Мазни, мазни
Думатамазенв съвременния български език означава: `безобразие, цинизъм, похотливост; нецензурна, грубо цинична дума, израз. Тези значения и нюанси съответстват на специалното значение на прилагателното -мазен: 'неприличен, грубо циничен, несериозен, похотлив'. Това значение в съвременната употреба на реч изглежда за някои като метафорична модификация на други значения на думатамазен: 1. прилагателно за дебел; направени от мазнини. Свещ отлой; 'изцапан с мазнина, неподреден, мръсен'.Мазнопетно,мазнояке; 2. `мазен, лъскав' (напр.Мазнакожа. "Лицемазнопокрито с бакенбарди, малки очи." Pisemsky, Leshy). ср значението на глаголасоли особено на причастиятамазно.
В Дневника на чиновника на С. П. Жихарев (Otech. Zap., 1855, № 4 и 5): „Посрещна ме висок лакей, достамазен, чието име е Макар“ (Литературни салони и кръгове. Първата половина на 19 век / Ед. Н. Л. Бродски, Академия, 1930, стр. 32).
В „Дневника на А. П. Суслова“ (1864-1865): „Този театър е ужасна мръсотия! Казватмръсени дамите правят такива жестове, че е неудобно да се гледа ”(Суслова А. П. Години на близост с Достоевски, 1928 г., стр. 114). Н. И. Пирогов в „Дневника на един стар лекар“: „КаквамазностНе съм чувал достатъчно от този вулгарен! Каквото ми показа, и табакери смазниизображения в средата, под капака. „Оказа се, че всеки от нас, учениците, вече е успял да се снабди с приличен запас отмазнаинформация у дома, която докладва охотно и доколкото е възможно ясно на своите другари“ (Пирогов, 2, стр. 157).
Любопитно каламбурно сравнение на различни значения на думатамазенв "Делото" на Сухово-Кобилин:
Искам да отида при търговеца.
В prikaschiki -лойтърговски свещи.
С лоенисвещи, но не и слоенидела.
(Виноградов V.V. Относно изследването на въпросите на омонимията // Slawisch - deutsche Wechselbeziehungen in Sprache, Literatur und Kultur. Berlin: Verlag Academie, 1969, стр. 274-276).
5 „Върху предговора на г-н Лемонте към превода на басните на И. А. Крилов“ (1825 г.).
6 "Критични бележки" (1830). Френският паралел придава на думатаразсъждениеконотация на разследване, разследване, разследване (вж. Татищев, стр. 478), което не е отбелязано в Академичния речник от 1822 г. (5, стр. 915), но което речникът на П. Соколов се опитва да предаде с думатаразглеждане, което я прави специално значение.
7 Френската дума внася в „обикновените хора“ нюанс на неприлична вулгарност, низост, която не отговаря на изискванията на доброто общество, докато другото значение на Пушкин за обикновени хора се доближава до понятието националност и няма отрицателно значение („За безнравствеността на поетичните произведения“, 1830 г.).
8 Така думатадобросе превежда от равнината на субективна или морална оценка в сферата на социологическите понятия („Критични бележки“, 1830 г.).