Манастир Ватопед
Манастирът Ватопед е вторият по почит след Лаврата на св. Атанасий в йерархията на Святогорските манастири. Този манастир е един от най-старите, най-богатите и най-обширните на Света гора. Разположен е на източното крайбрежие на полуострова между манастирите Есфигмен и Пантократор. Външно Vatoped привлича окото с хармонията на цветовете. Бледосиви, оловни куполи на фона на небето са красиво съчетани със синьо и червено, искрящи на слънце, завършващи прозорци, врати и арки над павираните пътеки.
По отношение на времето на основаване на манастира Ватопед няма единна версия. Някои се придържат към преданието, че първоначалният манастир на това място е издигнат през първата половина на 4 век от св. равноапостолен Константин Велики, но през същия век манастирът е разрушен от отстъпника Юлиан.
Според друга версия Ватопедският манастир е основан веднага от император Теодосий (379 - 395 г.). Императорът имал три деца: Аркадий, Хонорий и Плацидия. След като даде дъщеря си за жена, той изпрати младата двойка с двамата си сина в Рим. На връщане от Рим за Константинопол на борда на кораба бил синът на императора Аркадий с придворни. Близо до град Имброс, по време на буря, Аркадия беше измит от борда и той изчезна във вълните. Корабът намери подслон от бурята близо до мястото, където сега се намира Ватопедският манастир. Придворните, потънали в скръб, изведнъж видяха Аркадий да спи мирно под храст от къпини. Аркадий им разказал как Божията майка го спасила по чуден начин. В знак на благодарност императорът издигнал на това място манастир, който по-късно станал известен като Ватопед („вато” – храст, „педион” – дете). Тогава манастирът е разрушен.
Според оцелелите ръкописни източници, манастирът е построен през 10 век върху руините на древен манастир, прибл.през 972-985г. Първият известен игумен на манастира е ученикът на монах Атанасий Атонски, монах Николай. Заедно с наследилите го Атанасий и Антоний е почитан като ктитор на Ватопед.
Още век по-късно манастирът процъфтява, получавайки сериозна помощ от императорския двор на династията Комнини. Още във втората атонска грамота (1046 г.) Ватопед е посочен като втори по чест сред другите манастири. Скоро заради многото обитатели и величието на сградите манастирът започва да се нарича Лавра.
Ватопед бил не само богат и привилегирован сам по себе си, но дори управлявал десет по-малки манастира, зависими от него, повечето от които впоследствие били разрушени в резултат на катастрофите, сполетяли Света гора.
В края на XII в. във Ватопед се подвизават бъдещите ктитори на Хилендар - Свети Симеон и Сава Сръбски. В крайна сметка Ватопед им дава разрушения манастир Хиландар и те го възстановяват, като получават средства от сръбските благородници. Тези два манастира поддържаха близки отношения, оказваха си всякаква помощ и празнуваха заедно празниците.
Манастирът оцелява в трудните години на латинско и турско господство, подобно на други атонски манастири, той се сблъсква с набези на пирати и каталони. През 1287 г. е провъзгласен за "царски манастир". Това име многократно се среща в различни документи през следващите години, което свидетелства за особено тесните връзки на Ватопед с византийския двор.
През XIV век много видни представители на исихасткото движение напускат манастира. През същия период Ватопед става убежище за отшелници, които се крият зад високите му стени от пиратски набези.
Турското владичество със своя тежък данъчен гнет сериозно подкопава финансовата мощ на Ватопед. Да помогнем на манастирапослужила и щедрата финансова помощ на българските царе и молдовските владетели. През този период на манастира са дарени значителни земи.
Сред многото дарения, направени на манастира през 14 век от сръбския суверен Стефан Душан, се споменава село Агиос Мам. През следващия век други сръбски владетели продължават благочестивата практика на дарения на манастира.
Манастирът изиграва важна роля за просветата и духовното възраждане на Балканите по време на турското владичество. По инициатива на игумен Ватопед Мелетий през 1748 г. е създадена Атонската академия, която скоро става водеща образователна институция на Балканите.
Сред нейните ученици и учители мнозина са допринесли за възраждането на православието в този регион и са изиграли ключова роля в историята на своите народи. Имената на светците са свързани с Атониада: Никодим Светогорец, Макарий Коринтски, Козма Етолийски, Атанасий Пароски. Днес руините на старата сграда на Академията могат да се видят недалеч от Ватопедския манастир. Атосиада съществува и до днес. Сега това е интернат за момчета, разположен на територията на Андреевския скит.
Броят на жителите на Ватопед винаги е бил значителен. Правени са многократни опити за връщане към общностната структура, които обаче не успяват по една или друга причина. През 1854 и 1882 г. манастирът е силно пострадал от пожари. Възстановяването на стари и изграждането на нови сгради е свързано с името на проигумена Хрисант. В началото на 20 век Ватопед губи поземлените си владения в Мала Азия (конфискувани са от турските власти).
В историята на Ватопед уставът на монашеския живот често се редува: общежитието (киновия) се заменя със собствено (в което всеки от монасите живееше на самоиздръжка).
През 1989 г. Ватопед се връща към оригинала сиуставът на киновията.
През 90-те и началото на 2000-те години манастирът играе важна роля в политическия живот на Гърция, като участва активно в мисионерска дейност.
Катедралната църква на Ватопеда, построена през 10 век, е една от най-обширните на Атон, осветена в чест на Благовещението на Пресвета Богородица. Най-старите му стенописи от македонската школа (прерисувани през 18 и 19 век) датират от 14 век. В момента се работи по възстановяването им.
На входа на храма можете да видите мозаечните изображения на Спасителя, Благовещение на Божията майка и Свети Николай, Мирликийски Чудотворец. На Света гора това е единственото място, където има мозайка от този тип. Мраморният иконостас (972–985) е скрит зад дървен иконостас от 18-ти век. Някои от неговите части са използвани в други манастирски сгради.
Освен катедралния храм на Благовещение във Ватопед има и други, а именно: Успение на Пресвета Богородица, Рождество Богородично, Преображение Христово, Св. Йоан Кръстител, Св. Димитър Солунски, Св. Николай, Св. Онуфрий Велики, Светите апостоли, Светите Архангели, Св. Йоан Златоуст, Трите архиереи. с, Светите безмилостни Козма и Дамиан, Светите великомъченици Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Светите равноапостоли Константин и Елена, Свети великомъченик Георги Победоносец, в чест на пояса на Пресвета Богородица.
Особено внимание трябва да се обърне на Църквата на светите безнаемници. Според манастирското предание е построен от св. Сава Сръбски. В този параклис е запазена най-старата в света фреска с изображение на св. Григорий Палама (около 1400 г.).
Камбанарията на манастира датира от 1427г. Това е най-високата и стара камбанария на Света гора. На Света гора манастирът притежава два скита, тепосветен на св. Димитър и апостол Андрей Първозвани (или българския Андреевски скит в Карея) и двадесет и седем килии, има и дворове извън Атон.
Ватопед е първият от атонските манастири, който построява собствена електроцентрала през 1914 г.
Основното съкровище на Ватопед е множеството светци, просияли в него. Във Ватопед са се подвизавали св. Григорий Палама, св. Генадий Схоларий, св. Максим Грек и възродителят на монашеството в Крит йеромонах Лаврентий Зангаролос. Почитат се още: първостроителите на манастира св. Симеон Сръбски и мъчениците, пострадали от латинците. Свети Савва Виматарис, Генадий Дохиар (Богородица му напълни празен съд с елей), Генадий, игумен на Ватопед, Сава, юродив заради Христа, Неофит (Богородица му откри датата на блажената му смърт), Никодим (старейшина на Св. Общо в манастира са живели шестдесет и шест подвижници, прославени от Църквата.
Във Ватопед се съхраняват няколко чудотворни икони на Божията майка.
Икона на Божията Майка "Радост или Утеха", иначе наречена "Парамития" (Увещание). Веднъж банда разбойници тръгнала да ограбва богатия Ватопед. Като кацнали на брега през нощта, те се скрили в храстите, така че на сутринта, когато манастирските порти се отворили, внезапно нахлули в манастира. Игуменът на манастира обаче чул глас от иконата на Божията майка: „Не отваряйте портите на манастира, но като се изкачите на стените, изгонете разбойниците“. Гледайки образа, игуменът станал свидетел на чудо: лицата на Божията Майка и Богомладенеца оживели. Христос, затваряйки устата на Майка Си с дясната Си ръка, обръщайки главата Си към Нея, каза: „Не им казвай това, нека понесат заслуженото си наказание!” Но Пречистата Богородица, опитвайки се с ръката си да хване дясната Си ръкаБожествен Син, повтори предупреждението още два пъти. Разбира се, портите не бяха отворени, разбойниците бяха прогонени с оръдия, които в онези дни имаше във всички Святогорски манастири. Но най-забележителното е, че лицата на Христос и Богородица върху изображението завинаги са променили позицията си.
Икона на Божията майка "Ktitorskaya", иначе наречена "Олтар". Иконата получава името си, след като е намерена през 10 век при възстановяването на манастира. Според легендата, по време на следващото нашествие на пирати, йеродякон Сава, за да спаси иконата, я скрил под престола заедно с кръста на Константин и поставил светеща лампа до нея. След 70 години, по време на реставрационни работи, иконата и кръстът са открити невредими във водата, а кандилото все още гори.
Икона на Божията майка "Антифонитрия" (Предвестник, Жива); фреската се намира в параклиса "Свети Димитър". Получава името си в чест на събитието, когато императрица Гала Плацида, дъщеря на император Теодосий Първи (379–395), решава да посети манастира Ватопед на път за Рим. Иконата със силен глас забрани на императрицата да влезе в катедралата, тъй като като жена тя нямаше право да влезе в „Съдбата на Божията майка“.
Икона на Божията майка "Неподвижна" или "Дохиариса". Името на иконата е свързано с известно чудо от монашеското предание. През 15 век, когато бил дохиар (келарем) на манастира "Св. Генадий", доставките на петрол в манастира били оскъдни. Желаейки да запази останките му за църковни нужди, дохиарът престанал да дава масло на братята. Но игуменът, твърдо уповавайки се на помощта на Пресвета Богородица, заповядал на монах Генадий да даде масло за храна на братята от последния съд. Дохиар изпълнил волята на игумена. Един ден, когато отново дойде в килера за масло, той очакваше да види съда празен, но откри, че маслото прелива.и изхвръкна от вратата. Богородица за чудотворна утеха била прославена пред Нейната икона, която била в общежитието.
Икона на Божията майка "Пировлифис" (Простреляна). Стенописът е на входа на манастира. През 1822 г. турски войник стреля в дясната ръка на иконата. След това богохулство той полудял и се обесил на едно маслиново дърво.
Икона на Божията майка "Есфагмени" (Жертва) - фреска от XIV век, намираща се в притвора на Свети Димитър - главната катедрала на манастира. Иконата получава името си, след като дякон Еклисиарх, в нервен пристъп, намушка лицето на Божията майка с нож, от което веднага потече кръв. След това Еклисиархът ослепява. Три години прекарва в покаяние, молейки Божията майка да го изцели. Получава изцеление и известно време по-късно умира. Дясната му ръка, с която е извършил престъплението, така и не се е разложила и в този вид се съхранява в катедралата на манастира.
Икона на Богородица "Пантанаса" (Всецарица). Икона от 17 век. Намира се в лявата икона на катедралата. Особено иконата помага на страдащите от онкологични заболявания.
Икона на Божията майка "Милосърдна". Това е икона от 15 век, намираща се в параклиса "Свети Димитър". Произхожда от скита "Св. Андрей", откъдето е пренесен в манастира. Иконата е намерена в стената на османската джамия в Константинопол (преди тази джамия е била византийски храм). По време на ремонта на джамията християнските строители намират тази икона, след което я продават на управителя на чифлика на скита Софроний, който живее в района на Галата. Оттам иконата е пренесена от български монаси в скита на св. Андрей.
Безценната светиня на Ватопед е поясът на Богородица, съхранява се в специално построен за него параклис. След Своето Успение Богородица подарява този пояс на свети апостол Тома. Изработена е от камилска коса и излъчвапрекрасен, неземен аромат. Отначало се съхранява във Влахернския манастир в Константинопол, след това е пренесен в църквата Света София, а след нашествието на турците е закупен от сръбския крал Лазар I, който го дарява на Ватопед. Коланът беше разделен на три части, за да се изключи възможността да се загуби.
В допълнение към него има части от Животворящия Кръст Господен, мантиите на Христос и други предмети, свързани със земния живот на Спасителя и Пресвета Богородица, по-специално бастун от Страстите Господни.
Във Ватопед се съхраняват частици от мощите на много светци: Свети Йоан Златоуст, Григорий
Богослов Модест Йерусалимски, Яков Персиец, патроните на манастира - св. Николай, Атанасий и Антоний, великомъченик Меркурий, апостол Андрей Първозвани, св. Йоан Кръстител, апостол Вартоломей, първомъченик архидякон Стефан, великомъченици Пантелеймон, Прокопий, Димитрий Солунски и одор Стратилат, свещеномъченик Хараламбий, св. Андрей Критски, мъчениците Трифон, Кирик, Сергий, Вакх, великите мъченици Екатерина и Марина, мъчениците Параскева, Пелагия и Теодосия, праведните Йоан Милостиви, монахът Евдоким, Ватопедският чудотворец; Свети Агапий, Никодим и Йоаким Папулаки, мъченици Флор и Арета, Света Макрина, свещеномъченик Ермолай.
Библиотеката притежава една от най-богатите и редки колекции от книги (над 10 000) и ръкописи (2068). Историческото богатство на местната библиотека е „География” на Птолемей с карти. Ватопедската ризница притежава и най-богатата колекция. В него, по-специално, можете да се поклоните на малките икони, на които императрица Теодора се е молила през годините на иконоборството.