Механизми за расово прочистване, Politiko
Berg L. S. (1922) излага идеята за номогенезата, произхода на човека. Ученият смята, че еволюцията е подчинена само на определени вътрешни фактори, представляващи само разгръщането на наклонностите, присъщи на живите същества, но не е свързана с характеристиките, произтичащи от характеристиките на клетката. Малко по-късно Любишчев В. А. (1925) се изказа срещу предполагаемо остарелия дарвинизъм, твърдейки, че генетиката не е в състояние да обясни сложните закони на еволюцията от гледна точка на тази теория. Той изложи концепцията за „филогенетичен преформизъм“, която гласи, че еволюцията се влияе от чисто вътрешни (органични) фактори.
Следвайки тези теории, подобни твърдения бяха направени и от други учени. Г. К. Греъм твърди, че целесъобразната реакция на организмите е първоначалното свойство на живата материя. Той, организмът, съдържа всички фактори на еволюцията. K. S. Trincher вярва, че всяка жива система има физичен и химичен механизъм за усложняване на нейната структура и функции. Следователно, казват те, органичната еволюция е просто проявление на определени общи закони на космогенезата.
Космогенезата, разбира се, не може да бъде напълно изключена. Въпреки това сред определена група философи, психолози, учители, социолози все още се правят опити за абсолютизиране на все още доста неизяснените космогенетични фактори и отричане на ролята на наследствеността, когато става въпрос за вариациите в способностите на интелекта като цяло и в развитието им от нормата до таланта и гениалността. Причини за подозрение към наследствеността са изключително опростените представи, че признаването й ще доведе до „антидемократични“ позиции, които оправдават расово, национално и класово неравенство.
Генетиката ясно е установила провала на принципа „или генетика, или среда“.Ясно е, че както генотипът, така и околната среда участват в развитието на всеки признак. Също така е ясно, че в рамките на едно и също местообитание генотипът, който има най-добрия генофонд, ще се прояви повече. И от горните работи виждаме също, че местообитанието за определен народ, в района на неговото традиционно местообитание, е оптимално за живот.
Съвременната наука е натрупала много данни за изключително важната роля на наследствените фактори във висшата сфера на нервната дейност при такива заболявания като шизофрения, маниакално-депресивна психоза, която представлява около половината от случаите на всички психични заболявания, много видове идиопатия, слабост, слабост, синдром на Даун. Например Lamy et al.(1961) посочват, че във Франция около 0,5% от бебетата имат някаква форма на дефект в централната нервна система. Около половината от тях са с наследствена етиология (акроцефалия, епилоя, неврофиброматоза, амоуратична идиопатия, церебрална диплегия, микроцефалия, синдром на Даун). И така, издигайки се до най-висшите форми на съзнание, трябва да се отбележи, че мисленето за всяка етническа група в комплекса има своите различия.
Давиденков SN (1947) в своя забележителен труд "Еволюционни генетични проблеми в неврологията" описва повече от сто различни наследствени заболявания във висшата сфера на нервната дейност на човека. В предговора към книгата на Efroimson "Генетика, етика и естетика" Golubovsky M.D. издига постулата, че нормалната умствена дейност, включително нормалната система от етнически реакции и мислене, е възможна само при условие на нормално немутантно състояние на много стотици или хиляди гени. Мисленето намалява до нивото на олигрофрения (деменция) и започва да се проявява като аномалии в психиката с хомозиготност за някоя от стотиците вече известнинаследствени дефекти, както и с много различни хромозомни аберации.
В работата на V.P. Efroimson "Генетика на психичните заболявания" Болестта на Даун се определя от тежка и честа хромозомна аберация - тризомия 21, болест на Kpeifelter. Това заболяване се характеризира с набор от хромозоми (XXY). Техните носители се характеризират с висок растеж и агресивност. Така въз основа на генетични изследвания вече е възможно да се идентифицират потенциални престъпници и убийци. И ако вземем предвид ефекта от прехвърлянето на генната памет през едно или две поколения, тогава е възможно чрез генетични консултации да се избегнат определени заболявания или неприятни характеристики в потомството.
Що се отнася до въпросите за оцеляването както на индивидите, така и на народите, не е възможно да не се обърне внимание на такъв проблем като груповия подбор. Факт е, че в агресивно местообитание, в процеса на човешката еволюция, както животните, така и хората могат да оцелеят, обединявайки се в глутници или общества. От една страна, под въздействието на агресивна среда, естественият подбор формира хищнически инстинкти във всеки индивид, емоции на господство и потискане на себеподобните, силни егоистични принципи. От друга страна, всеки член на обществото разбираше, че може да оцелее само с общи усилия, потискайки егоистичните си интереси и развивайки в себе си такива чувства като съвест, справедливост, алтруизъм, патриотизъм, ръководейки се от които той лично нямаше никаква полза за себе си, нещо повече, дори накърняваше себе си. Само на груповия подбор и на своите най-добри морални качества човечеството дължи съществуването си в настоящето. Отслабването на тези признаци сред хората и преобладаването на лични егоистични принципи, на което сега сме свидетели от собствения си тъжен опит, в крайна сметка води до гибелхората.
Да вземем три групи хора, едната - северняците, другата - южняците и третата - метисите. Със сигурност, само за настинки, южняците ще излязат на първо място, метисите ще дойдат на второ място, а северняците ще бъдат на последно място. Смъртността ще покаже подобна картина. Така северната нация се самопречиства и аутсайдерите, които не изпадат от процеса на расова солидарност, се елиминират.
Тези природни процеси предизвикват дива злоба у новоизпечените „антрополози” като белобългарския нацист Зенон Поздняк, който яростно се противопоставя на обединението на Бяла България с България: „Българите не са славяни, те са възродена нация – агресивна полумонголска тълпа”.
Дори историкът Ключевски пише, че двестагодишното татарско иго е номинално и не е повлияло на българския генофонд, българската кръв не приема татарски. Редките археологически находки на монголоидни скелети в Рус се обясняват с факта, че монголските семейства са живели сред българите само в изключителни случаи и ако се смесят с българското население, тогава монголоидните метиси дават нежизнеспособно потомство, а европеоидите изчистват своя генотип още в следващото поколение.
По подобен начин пречистването се прояви и в семейството на великия наш поет Пушкин. Самият той няма почти никакви признаци на негроидната раса. "Рус, почти белезникав", пише за него Есенин. Потомците на Пушкин не показват никакви признаци на негроидната раса.
Обратният пример е от времето на завладяването на черна Африка. Белите легионери измират в полкове и едва след откриването на хинина постигат военни успехи. Африка се превърна в колония на Европа. И потомците на легионери от поколение на поколение, адаптирайки се към местната среда, губейки бели гени, превърнати, ако не по цвят, то по биологичен фактор ваборигени.
В този случай моите опоненти могат да кажат: „Ето ви ярък пример за влиянието на цивилизацията върху човека. Хининът беше изобретен и степента на оцеляване на белите в Африка се увеличи драстично. На това мога да отговоря: „В първия случай хемоглобин S е разработен от природата в продължение на хиляди години, а хининът е открит от човека за кратък период от време. По принцип човешкият ум е същата природа. Създаден е от природата за оцеляване на хората. Следователно и в двата случая действа еволюционен подбор. Има хемоглобин S в кръвта – човек оцелява, има хинин в джоба – и той оцелява.
Всички ние сме деца на природата, всички сме повлияни от космоса и изцяло зависим от нашето местообитание. Имаме определени антропологични данни, определен цвят на кожата, определен имунитет, определена психология и в крайна сметка определени гени, собствени езици, обичаи и нрави, религия и култура и това ни отличава един от друг.
И така, въз основа на гореизложеното, ние заключаваме: една раса, една нация в процеса на еволюционен подбор се изчиства от външни гени, които са чужди на тази среда. Така морето се изчиства от речната тиня.