Марина Ярдаева за това какво не учат в училище
Откъде идват парите
Това, което съвременното училище не предлага на детските глави. Тя е „за глагола, за тирето и за дъжда в двора“, и за това как да се молим на Бог и да обичаме Отечеството и накрая колко точки дава значката TRP на Единния държавен изпит. Изглежда, че няма област, в която да не е проникнало нашето народно образование. Но те са. По някаква причина съвременното училище изобщо не учи как да правите пари. И фактът, че те основно печелят.
Не съм жаден. Точно това мисля за смъртния. И малко за теориите на конспирацията.
За това защо изведнъж стана обичайно да крием тази проста истина от децата: ние работим не само за собствено удоволствие и не само за обществена полза, но и за пари като цяло.
Едното не само не пречи на другото, едното без другото е невъзможно. Но защо, ако работата по принцип не е толкова лоша, тогава за децата е твърде рано за пари и дори в училище? Родителите така или иначе ще дадат рубли за сладолед, но няма какво да се мисли за техния произход? Защо лишаваме децата си от този опит – икономическо взаимодействие с реалността, като по този начин обезценяваме труда като цяло?
В такива моменти обикновено бутам по-големия настрани:
„Слушай, каква страхотна идея са измислили.
„Да, готино е“, отговаря тя замечтано, „само ако ни беше така.“
„По дяволите“, казвам аз, „ще ми се да можех да изпратя класа ви в залива, защото цялото крайбрежие на парка е замърсено.“ Те ще шумолят там от време на време и вие, например, ще получите абонамент за фонтани и всички дворци в Петерхоф за това, училището ще се съгласи с музейните работници.
- Да, - отговаря тя, - абонамент, а също и за гривни.
- Имате, - смея се, - вече има около четиридесет гривни. Какъв потребител сте вие?
И сега се сещам за съвсем друг пример. Пример от нашите родниучилища. Решихме някак случая на родителската среща.
Честно казано, бях изненадан. Дадоха задача на децата, те се справиха с гръм и трясък и ето как се получи. Оказа се, че е необходимо да се прояви добросъвестност и съзнание.
И в края на краищата ние винаги правим това - с главата надолу.
Първо предпазваме малките кървавици от ненужна, твърде противоречива, както ни се струва поради собствените ни страхове, комплекси и провали, но всъщност най-обикновена реалност, а след това се оплакваме, че не разбират какво има.
Колко родители искрено вярват, че децата трябва само да учат добре и да се забавляват. Толкова много забавление и в такава подходяща компания, за да научите още по-добре по-късно. Очевидно в знак на благодарност за тържеството на живота. И така, че нищо друго да не отвлича вниманието.
Колко родители набиват това в светлите си глави с надеждите си. Основното нещо, казват те, е да опиташ всичките единадесет и след това още пет години, да получиш добро образование, най-доброто, в най-престижния университет и тогава всичко ще бъде, всичко ще се нареди от само себе си. И тогава, когато не се получава от само себе си, когато се оказва, че светът не е готов да усвои толкова много юристи, икономисти и програмисти и че в действителност няма откъде да се вземат толкова разкошни заплати за всички, родителите обвиняват порасналите деца в недостатъчна гъвкавост, непознаване на живота, егоизъм.
Тоест, отначало те плашат наивни деца: „Но как ще станеш портиер“, а след това засрамват двадесет и пет годишните, седнали на врата им, и разказват как самите те са търгували на битпазар в трудни времена и са бомбардирани на „седемте“ и нищо, не се разпаднаха, за нищо, че инженерите.
Първо, те забраняват на тийнейджърите, които инстинктивно се стремят към поне някаква автономия, да печелят пари през ваканцията със „сандвич“, защото е срамно, срамно итогава те се третират, че „всяка работа е добра“ и че е време да „поемете отговорност за живота си“.
Така се случи днес, че прозата на живота, в смисъл на запознанство с платена, неидеологическа работа, е лично, семейно дело и няма какво да се бърка. И тогава да се борим с крясъците за светостта на детството.
По-добре е да отидете с целия клас в някой Kidburg, оставете децата да играят да правят пари. на родителски разноски. Е, или дори при някакво икономическо търсене, нека родителите се включат. Играта е толкова педагогическа, толкова безопасна. И ако някой наистина иска, тогава го оставете в свободното си време някак с децата си.
Проблемът е, че дори ако детето иска да опита живота на възрастните и родителите нямат нищо против (което е рядко), тогава е почти невъзможно да се реализира това желание насаме. Никой не иска да се забърква с тийнейджъри. Дори и с шестнадесетгодишни, въпреки че според закона, с ограничения, можете да спечелите допълнителни пари от 14.
Последният вариант е просто ужасно разпространен. И то за дълго време. На 15-годишна възраст аз самият трябваше да крия от родителите си, че аз и приятелката ми работим незаконно през уикендите в магазина. По различен начин от промиване на мозъци на тема „Това проучване ще тръгне надолу“ и „Просяци ли сме, нефункционално семейство ли имаме?“ беше невъзможно да се защити.
Анастасия Миронова защо качеството на съветското образование е надценено
Тийнейджърската платена работа очевидно се нуждае от морална рехабилитация.
Друго нещо е, ако възможността да печелите допълнителни пари "за дрънкулки" периодично възникваше в училищата. Не като задължение, разбира се, а като възможност. Ненатрапчиво, но е възможно. Да прикачите благотворителност към това, така че част от печалбите на учениците да бъдат дарени на някакъв фонд, изобщо би било чудесно. ИГотино.
Разбира се, възможни са всякакви изкривявания.
Аз самият си спомням в какъв възхитителен ад се потопи нашето прогресивно училище, когато в средата на 90-те години у нас беше обявена икономическата игра. За две седмици беше въведена специална валута, точно в почивките беше възможно да се печелят и харчат пари. как? Да, както желаете! Всичко, което не е забранено, е позволено. О, това беше истински див капитализъм. Никой вече не мислеше за учене. Залите бяха пълни с щандове с битови боклуци, някой изпод пода продаваше цигари, някой - резюмета. Моят съученик и аз измислихме печеливша лотария. Оставили разни счупени глупости в една торба и решили, че това са награди. Толкова креативен, разбира се, но на първия ден вдигнахме прилична каса. И едва не ме ограбиха.
Като цяло е ясно, разбира се, че всяко начинание може да се изроди във всичко. Но мисля, че можете и трябва да опитате. Твърде много сме заседнали в другата крайност, потапяйки децата си в една изкривена, икономически стерилна реалност.