Мъченица Фотиния (Светлана) Самарянка

фотиния
Света мъченица Фотиния (Светлана) е същата самарянка, с която Спасителят говори при Якововия кладенец. По времето на император Нерон в Рим, през 65 г., който проявил изключителна жестокост в борбата срещу християнството, Света Фотина живяла с децата си в Картаген и безстрашно проповядвала там Евангелието. Слуховете за християнка и нейните деца достигнали до Нерон, той наредил християните да бъдат изправени пред съда в Рим. Света Фотиния, уведомена от Спасителя за предстоящите страдания, придружена от няколко християни, тръгнала от Картаген за Рим и се присъединила към изповедниците. В Рим императорът ги попита дали наистина вярват в Христос?

Всички изповедници решително отказаха да се отрекат от Спасителя. Тогава Нерон ги подложил на най-изтънчени мъчения, но нито един от мъчениците не се отрекъл от Христос. В безсилен гняв Нерон заповядал света Фотиния да бъде одрана и хвърлена в кладенец. Императорът заповядал останалите да бъдат обезглавени. Света Фотиния била извадена от кладенеца и затворена в тъмница за двадесет дни. След което Нерон я повика при себе си и я попита дали сега ще се подчини и ще прави жертви на идолите? Фотиния се изплю в лицето на императора и, смеейки се, отказа. Нерон отново заповядал да хвърлят мъченицата в кладенеца, където тя предала духа си на Господ. Заедно с нея за Христа пострадали и двамата й синове, сестри и мъченица Домнина.

Света мъченица Фотиния е почитана от народа като лечителка на треска. В много села и градове на страната ни се отслужват молитви за тези, които страдат от тази болест. Доста често пациентите дават обет да нарисуват или закупят икона на Света мъченица Фотиния.

Защо точно Св. Фотиния е лечителят на тази жестока болест, много е трудно да се определи, но в даването се казва, че тя е излекувала управителя Себастиан от някаква болест, по време на която той:"Той се запали с лицето си и падна на земята от еликсира на голямата и люта болест." Може би беше от треската. Хората обаче можеха да придадат значение и на факта, че Спасителят разговаря със самарянката на кладенеца и благодарение на това Фотиния можеше, според хората, да получи от Господ власт и сила над цялата водна стихия, в която според народните възгледи гнезди тази ужасна болест.

Осветление от Христовата светлина

(проповед на Сурожки митрополит Антоний за самарянката в 5-та седмица на Пасха)

Евангелието не ни казва името на самарянката, но Даващата църква го е запазила и ние я наричаме на гръцки Фотиния, на български Светлана, на келтски Фиона, на други западни езици Клер. И всички тези имена ни казват едно: светлината.

Срещнала Господ Иисус Христос, тя стана светлина, сияеща в света, светлина, която озарява онези, които я срещат. Всеки светец ни е даден като модел и пример. Не винаги можем точно да повторим действията на един светец, не винаги можем подражателно да проследим неговия път от земята до небето. Но от всеки светец можем да научим две неща. Едно нещо е, че чрез силата на благодатта можем да постигнем това, което изглежда човешки невъзможно: да станем човек по образ и подобие на Бога и в този помрачен, трагичен свят, който лежи във властта на лъжата, да бъдем словото на истината, знак на надежда, увереност, че Бог може да победи, само ако дадем на Бог достъп до нашата душа и нашия живот.

И второто, на което могат да ни научат светците, е да разберем какво ни казва тяхното име. Самарянката днес ни говори за светлината. Христос каза, че Той е светлината на света, светлината, която просвещава всеки човек: и ние сме призовани да дадем подслон на тази Светлина в нашите души, в нашите умове и сърца, в цялото си същество, така че вчрез нас и чрез нас словото, изречено от Христос, може да се изпълни и да стане реалност: „И тъй, нека свети вашата светлина пред човеците, така че, като видят добрите ви дела, да прославят вашия Отец, който е на небесата” (Матей 5:16).

Само виждайки как живеем, само чрез делата си хората могат да повярват, че светлината е светлината на Бога; не според нашите думи – освен че нашите думи – са думи със същата истина и сила като думите на апостолите или дори на самия Христос. Затова нека се замислим, нека всеки от нас се замисли за значението на името си и как да станем това, което се наричаме. Самарянката не дойде при кладенеца по духовни причини: тя просто дойде, както всеки ден идваше да начерпи вода, и срещна Христос.

Всеки от нас, хората, може да срещне Христос на всяка стъпка от живота, например, когато сме заети с ежедневни дела, имаме нужда сърцата ни да се настроят правилно, ако сме готови да срещнем Христос, да получим благословения, да чуем - и да зададем въпроси. Защото самарянката задаваше въпроси на Христос: и това, което чу в отговор, превъзхождаше нейните въпроси толкова много, че Го призна за пророк, а след това Го призна за Христос, Спасителя на света. Но светлината не може да бъде скрита под шиника: след като откри, че Светлината е дошла на света, че словото на Божествената истина вече звучи сред хората, че Бог е сред нас, самарянката остави всички земни грижи и се втурна да сподели с другите радостта, удивлението, което е намерила. Първо, тя им каза защо вярва и кога може да има любопитство и може би убедителната сила на нейните думи и промяната, която те самите можеха да видят в нея, ги доведе до Христос, те бяха убедени и сами й казаха: Сега ние вярваме, - хората казаха това, не защото ти ни каза, - сега ние сами видяхме, ние чухме ...

Това учи самарянкатавсички ние: така че във всеки момент от живота си, за най-непретенциозните занимания, да бъдем толкова отворени, че да приемем Божественото слово, да се пречистим от Неговата чистота, да бъдем просветени от Божествената светлина и да Го приемем в дълбините на сърцето си, да приемем Бога с целия си живот, така че хората, като видят в какво сме се превърнали, да повярват, че Светлината е дошла на света. Нека се помолим на самарянката да ни научи, да ни води за ръка при Христос, както самата тя дойде при Него, и да Му служи, както му е служила, като стане спасение на всички, които са около нея.