МАЙКАТА НА ВЯРВАЩИТЕ
Истинска Айша(Честит Аллах Анха)
*** По някакъв начин, по време на една от кампаниите, Айша отново загуби огърлицата си. Армията беше на място, където наблизо нямаше вода. Докато търсеха огърлицата, слънцето започна да изгрява и времето за сутрешната молитва беше към края си. Нямаше достатъчно вода за пране. Тогава се спуснаха аятите на Свещения Коран, позволяващи измиване с пясък.
*** В 11-та година от Хиджри, в месец Сафар, Слънцето на двата свята (саллаллаху алейхи уа селлем) се разболя. По това време той бил в къщата на жена си Меймуна. След като научиха за болестта му, дойдоха всички останали съпруги и той, като ги огледа, започна да пита: „Къде да бъда утре, къде да бъда вдругиден?“ Те, разбирайки какво има предвид, отговориха: „О, Пратенико на Аллах! Отстъпваме своя ред на Айша. Последните дни и моменти от живота на Гордостта на вселената (саллаллаху алейхи уа саллям) Айша беше до него. Неговата благословена глава почиваше в скута й, когато той напусна този свят. Погребан е в стаята, където е починал, в стаята на Айша. Айша (радиаллаху анха) остана вдовица, когато беше на осемнадесет години. Свещеният Коран забранява на съпругите на Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа селлем) да се женят след неговата смърт. Затова Аиша не се омъжи отново, като стана майка на всички верни до края на времето. Аиша не се намеси в държавните дела, нито когато баща й Абу Бакр стана халиф, нито когато беше заменен от Умар (радийаллаху анхум), като се занимаваше само с образование. Тя имаше чираци, които преподаваше в дома си. Задължението да образова жените също е на нея. Благодарение на нейните уроци много жени станаха предаватели на голям брой хадиси. Къщата й беше като училище. Всички ижени и мъже, които имаха някакъв въпрос, можеха да намерят изчерпателен отговор, като се обърнаха към Аиша. Тя също участва в отглеждането на осиротели момичета, помагайки им да се оженят. Тя стана любяща майка за тях. Тя нямаше собствени деца, но стана майка на цялата умма. Айша запомни и предаде 2210 надеждни хадиса на Господаря на двата свята (саллаллаху алейхи уа саллям), превръщайки се в един от петте основни предавателя на хадиси. Ето някои хадиси, които са достигнали до нас от Айша (радийаллаху анха):
*** „О, Аллах! Ако се случи, че този, който управлява делата на уммата, създава трудности за нея, създайте трудности за него. Ако той облекчи светските трудности за Уммата, покажи му Твоята милост и облекчи делата му. Веднъж Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа селлям) каза на Айша (радийаллаху анха): * „О, Айша! Не си лягайте, без да сте направили четири неща: 1 - Не сте прочели целия Коран, 2 - Не сте получили моето застъпничество и застъпничеството на всички други пророци, 3 - Не сте спечелили удовлетворението на всички вярващи, 4 - Не сте направили поклонението. „Кълна се в баща си и майка си, няма да мога да направя всичко това за толкова кратко време“, протестира тя. Усмихвайки се, Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) обясни: „Какво по-лесно от това, о, Аиша! След като прочетете сура ал-Ихлас три пъти и сура ал-Фатиха веднъж, ще прочетете целия Коран. Казвайки „салават” на мен и на други пророци, ще бъдете удостоени с нашето застъпничество. Като молите Аллах за опрощението на греховете на всички вярващи, вие ще можете да спечелите тяхното удовлетворение. И след като кажете тасбих: „Субханаллахи уал-хамдулиллахи уа ла иляха илляллаху вахдаху ла шарка лаху, ляхул-мулку уа ляхул-хамду уа хува ‘ала кулли шайин кадир“, вие ще направите поклонение.
*** Айша (радиаллаху анха) каза; "Имало едно времесестра ми Асма дойде при мен. Тя беше облечена с рокля от прозрачен плат, през който прозираше цветът на кожата. Виждайки я, Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа селлем) отмести поглед. И като обърна благословеното си лице, той каза: „О, Асма, жена, която е навършила пълнолетие, трябва да крие тялото си от непознати, с изключение на ръцете и лицето си.“
*** „О, Айша! Бъдете добри към всички, защото Всемогъщият Аллах отваря портите на доброто само за къщата, в която цари доброта.
*** „О, Айша! Ако някой ти даде нещо, което не си поискал, приеми го, защото това е, с което Господ те е надарил.” След смъртта на Гордостта на Вселената (саллаллаху алейхи уа саллям), Аиша живя още четиридесет и седем години. Тя напусна този смъртен свят на 17 Рамадан 678 г. (58 г. по Хиджра) на 66-годишна възраст. Както е завещала, тя е погребана в същия ден. Джаназа-наме за нея беше извършена от Абу Хурайра (радиаллаху анху) и нейните племенници бяха спуснати в гроба. Тялото й почива в Медина в гробището Джанат ал-Баки, а душата й живее в райските градини. Нека Аллах ни удостои със застъпничеството на тази целомъдрена, благочестива, проницателна, интелигентна и милосърдна жена, майката на всички верни Аиша (плеадиаллаху ‘анха). амин