Местните не ме поздравиха две години“
„Местните жители не ме поздравиха две години.“ Как живее една българка в италианските Алпи
Сладки къщи в алпийските планини близо до ски курорти, вкусна храна и премерен начин на живот - това е Северна Италия. Но дали тук всичко е толкова красиво, както си представят ценителите на европейския начин на живот? Това е историята на Ася, московчанка, която замени работата си на програмист в Москва със семейния живот в италианско село в Южен Тирол.
- Всичко започна с това, че отидох в Азия за шест месеца и там срещнах бъдещия си съпруг. Той е италианец. Известно време трябваше да живеем в две държави – между България и Италия, но в един прекрасен момент решихме: време е да се преместим. В Москва имах интересна работа като програмист и наистина не исках да се местя някъде, особено в Европа, особено в италианско село. Опитахме се да се съберем в Москва, но съпругът ми не можа да получи квота за работа, която се дава на чужденци. По това време забременях и все пак решихме да се преместим в родината му.
Предложиха ми да работя дистанционно, но когато разбраха, че съм бременна, се отказаха от тази идея. Да, аз самият разбрах, че вече няма да мога да програмирам по 10 часа на ден, както преди. Преместих се преди три години: не беше лесно, защото много харесвах работата и живота си в България. Съпругът ми до последно мислеше, че няма да дойда: той писа съобщения, попита дали наистина съм се качил на самолета.
Живеем в алпийско село в Северна Италия близо до Австрия, така че всички тук говорят немски. Тук е много красиво, има къде да се разхождате. В седем вечерта всичко, което е възможно, е затворено: работят само кръчми и някои заведения, но вече няма магазини.
Съпругът ми има собствена бензиностанция и бар. За местните външният ми вид беше малкостранно и през първите две години те практически не разговаряха с мен и дори не казаха здрасти в отговор. Мислели, че, казват, дошъл българинът, ще разкъсат нашето момче до кожата. Приятелите на съпруга ми общуваха нормално с мен, но по-възрастното поколение ме игнорираше. С времето мина.
Карането на ски означава пиене
Когато пия, искам да танцувам - но те не. Те пият много, но не знаят как да направят това: намесват се на куп, изсипват всичко подред. И ако отидат на ски, това означава, че определено ще има алкохол. Съпругът ми винаги се прибира пиян след това.
Тук всичко е свързано с туризма. През лятото при нас идват много мотоциклетисти от цял свят, наблизо има много популярен маршрут сред тях. Наоколо има красиви пейзажи и един от най-известните серпентини в света - така че през лятото имаме натоварено време за работа. През зимата идват скиори - предимно немци, но българите обичат да посещават съседното село.
70 процента от доходите отиват за плащане на сметки
Тук всеки има свой собствен бизнес: къщи за гости, хотели, кафенета. В България, когато разберат, че някой има собствен бизнес, обикновено се учудват, но тук е ежедневие. Сега помагам на съпруга си в бара - харесва ми работата, въпреки че много се уморяваш. Постоянно на крака: трябва да обслужвате гости и дори да наблюдавате зареждането с гориво. Преди не изпитвах особено уважение към хората, които работят в тази индустрия, но сега разбирам колко е трудно. Едно е, когато работиш за някого - не можеш да се усмихнеш там, не можеш да избършеш масата някъде. Тук правите всичко за себе си, така че постоянно се уверявате, че всичко е добро и гостите го харесват.
Забравете майчиния си език
Този регион е доста скъп дори за италианските стандарти. Не последната роля в това изигра фактът, чепоради близостта до Австрия тук всички знаят два езика: немски и италиански. Съответно тези, които работят тук, получават повече поради владеенето на два езика. Въпреки че работата е същата в южната част на страната, тук. Тук има още един език, много разпространен - ладински. Близко е до италианския, но когато някой го говори, не го разбирам.
Когато се преместих, не знаех друг език освен английски. Учих немски около шест месеца. Италианският е по-прост, въпреки че не го говоря, но разбирам всичко. Детето ми говори български. В селото ни живеят шест майки, които говорят български, повечето са дошли от Украйна. Някои от тях практически спряха да говорят български. Питат ме: „Защо говориш на детето си на български? Отговарям, че всъщност това е моят роден език. Хората от по-старото поколение се смущават, че говоря на различен език със собственото си дете - смятат, че откакто си дошъл при тях, трябва да забравиш всичко, което ти се е случило преди.
Няма къде да излизате
Миналата година започнах да карам ски - хареса ми, но беше малко скучно. Някак по-близко ми е ски бягането. И тук малко ме дразни, че се качваш на лифта за 15 минути, а слизаш по склона само за две минути. Да, възхищавате се на гледките, но все пак мисля, че е скучно. Съпругът каза „необходимо е!“, Защото децата също ще трябва да се возят.
Понякога излизаме на ресторант - тук практически няма други забавления. Нашият регион е традиционно семеен, така че когато например идват млади българи и питат къде да се мотаят тук, аз казвам никъде. Тук можете да отидете в бара да си побъбрите, но ние нямаме нищо друго.
Обичам понякога да излизам в мегаполиси, защото трябва да се храните с енергията на голям град - отсела се уморявам. Трябва всичко да кипи, за да има живот - след два месеца на село ми омръзва. Съпругът ми разбира, че след метрополията тук не ми е лесно.
Когато отидем на почивка, трябва да прекарам поне три дни в града, а съпругът ми, напротив, веднага иска да лежи на плажа. Не се интересува от големите градове.
Гъби само за италианци
Харесва ми, че децата ще растат сред природата - все пак вече чакаме второ дете. От друга страна, тук не можете да запалите огън, не можете да берете гъби - не можете. Факт е, че в името на това италианците са докарани тук с автобус от юг - един вид обиколка на гъби. Всички парчета земя са на частни собственици, включително гори, за мен беше малко странно.
Като цяло те имат много грижовно отношение към околната среда. Няма такова нещо гората да е мръсна или някакъв боклук - винаги е чисто. Но понякога усещате, че във въздуха има много изгорели газове, а самата гора е малко пренаселена: отивате на разходка в нея, попадате на някоя къща или срещате хора - всичко е гъсто застроено.
Хората нямат мотивация
Тук храната е вкусна, много хубави неща са взели от Италия, по-малко от немците. Отлична паста и месо. С право се казва, че италианците са пасти: това ястие им се отдава най-добре и няма сравнение с пастата, която се приготвя в България. В Италия трябва да знаете къде да ядете, защото храната далеч не е добра навсякъде: качеството на храната в туристическите места е напълно различно от това в провинцията. Тук качеството се следи стриктно, защото знаят: трябва да се справяш добре за своето.
Като цяло самите хора не се различават от нашите: разликата е само в културата и традициите. Мнозина почти не напускат селото. Трудно е, когато едни и същи лица са винаги едни и същи - вече познавам всички гости на нашия бар. Някои млади вместо товагледайте света, седнете и пийте. На въпроса "Къде искате да отидете на почивка?" те отговарят: "Да, тук съм добре." Хората нямат желание да правят нещо ново, нямат мотивация. Е, мама има пари, затова живеят при родителите си и не искат нищо. По правило всичко им е лесно и не се тревожат за нищо.
Българското гражданство не е по-лошо
Ако ми е изгоряла крушката, отивам да я купя и да я сменя. Местните викат електротехника. Странно е, но може би това е само моето възприятие. Казват ми, че съм направо българка - имам, казват, твърдоглаво мислене. Приемаме някои неща, други не, това не може да бъде изкоренено. По правило не се адаптираме към условията.
Все още не мисля да се връщам, но не го изключвам. Не мисля, че животът е по-добър в Европа или животът е по-добър в България: навсякъде има подводни камъни. Харесва ми отношението към природата и екологията тук, в България - размахът и откритостта на хората. Почти единствената разлика между "там" и "тук" е, че сега трябва да говоря три езика. Имам разрешение за пребиваване и все още няма да взема гражданство, не ми трябва. Българското ми гражданство не е по-лошо.