Любов към внуците - женски православен форум
За съвет към бащата. Архив. Parishioner.ru - Женски православен форум
- Теми без отговори
- Активни теми
- Търсене Мобилна версия
За съвет към бащата. Архив ⇒ Любов към внуците
Съобщениеbalarisa » 29 декември 2010, 06:48
СъобщениеPriest J » 30 декември 2010 г., 10:49
Съобщениеbalarisa » 12 януари 2011, 13:59
СъобщениеPriest J » 13 януари 2011 г., 13:28
Съобщениеbalarisa » 13 януари 2011, 18:59
СъобщениеKraft » 14 януари 2011, 04:27
СъобщениеStraw » 14 януари 2011, 04:56
СъобщениеЛена))) » 14 януари 2011 г., 21:45
Искам накратко да опиша ситуацията от позицията на дъщеря ми и в същото време да задам въпрос. Имам син на 4 години. Баба и дядо го обожават и го глезят подобаващо. Разбира се, опитвам се да говоря с тях, но се оказва, че родителите ми са обидени от мен, сякаш вместо благодарност към тях, аз съм недоволна. Но ето един пример, преди два дни им позволих да вземат внука ми, а днес, когато го върнах вкъщи, той ме избухна, каза, че съм лоша, че ще живее при баба и дядо. каза, че няма нужда от мен. Всяка негова дума е като НОЖ в сърцето ми. КАКВО ДА ПРАВЯ. Обадих се на майка ми и много нежно я попитах защо и какво трябва да направя. Тя прие всичко враждебно и каза, че няма нужда да обръща внимание на това, че няма за какво да се тревожи. Разбирам, че родителите ми го глезят, но вие също трябва да го възпитавате. Много се страхувам да не пропусна момента, в който ще бъде твърде късно за възпитание. работа в гората няма да избяга, но синът ще порасне. БОЖЕ, помогни ми да взема правилното решение, кажи ми.
Добавено след 17 минути 51 секунди: Искам също да добавя, че майка ми съм азопитвайки се да "разубедят" от църквата. Преди това тя постоянно премахваше кръста от сина си, предполагаше, че може да го удуши (тоест въже) и т.н. и така нататък. Общо взето синът ми днес се успокои, аз също, едва след всички вечерни молитви, псалтир и ЕВАНГЕЛИЕ. За това, което не питам, има причина. но как да бъдете твърди в решенията си и по този начин да не изневерите, въпреки че все пак те (т.е. родителите ми) са обидени от мен. Те измислиха определен начин на живот за мен и за себе си и искат аз да живея по този начин.
СъобщениеPriest J » 17 януари 2011 г., 22:52
Не е задължително, можете да бъдете приятел и, така да се каже, безвъзмездно, като Бог по отношение на нас, Той ни помага и ние Го изпращаме, но Той все пак ни помага, не обсебващо така, с любов.