МАЛКО ИСТИНА ЗА ТУХАЧЕВСКИ
Германофилството на Сталин ми е напълно непонятно. Отначало мислех, че има само показен интерес към Германия, за да покаже "образованието си", но сега виждам, че той е скрит, но фанатичен почитател на Хитлер. Не се шегувам. Това е такава омраза, от която има само една крачка до любовта. Хитлер трябва само да направи крачка към Сталин и нашият лидер ще се втурне с отворени обятия към фашисткия фюрер. Вчера, когато говорихме насаме, Сталин оправда репресиите на Хитлер срещу евреите, като каза, че Хитлер премахва от пътя си това, което му пречи да върви към целта си, и от гледна точка на неговата идея Хитлер е прав. Успехите на Хитлер са твърде привлекателни за Йосиф Висарионович и ако се вгледате внимателно, той копира много от фюрера. Завистта към ореола на германския лидер също играе важна роля според мен. Каквото и да се каже, "чинът" на Хитлер е по-висок - все пак той е бил ефрейтор, а нашият дори не е бил войник. Стремежите на първия, който се изкачи в генералите, са оправдани - "този ефрейтор е лош, който не мечтае да стане генерал", но когато бивш семинарист иска да покаже, че е поне Молтке, това е смешно и при сегашното състояние на нещата много тъжно. И още по-тъжно е, че има хора, които вместо да го обсаждат, в този момент правят възторжени физиономии, гледат в устата му, сякаш очакват блестящи мисли.
От горния цитат не личи не само страхът на Тухачевски от Сталин, но напротив – липсата на уважение и остро осъждане към него, съчетано със собствената му самонадеяност. Важно е също така да се отбележи, че язвителното пренебрежение към Вожда изобщо не се вписва в набитата ни през последните две десетилетия идея за сляп и панически страх от „всичко и всичко” пред един жесток диктатор.
11 май 1937 г. Тухачевски е отстранен от поста първи заместникНароден комисар на отбраната и е назначен да командва войските на Волжския военен окръг. И две седмици по-късно той е арестуван, обявен за ръководител на обширна военно-фашистка конспирация в Червената армия. „Центърът на заговора“, в допълнение към Тухачевски, включва командири на армия от 1-ви ранг Йона Емануилович Якир и Йероним Петрович Уборевич, командири А. И. Корк, Р. П. Ейдеман, Б. М. Фелдман, В. М. комисар от първи ранг Ян Борисович Гамарник (истинско име - Яков Пудикович). Всички евреи, с изключение на един литовец, всички с някакви най-неприятни имена.
В мемоарите на Шеленберг откриваме, че през 1937 г. българският военен генерал Скоблин от Париж уведомява Хайдрих за заговор на съветските генерали срещу Сталин за отстраняването му от власт. Райнхард Хайдрих - един от лидерите на нацистка Германия, който на практика създава стройна система от политическа полиция, разузнаване и контраразузнаване за кратък период от време между двете световни войни. Ето как го характеризира ръководителят на разузнавателния отдел Валтер Шеленберг:
„Външният му вид беше впечатляващ: той беше висок, с широко, необичайно високо чело, малки неспокойни очи, в които се криеше зверска хитрост и свръхестествена сила, дълъг, хищен нос, широка уста, месести устни; ръце тънки и може би твърде дълги - те ни накараха да си спомним паяжи лапи ... ". Шеленберг е началник на VI дирекция на Главната дирекция за имперска сигурност на RSHA, талантлив човек, който на 38 години става ръководител на цялото германско контраразузнаване. Едва ли двама такива човека са написали и казали пълна лъжа.
Ако добавим към това независимата информация, получена по същото време от президента на Чехословакия ЕдБенеш за готвен военен заговор срещу Сталин, то спокойно можем да кажем, че такъв има. В мемоарите на Н. Карпов, последният председател на Съюза на писателите на СССР и полковник от разузнаването на Генералния щаб, намираме материали за паническия страх на висшите съветски евреи преди репресиите, идващи срещу тях за техните антидържавни действия (прочетете „Генералисимус” от Н. Карпов). Тухачевски на тайните вечери чу такива истерични забележки от своите другари по оръжие: „Хайде по-бързо. Искаш ли всички да дойдем утре?“
Крясъците на Радзински и патологичната омраза към Сталин от страна на Сванидзе, Познер и всички останали, допуснати до съвременното представяне на националната история от телевизионните екрани, трябва да ни утвърдят в убеждението, че е имало заговор и Тухачевски и останалите са платили цената в случая съвсем заслужено. Това дори да не говорим за личните му зверства и престъпления срещу българското селячество и казачеството преди това.