калий в кръвта. При недостатъчно въвеждане на натриев хлорид в тялото, литият се реабсорбира в бъбречните тубули. При повишено въвеждане на натриев хлорид в тялото се увеличава екскрецията на литий. Следователно в процеса на лечение с литиеви препарати е необходимо да се контролира водно-солевият баланс.
Литият преминава през плацентата; екскретира се в млякото при кърмещи жени.
Основните показания за употребата на литиеви препарати са маниакални и хипоманиакални състояния от различен произход (особено с чести атаки), профилактика и лечение на афективни психози (маниакално-депресивни, шизоафективни, органични афективни психози). Има доказателства за ефективността на лития не само при ендогенни психози, но и при пациенти с органични психози, епилепсия и психопати с различни афективни колебания. Литиевите препарати се използват и за профилактика и лечение на афективни разстройства при пациенти с хроничен алкохолизъм.
Присвояване вътре след хранене (за намаляванедразнещ ефект върху стомашната лигавица). Дозите трябва да се определят индивидуално и да се контролират от съдържанието на литий в кръвния серум. Определянето се извършва чрез пламъчна фотометрия. Концентрацията на литий в кръвната плазма не трябва да бъде по-ниска от 0,6 и не по-висока от 1,2 - 1,6 mmol / l. При по-ниски концентрации ефектът обикновено не се проявява; при по-високи концентрации са възможни токсични ефекти. При липса на възможност за лабораторно изследване дозите се коригират, като се вземат предвид терапевтичният ефект и поносимостта, но това увеличава риска от странични ефекти.
Литиевият карбонат обикновено се използва за медицински цели, като се започне от 0,6 - 0,9 g на ден. При добра поносимост на следващия ден дозата се увеличава до 1,2 g, след което се добавя ежедневно с 0,3 s до дневна доза от 1,5 - 2,1 g, понякога до 2,4 g, като се внимава обаче концентрацията на литий в кръвта да не надвишава 1,6 mmol / l. Ако концентрацията на литий в кръвта не е определена, тогава лекарството не трябва да се предписва в доза над 2,1 g на ден.
В дози, надвишаващи 2 g на ден, не се препоръчва лекарството да се предписва повече от 1 - 2 седмици.
Лекарството се предписва в равни дози през деня в 3-4 дози.
След изчезването на манийните симптоми дневната доза постепенно се намалява до 1,2 - 0,9 - 0,6 г. Ако след намаляване на дозата отново се появят признаци на мания, дозата се увеличава. След 7-10 дни след постигане на пълния терапевтичен ефект отново дозата постепенно се намалява, след което лекарството се отменя или продължава да се предписва в профилактични дози.
За профилактичен курс лекарството се предписва, като се започне от 0,3 - 0,6 g на ден, след което дозите се увеличават до 0,9 - 1,2 g на ден, като се гарантира, че концентрацията в кръвта е 0,6 - 0,8 mmol / l, но не по-висока от 1,2mmol/l.
Ако концентрацията на литий в кръвта надвишава 1,2 mmol/L, дневната доза трябва да се намали.
Литиевият карбонат може, ако е необходимо, да се прилага едновременно с антипсихотици и антидепресанти.
Страничните ефекти се наблюдават по-често в началото на лечението до установяване на стабилна концентрация на лекарството в кръвта и се изразяват в тремор на пръстите, умора, атаксия, сънливост, повишена жажда, диспептични симптоми, диария, нарушения на сърдечния ритъм и др.
Страничните ефекти обикновено се отбелязват, ако нивото на литий в серума надвишава 1,6 mmol / l, но при повишена индивидуална чувствителност те могат да се наблюдават при по-ниски концентрации. В началото на лечението концентрацията на литий в кръвта трябва да се определя поне веднъж седмично, впоследствие - с дълги прекъсвания (веднъж на всеки 2 седмици - 1 месец).
Появата на повишена жажда и тремор на пръстите трябва да се считат за ранни признаци на предозиране на лекарството, което изисква прекъсване на лечението (за 1-2 дни) с по-нататъшно използване на лекарството в намалена дневна доза.
Трябва да се има предвид, че при нарушения на бъбречната функция екскрецията на литий може да се забави и концентрацията в кръвта може да се увеличи.
По време на лечението с литиев карбонат може да възникне временно наддаване на тегло и образуване на гуша.
В случай на нежелани реакции се препоръчва назначаването на натриев бикарбонат, еуфилин, диакарб, урея. В случай на гуша се предписват хормони на щитовидната жлеза.
Лекарството е противопоказано при нарушение на отделителната функция на бъбреците, при сърдечно-съдови заболявания със симптоми на декомпенсация и проводни нарушения, по време на бременност. Относително противопоказание е дисфункцията на щитовидната жлеза. Не предписвайте карбонатлитий при пациенти на безсолна диета, поради опасност от повишена реабсорбция на лекарството от бъбреците.
Форма на освобождаване: таблетки от 0,3 g, покрити с жълто покритие, в опаковка от 100 броя.