Майстора и Маргарита
Отвори куфарчето, погледна го, пъхна ръка в него, посиня и пусна куфарчето в супата. В куфарчето нямаше нищо: нито писмо на Степин, нито договор, нито паспорт на чужденец, нито пари, нито фалшификати. С една дума, нищо друго освен сгъваемо правило.
- Другари! — извика яростно председателят — дръжте ги! Имаме зли духове в къщата си!
И тогава не се знае какво си е представяла Пелагея Антоновна, но само тя, стиснала ръце, възкликна:
- Покай се, Иванович! Ще получите отстъпка!
С очи, пълни с кръв, Никанор Иванович вдигна юмруци над главата на жена си, хриптейки:
- О, проклет глупак!
Тук той отслабна и се отпусна на стола, очевидно решен да се подчини на неизбежното.
В това време Тимофей Кондратиевич Квасцов на площадката на стълбището клекна ту с ухо, ту с око, примрял от любопитство, до ключалката на вратата на апартамента на председателя.
Пет минути по-късно наемателите на къщата, които бяха в двора, видяха как председателят, придружен от още двама души, продължи право към портата на къщата. Говореше се, че Никанор Иванович нямал лице, че се олюлявал, като минавал, като пиян, и мърморил нещо.
И един час по-късно неизвестен гражданин се появи в апартамент номер единадесет, точно по времето, когато Тимофей Кондратиевич разказваше на другите наематели, задавени от удоволствие, как председателят е бил пометен, примами Тимофей Кондратиевич с пръст от кухнята в антрето, каза му нещо и изчезна с него.
Глава 10 Новини от Ялта
По времето, когато се случи нещастието на Никанор Иванович, недалеч от къща № 302-бис, на същата Садовая, двама души бяха в кабинета на финансовия директор на Вариете Римски: самият Римски и Варенуха, администраторът на Вариете.
голям шкафна втория етаж на театъра два прозореца гледаха към Садовая, а един, точно зад финансовия директор, който седеше на бюрото си, гледаше към лятната градина на Вариете, където бяха разположени освежаващи бюфети, стрелбище и открита сцена. Обзавеждането на офиса, освен бюрото, се състоеше от куп стари плакати, окачени на стената, малка масичка с гарафа с вода, четири фотьойла и стойка в ъгъла, на която стоеше прашен стар модел от някакво ревю. Е, от само себе си се разбира, че освен това в малкия кабинет, отляво на Римски, до бюрото, имаше вехта, олющена, огнеупорна каса.
Римски, който седеше на масата, беше в лошо настроение от самата сутрин, а Варенуха, напротив, беше много оживен и някак особено неспокойно активен. Междувременно нямаше изход за енергията му.
Сега Варенуха се криеше в офиса на финансовия директор от нарушителите, които отровиха живота му, особено в дните, когато програмата беше променена. И днес беше точно такъв ден.
- На когото? Варенуха? Той не е. Напусна театъра.
— Обадете се отново на Лиходеев, моля — каза раздразнено Римски.
- Той не е вкъщи. Вече изпратих Карпов. В апартамента няма никой.
„Дявол знае какво е“, изсъска Римски, щраквайки върху изчислителната машина.
Вратата се отвори и прислужникът вмъкна дебела връзка новоотпечатани допълнителни плакати. На зелени листчета с големи червени букви пишеше:
Днес и всеки ден във Вариете
Сеанси на черна магия с пълното й разкриване
Варенуха, като се отдръпна от плаката, който беше хвърлил върху оформлението, му се възхити и нареди на разпоредителя незабавно да разлепи всички копия.
„Добре, закачливо“, отбеляза Варенуха, когато разпоредникът си тръгна.
„А на мен изобщо не ми допада цялата идея – измърмори Римски, като гледаше ядосано плаката през очилата си с рогови рамки, – и въобще се чудя как му позволиха да я постави!“
- Не, Григорий Данилович, не ми казвайте, това е много фина стъпка. Тук цялата сол е в експозицията.
„Не знам, не знам, тук няма сол, а той винаги измисля нещо такова!“ Поне покажете този магьосник. Виждал ли си го? Откъде го е изровил, дявол го знае!
Оказа се, че Варенуха, подобно на Римски, не е виждал магьосника. Вчера Стьопа („като луд“, по израза на Римски) изтича при финансовия директор с вече написан проектодоговор, веднага нареди да го пренапишат и да дадат парите. И този магьосник изчезна и никой не го видя, освен самият Стьопа.
Римски извади часовника си, видя, че вече е три и пет минути, и напълно побесня. Наистина! Лиходеев се обади около единадесет часа, каза, че ще дойде след около половин час и не само не дойде, но и изчезна от апартамента!
- Имам работа за вършене! Римски вече ръмжеше, сочейки с пръст купчина неподписани документи.
— Дали и той като Берлиоз не е бил прегазен от трамвай? - каза Варенуха, държайки слушалка до ухото си, в която се чуваха плътни, продължителни и напълно безнадеждни сигнали.
- Хубаво би било. — каза Римски с едва доловим глас през зъби.
Точно в този момент в кабинета влиза жена с униформено яке, каскет, черна пола и чехли. От малка чанта на колана си жената извади малко бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Къде е Варенуха? Супер мълния за вас. Знак.
Варенуха надраска някаква драсканица в бележника на жената и щом вратата се затръшна зад нея, отвори площада.
След като прочете телеграмата, той примигна с очи и подаде квадрата на Римски.
INВ телеграмата беше отпечатано следното: „Ялта Москва Вариете днес в дванадесет и половина криминалното следствие се появи кафява коса в нощница в панталони без ботуши, екстрасенс, наречен Лиходеев, директорът на Вариете, облекчи издирването в Ялта, където е директорът Лиходеев.“