лятно отгряване
Днес ще наблюдаваме масови/всенародни акции под мотото "Бъдник", посветени на втората годишнина от излежаването на наказателна присъда на експремиера - кой запасяване с пуканки, кой метри носни кърпички. И, разбира се, в това отношение не мога да пренебрегнавечерието на тази тъжна квази-годишнина.
Но първо трябва да се спрем на други събития от изминалата седмица, през която голямата политика продължи да почива, но дребните политически демони от време на време се усещаха.
Още вчера Свобода нападна комунистите, които празнуваха 70-годишнината от Карпатския набег на легендарния партизански герой Сидор Ковпак.Възмутени жители на Ивано-Франковска област, на брой до половин хиляда, хвърляха яйца и обиди по комунистите и не им позволиха да разгърнат червени знамена и да проведат митинг. Нещо повече, съзнателните галисийци, известни още като Свидомо, не позволиха на комунистите да напуснат горския си лагер, поставиха блокади от дървета по пътя им, - вдъхновено описва неговите подвизи Свобода.
Е, всеки може да избере коя идеология да приветства. Живеем в свободна държава, каквото и да пеят трудолюбивите деца на капитана на гранта на своите работодатели. Но в конкретния случай става дума за Сидор Ковпак, герой, който ръководи партизански набези в Белоболгария и Западна Украйна - набези, насочени към борба с нацистките окупатори. Това беше велика партизанска война, тази народна тояга, която прикова врага в тила му и без която победата във Великата Отечествена война е невъзможна дори за представяне.
И така, какви бяха възмутени Svidomo Ивано-Франковск?Какво толкова ранено със сърп в причинно-следственото място на бивши съветски граждани, жители на Галисия, упоритокоито участваха през последните исторически години в изграждането на Украинската съветска социалистическа република и без никакви възражения водеха децата си в съветски училища, където ги учеха историята на СССР, включително за партизанското движение по време на войната?
Не помня да е имало възмущение в тези територии. Галисийските деца станаха пионери и членове на Комсомола, като например младият Олег Тягнибок и неговият брат с проблемно минало, но който дори успя да бъде комсомолски организатор или класен ръководител. Вероятно са били приети като пионери на паметниците на героите от войната и те охотно и приятелски вдигнаха малките си ръце с пионерски поздрав към песента „Полетете до огньовете ...“. Потомъкът на семейство Тягнибок, които бяха репресирани най-никъде, беше член на Комсомола, когато мнозина, в екстаза на прозрението, вече бяха разкъсали комсомолските си билети. Днес ни разказват приказки, че некомсомолските студенти били затворени за университетите и затова трябвало да се карат, но това е очевидна и цинична лъжа. Който през 1988 г. вече се интересуваше от комсомолски билети. И известната Свободовска ярост Ирина Ф. дори успя да работи ползотворно и творчески като член на КПСС.
А сега иванофранковците са бесни. Това свидетелства само за едно - сладките фантазии за това колко къдраво и великолепно биха живели днес галичани при режима на известния хуманист и славянофил Адолф Алоизиевич продължават да вълнуват умовете на някои наши западноукраински съграждани.
Борбата с паметниците и сенките на миналото беше предшествана от разкриването на зашеметяващ трик, с който Васил Любарец, гражданин на северноамериканските щати и същевременно на Украйна, дойде у нас, собственик на два паспорта, с които се похвали на всички любопитни. Оказва се, че един грижовен гражданин на Стария и Новия свят,е преминал украинската границаповече от три дузини пъти през последните няколко години, показвайки на граничните служители американски паспорт.
На въпроси - shozhtakoi, kagzhetag, пан Василий отговаря без колебание: "Беше необходимо." И, забележете, той изобщо не възразява, че украинският закон забранява да има две гражданства. Тоест борец срещу полицейското беззаконие във Врадиевка далеч от Съединените щати, практически лидер на протеста, американец, който демонстративно плюе на украинските закони.
И което е характерно, нито медиите ни, нито великолепните ни родолюбиви националисти с дума или дело разбиха чичо ми в наглата му халба. Няма възмутени Ивано-Франковци. Всички, които седмица преди внезапното откриване стигнаха до продуктите на жизнената дейност за окупационното посещение на Кирил и Путин в нашите суверенни територии и цвиляха като разсечени прасета, плашещи се с намеренията на северната сатрапия да управлява бала на площад Ненка, някак вяло затихнаха и не блестяха. На мен лично ми беше приятно да гледам предаването на опозиционно-патриотичния канал TVi, в което участваха споменатият Любарец и борецът Данилюк, който беше готов да се впише във всяка пиянка, само и само тя най-накрая да го доведе до депутатския стол.
Водещите на предаването и особено мъжете, заедно с Данилюк, се опитаха да обяснят на останалите участници, че американският гражданин Любарец е воден единствено от болка за Украйна, така че издаването на паспорти трябва да бъде отменено като нетактично и глупаво. Така те си почиваха да се опитват да надуят американския другар, дори им беше неудобно. Е, весело, наистина ви казвам. Просто хомирично, до точката на хълцане и киселини е смешно. Или до сълзи.
Номерът на американеца обаче изобщо не навреди на украинците. Инцидентът остана почти незабелязан и без последствия загрупи. Отново без възмутени свободовци, без разправии, упреци и ултиматуми. Това не е за вас да карате в тълпа през галисийските гори. След това тъпаците се представиха успешно в Одеса, където вече се забавляваха с оскверняването на българското знаме. Вярно, номерът не работи с българите и вече в Краснодар членовете на групата, приблизително отбелязани, бяха закарани през океана в мръсни шорти.
Цялата кампания срещу полицията, която беше успешно инсценирана по време на трагичните събития на Врадиев, се твърди, че е вдъхновена от Льовочкин и насочена срещу Захарченко. А за опозиционния УДАР, Поживанов предава от чужбина, са създадени суперкомфортни условия.
Е, есента ще покаже кой къде крои интриги и кой залага на Кличко, ще стане и ясно, защото шевът в торбата не се крие...
За втората годишнина от затвора на Тимошенко се готви голяма почит, голям барабум, обявени са тотални народни вълнения в необятната Украйна, Аваков изпълни просторите на Уанет с истерични оплаквания.
Но чуждестранните ни приятели се подготвиха креативно за датата. Изведнъж на световноизвестния театрален фестивал в Единбург, където се стремят най-добрите драматични групи в Европа и където е необичайно престижно да се изявява, на публиката беше предложен спектакъл на хърватския режисьор Яков Седлар под загатнатото заглавие „Кой иска да убие Юлия Тимошенко?“
За иновативното театрално събитие научихме от прессъобщението на Бют. Също така се казва, че Евгения Тимошенко, която лично присъства на представлението, е много доволна от това как са показани животът и съдбата на нейната майка. „Днес с помощта на изкуството се предава истината за живота на майка ми. Режимът може да спре пресата, телевизията, но не може да спре изкуството. Това е истината, която ще освободи майка ми”, сигурна е Жени, без да уточнява какварежимът спря пресата и телевизията, ако думите му бяха разпространени от стотици, ако не и хиляди, печатни и интернет медии.
Логиката и здравият разум ни подсказват, че изключително навременната продукция е създадена не без творческото и финансово участие на големия съвременен писател Григорий Немиря, който систематично и целенасочено привлича в лобистките бригади известни европейски журналисти, а не е изключено и сценични майстори.
Още по-странен и пикантен е друг репортаж за сюжета на хърватския спектакъл. Твърди се, че бившият министър-председател в тази пиеса се изявява като феминистка и мъжомразка, която разкрива подробности от живота и борбата си в жестокия свят на мъжете пред проститутка съкилийник.
Хърватската актриса Инес Вурт, с неуспешна перука и старчески грим, играе Юлия Тимошенко като жена, която през целия си живот е трябвало да се изправи срещу цинични и жестоки мъже, способни да отмъстят на жената, която им е отказала по всякакъв начин - до и включително затвора.
Съгласете се, акцентите са поставени малко по-различно, отколкото е дадено в изданието на Batkivshchyna, където директно се посочва, че представлението осъжда политически мотивираното преследване на Тимошенко.
Чухме за садистични побои, боядисани с йод, за разходки, за гладни стачки, чието начало беше обявено, но не беше обявен край, за диаметрално противоположните заключения на украинските лекари вредители и германските лекари освободители.
Всъщност Тимошенко изгори репутацията на Нина Кърпачова и лекаря от Charité Kharms, които опасно се забавляваха с парите на Катеринчук. Нищо не се случи, освен с репутацията на адвоката Власенко - но само поради причината, че просто няма свободно място върху него.
Нещо ми подсказва, че ще ни вземат в Асоциацията - със или без Юлия. Те искат толкова много, че ни пасвапостави условия за тях. Сигурен съм също, че до есента ще се чуе гласът на Тимошенко, която призовава Европа да ни приеме в асоциацията и така тя ще получи лаврите на миротворец и алтруист. Европейците ще спрат да мислят как да почешат дясното си ухо с левия крак, за да могат да ни вземат при себе си, заобикаляйки неприятен въпрос. Не изключвам властите да пуснат Тимошенко "на лечение", ако самата подсъдима го пожелае. Никой не вярваше в помилването на Луценко, казват, че няма правни основания, но го намериха.
Освободен - и да се върне здрав и готов да отговаря пред съда. Защото само да освободиш – пълно цинично е да погазиш Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, благоприличието, демокрацията, правата на другите затворници и таблицата за умножение.
„Тимошенко се чувства зле. Много лошо. Това е вярно. Знаете ли, и подлост, която сега е организирана, за да не бъде отведена на операция. Тимошенко не би имала абсолютно нищо против да бъде оперирана в Украйна. Не това е проблемът. Защо е необходима незабавна операция? Тя има право и задължение да се защитава в съда. Те, гадовете, знаят, че дори насила не могат да я докарат, защото докато я транспортират, тя просто може да умре, има хемангиом (това е нещо съвсем ново в диагнозата – бел.ред.), трябва да се транспортира във висящо състояние, две години не я изкарват на улицата“...
Нюра Н. Берг, специално за Controversy
Напр. В. Зиков Особено ми хареса предложението "Транспортирани в неопределеност"! :)))