Маската, която крие чувствата й
Забравено обещание. Забравен празник.
- Спри! Сакура изпищя. Момчетата просто я забелязаха. - Сакура? - каза Итачи. - Не, по дяволите, дъб. Какво е станало тук? - тя започна да се взира в лицата на момчетата. - Скарали ли сте се!?Как можа! - момичето изтича до Саске и му помогна да стане: - Итачи, имах по-добро мнение за теб. - тя погледна по-възрастния Учиха, очите му изразяваха студенина и недостъпност. Сасуке погледна брат си и се усмихна злобно. Итачи слезе долу и Сакура заведе Саске в стаята му, където той избърса лицето си от кръвта, а Сакура бързо изтича за комплекта за първа помощ. - Нека да лекувам раните? - Да. - Сакура докосна разреза на бузата на Учиха с памучен тампон: - Аааа! Боли! - извика Сасуке. - Толкова голям, но крещящ! И ако е така. - момичето целуна момчето по бузата и в този момент бързо обработи разреза. - И така, вече много по-добре. - Покажете ръката си, фрагмент може да попадне там. - тя нежно хвана мъжа за ръката и също толкова внимателно я обработи с йод. - Благодаря ви. - Съвсем не. Сега слезте долу да хапнете. - Ъъъъ. - тя отиде да почисти парчетата. - Ще помогна . - Не.. - преди Сакура да има време да каже нещо, Саске започна да събира фрагментите в ръката си. - Дай ми ги. - попита розовокосият, след като Саске събра всички парчета. След това се разотидоха. След това всеки си събра багажа и отиде в училището поотделно. Сакура отиде в гаража, качи се на мотоциклет, сложи каска и потегли. Когато пристигна, училищният паркинг беше просто без дъх. Харуно отиде на уроците, бяха скучни и досадни, след това отиде в кафенето, където седна на една маса с Наруто, Хината, Ино, Сай, Нейджи и Тен-Тен. - Сакура, защовчера ли си тръгна? — попита Ино. - Почувствах се зле. - Точно така? – попита Наруто. - Да. - Е, как ви харесва нашето училище? — попита Сай. - Училището е като училище ... - Наруто в този момент шепнеше нещо на Хината. Тогава Учихите се появиха на хоризонта, както винаги заобиколени от фенове, които изкрещяха: - Сасуке-кун, вярно ли е, че скоро ще се жениш за нов? - Да. той отговори. - Какво, но, Sasuke-kun!? - Не се притеснявай, ако се оженя, това не означава, че няма да бъда с теб. - намигна. - Ах, Сасуке-кун! - Учиха явно беше доволен от себе си, а Итачи тихо наблюдаваше това и някак странно погледна Сакура, тя никога не проговори с него след този инцидент.На масата, на която седеше Харуно, се чу целият този разговор. Последва неловка пауза, след която всички започнаха да задават въпроси: - Сакура, това вярно ли е? – попита Хината. - Да. тя отговори. - Уау. - само и каза Нейджи. - Харесвате ли Саске? — попита Ино. - Не. Това е необходимо само за бизнес отношенията на нашите семейства. - Лош късмет за вас. Сай каза. - Може би ... - каза момичето с тъжна усмивка. Звънецът удари и всички отидоха в клас. Естествено тази новина стигна и до Дейдара, той дупчи гърба на Саске през цялото време в час, на което той се ухили. По този начин всички уроци приключиха ... Сакура отиде на паркинга, Наруто се приближи до нея и попита: - Сестро, забравила ли си нещо? - Наруто, за ... - тя току-що започна. - Простих ти отдавна! - каза момчето весело и добави - Значи не си забравил нищо? - Не. - Ясно, добре, чао! - и човекът избяга със сладка усмивка от ухо до ухо. " Какво за него !?" - имаше въпрос в главата на момичето, но тя не изневери на тази стойност. Сакура пристигна във високата сграда, две момчета, като я видяха, веднага се качиха да се прегърнат: - Сакура! - Сакура! - Здравейте! Как си ? - весело попита момичето. - Отлично! Вярно, пропуснахте репетицията завчера, добре, нищо. – отвърна тъмнокосият. - Между другото, това е за вас. - каза Моро и извади зад гърба си червена кутия с бял лък. - Какво е това!? - неразбиращо попита момичето. - Харуно, това е подарък! Не ми казвай, че си забравил рождения си ден! - О! И забравих... - прехапа език каза Сакура. - Е, как е възможно! Добре, вземи го и го отвори. - казаха момчетата в един глас. Сакура отвори подаръка и извади лилава рокля с дълбоко деколте. - Е, какво харесваш? — попита Моро. - Да, много! - каза момичето с усмивка. - И това е от мен! - каза чернокосият мъж и й подаде пакет. Тя погледна в него и видя светлолилави обувки в тон с роклята. - Надявам се, че сте познали правилно размера? - попита тъмнокосата. - Да! Те са красиви ! - каза Харуно, докато пробваше обувките. Благодаря, Reika!