Метод за лечение на исхемични язви на долните крайници
Притежатели на патенти RU 2457873:
Изобретението се отнася до медицината и може да се използва за лечение на исхемични язви на долните крайници. За целта кръвта на пациента се излага на интраваскуларно оптично лъчение с квазимонохроматична синя светлина с дължина на вълната 450±20 nm и интензитет на излъчване на изхода на световода от 1,5 mW. Прекарайте локална антибиотична терапия с помощта на фотодинамична терапия. Защо се прилага фотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел върху повърхността на язвата за 30-40 минути, последвано от отстраняване на фотосенсибилизатора и облъчване на повърхността на язвата със синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm при плътност на мощността 0,25 W/cm 2 с плътност на енергийния поток 10 J/cm 2. ЕФЕКТ: методът позволява да се повлияе на реологичните свойства на кръвта, подобрява притока на кръв в съдовете на долните крайници, осигурява надежден бактериостатичен ефект и успешно стимулиране на репаративните процеси. 5 з.п. f-ly, 3 pr.
Изобретението се отнася до областта на медицината, по-специално до методи за лечение на исхемични язви на долните крайници (крака).
Ischemic ulcers of the lower leg (synonyms: hypertensive or hypertensive ulcers) are one of the severe complications of hypertension; they occur as a result of impaired blood flow in the microcirculation system, which is caused both by obliteration of small arteries and arterioles of the skin of the legs, and by the deterioration of the rheological properties of blood, in particular, an increase in the viscosity of plasma and whole blood. Исхемичните язви съществуват дълго време (месеци, години) и трудно се поддават на консервативно лечение.
Известен метод за лечение на исхемични язви на долните крайници, който се основава на използването на антихипертензивна и седативна терапия (използване на магнезиев сулфат, папаверин, дибазол, сърдечни лекарства и др.), Както и средстваподобряване на метаболитните процеси в тъканите, например използването на гливенол, трентал и локално, в случай на тъканна некроза, ензимен дебриделан (Гостишев V.K., Tolstykh P.I. „Исхемични язви на крака” // Клинична хирургия, 1974, № 7, стр. 67-69). Въпреки това, този метод се характеризира с ниска ефективност, продължителност на лечението (до 86 дни).
Широко разпространени са методите за лечение на съдови заболявания чрез излагане на кръвта на пациента на електромагнитно излъчване, което подобрява реологичните свойства на кръвта.
Известни методи, използващи ултравиолетово лъчение (Савельев В.С., Александрова Н.П., Петухов Е.Б. Корекция на хемореологични нарушения чрез ултравиолетово облъчване на кръвта. Вест. Академия на медицинските науки на СССР, 1981, 10, стр. 12-16). Облъчването на кръвта с ултравиолетова светлина се извършва екстракорпорално в кварцова кювета, която пропуска този диапазон от оптично лъчение. Установено е, че след облъчване на кръвта с ултравиолетово лъчение се стимулира еритропоезата, което впоследствие води до сгъстяване на кръвта и влошаване на регионалното кръвообращение (Frick G. Der Einflus der UVB auf das hemopolfische Sistem ZSCHR. Physiother. 1975, B.27, S.425-429).
Тези методи, използващи радиация от различни диапазони в спектъра, имат общ недостатък - те имат тясно фокусиран ефект и не обхващат всички връзки в етиопатогенезата на образуването на язва.
Целта на изобретението е да се разработи по-ефективен метод за лечение на исхемични язви на долните крайници, който позволява да се повлияе на реологичните свойства на кръвта и да се подобри кръвотока, осигурявайки надежден бактериостатичен ефект и успешно стимулиране на репаративните процеси, както и избягване на неблагоприятни биологични странични ефекти върху тялотопациент по време на облъчване на кръвта.
Решението на този проблем се постига чрез предложения метод за лечение на исхемични язви на долните крайници, съчетаващ въздействието върху кръвта на пациента с оптично лъчение и локална антибактериална терапия, при което се извършва вътресъдово облъчване на кръвта с квазимонохроматична синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm и интензитет на излъчване на изхода на световода 1,5 mW. се използва за въздействие върху кръвта с оптично лъчение, а за локална антибактериална терапия се използва методът на фотодинамичната терапия, за който върху повърхността на язвата за 30-40 минути се нанася фотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел, последвано от отстраняване на фотосенсибилизатора и облъчване на повърхността на язвата със синя светлина с дължина на вълната 450±20 nm при плътност на мощността 0,25 W/cm 2, с плътност на енергийния поток 10 J/cm 2 .
Интраваскуларното облъчване на кръвта с квазимонохроматична синя светлина за предпочитане се извършва интравенозно.
Продължителността на една сесия на интравенозно облъчване на кръвта може да бъде 30-40 минути с обща доза радиация на сесия от 10-15 J / cm 2, докато курсът на лечение е 5-6 сесии с дневен интервал.
Като фотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел можете да използвате фотодитазин, имобилизиран върху амфифилен полимер, съдържащ 0,5-1,5% диметилглюкаминова сол на хлорин Е6.
Амфифилният полимер е избран от групата, състояща се от натриева карбоксиметил целулоза, поливинил алкохол, хитозан сулфат.
Сеансите на фотодинамична терапия за предпочитане се провеждат в дневния интервал между сесиите на вътресъдово облъчване на кръвта, докато продължителността на облъчването по време на всяка сесия на фотодинамична терапия зависи от площта на повърхността на раната.
ПриРазработването на предложения метод взе предвид известните недостатъци на червената и ултравиолетовата светлина по време на облъчване на кръвта, така че се даде предпочитание на синята светлина, която няма патологичен ефект върху кръвта. В литературата обаче липсват данни за сравнителната ефективност на два метода за облъчване на кръвта със синя светлина - екстракорпорален и интраваскуларен. Такива сравнителни изследвания бяха проведени по време на разработването на предложения метод. Изследвано е влиянието на техниката на фотоекспониране върху следните показатели на реологичните свойства на кръвта: MHO (международно нормализирано съотношение) - отразява способността на кръвта да образува кръвни съсиреци и PT (протромбиново време) - отразява времето на образуване на тромби. Установено е, че тези показатели при интраваскуларно (интравенозно) облъчване започват да се подобряват след първата сесия на облъчване, докато при екстракорпорално облъчване едва след третата. Получените резултати позволиха да се предложи предложеният метод за лечение на исхемични язви на долните крайници, включително интравенозно (IV) облъчване на кръвта на пациента с оптично лъчение.
При разработването на предложения метод е изследван ефектът върху ефективността на ФДТ на използваната форма на фотосенсибилизатора - водни и други разтвори, имобилизация върху различни среди. Резултатите от микробиологично изследване показват, че фотодитазин под формата на гел по-ефективно намалява бактериалното замърсяване на тъканите, които образуват исхемична язва, значително ускорява развитието на гранулационна тъкан и маргиналната епителизация на язви, отколкото фотодитазин под формата на воден разтвор.
Даваме примери за прилагането на предложения метод.
В деня на постъпване пациентът е подложен на първична хирургична обработка на рани (ПХР), при която са отстранени всички нежизнеспособни тъкани. НаНа следващия ден на пациента е извършен сеанс на интравенозно облъчване на кръвта с квазимонохроматична синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm и интензитет на излъчване на изхода на световода 1,5 mW с продължителност 40 минути с апарат Matrix-VLOK (произведен в България). Ден по-късно върху повърхността на язвите се прилага фотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел с експозиция от 40 минути. След това гелът се отстранява с антисептичен разтвор и язвите се облъчват със синя светлина с дължина на вълната 450±20 nm при плътност на мощността 0,25 W/cm 2 , с плътност на енергийния поток 10 J/cm 2 . В края на процедурата върху язвените повърхности се прилагат асептични превръзки. След първата сесия на PDT хиперемията около язвата на десния пищял изчезна значително, отокът спадна и язвата на левия пищял се изчисти от фибринозна плака. Според пациента, синдромът на болката изчезна още на втория ден. Проведени са общо 6 сеанса на венозно облъчване на кръвта и 4 сеанса на ФДТ. MHO и PT при изписване бяха съответно 1,5 и 15 s. Трофичната язва на левия крак е излекувана от първичното намерение, а язвата на десния крак е активно епителизирана. Пациентът е изписан в задоволително състояние под амбулаторно наблюдение на хирург, терапевт по местоживеене, общата продължителност на престоя в болницата е 25 дни.
В деня на приемане пациентът е подложен на PST на гноен фокус и сесия на интравенозно облъчване на кръвта със синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm и интензитет на излъчване на изхода на световода от 1,5 mW, продължителността на която е 40 минути. Сеансът се проведе с апарат "Матрикс-ВЛОК" (Произведен в България). До вечерта пациентът отбелязва намаляване на болката в долните крайници. На следващия ден пациентът се почувства много по-добре. По време на превръзката върху повърхността на раната (повърхността на язвата) се прилагафотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел. След 40 минути гелът се измива с антисептичен разтвор и язвите се облъчват със синя светлина с дължина на вълната 450±20 nm при плътност на мощността 0,25 W/cm 2, с плътност на енергийния поток 10 J/cm 2 . На раната е приложена асептична превръзка. Сеансите на интравенозна фотохемотерапия и PDT се редуваха един с друг през ден. Почистването на раната от некротичните тъкани, намаляването на отока и хиперемията се отбелязва още на 3-ия ден. На 5-ия ден се появиха гранулации. Пълното излекуване на трофичната язва настъпи на 24-ия ден. По време на стационарното лечение на пациента са проведени 5 сесии фотохемотерапия и 4 сесии фотодинамична терапия. MHO се увеличи до 1,2, а PV - до 12 s. Пациентът е изписан в задоволително състояние за амбулаторно наблюдение от хирург и терапевт по местоживеене, с почти пълно отхвърляне на лекарства за болка.
При постъпването на пациента е извършена ПСТ на гнойно огнище с отстраняване на всички нежизнеспособни тъкани. На втория ден в продължение на 40 минути е извършен сеанс на интравенозно облъчване на кръв със синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm и интензитет на излъчване на изхода на световода 1,5 mW, по време на който пациентът усеща, че "болката изчезва" и пръстите на краката "стават по-топли". По време на превръзката раната се санира с антисептичен разтвор и върху нея се прилага фотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел за 40 минути. След това време гелът се измива и язвата се облъчва със синя светлина с дължина на вълната от 450±20 nm при плътност на мощността от 0.25 W/cm2, с плътност на енергийния поток от 10 J/cm2. След това върху раната се прилага асептична превръзка. Още след 2 сесии на интравенозна фотохемотерапия и PDT, пациентът отбеляза подобрение в благосъстоянието и намаляване на болката. Отокът и хиперемията почти изчезнаха на 4-ия ден. Раната се изчисти до 6-ия ден и доНа 10 се появиха гранулации и маргинална епителизация. Пълното излекуване на раната настъпи на 25-ия ден. По време на лечението пациентът претърпя 6 сесии фотохемотерапия и 4 сесии ФДТ. Стойностите на MHO са 1,2, а PT е 13 s. Пациентът е изписан в задоволително състояние за амбулаторно наблюдение с минимални дози ненаркотични аналгетици.
По този начин горните примери показват, че предложеният метод за лечение на исхемични язви на долните крайници ви позволява да повлияете на реологичните свойства на кръвта, подобрява кръвния поток в съдовете на долните крайници, а също така осигурява надежден бактериостатичен ефект и успешно стимулиране на репаративните процеси. Благодарение на използването на синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm за интравенозно облъчване на кръвта и за PDT, предложеният метод позволява да се избегнат неблагоприятните биологични странични ефекти върху тялото на пациента по време на облъчване на кръвта, които са характерни за UV и червена светлина. Заедно се осигурява по-ефективно лечение на тежки форми на исхемични язви на долните крайници.
1. Метод за лечение на исхемични язви на долните крайници, който съчетава излагане на кръвта на пациента с оптично лъчение и локална антибактериална терапия, характеризиращ се с това, че за въздействие върху кръвта с оптично лъчение, вътресъдово облъчване на кръвта с квазимонохроматична синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm и интензитет на лъчение на изхода на светлинния водач 1 Използва се .5 mW, а за локална антибактериална терапия се използва методът на фотодинамичната терапия, за който върху повърхността на язвата се нанася фотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел за 30-40 минути, последвано от отстраняване на фотосенсибилизатора и облъчване на повърхността на язвата със синя светлина с дължина на вълната 450 ± 20 nm при плътност на мощността 0,25 W / cm 2,с плътност на енергийния поток 10 J/cm 2 .
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че интраваскуларното облъчване на кръвта с квазимонохроматична синя светлина се извършва интравенозно.
3. Метод съгласно претенция 1 или 2, характеризиращ се с това, че продължителността на сеанса на интравенозно облъчване на кръвта е 30-40 минути с обща доза на облъчване на сеанс 10-15 J/cm2, курсът на лечение е 5-6 сеанса с дневен интервал.
4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че фотодитазин, имобилизиран върху амфифилен полимер, съдържащ 0,5-1,5% диметилглюкаминова сол на хлорин Е6, се използва като фотосенсибилизатор под формата на биоразтворим гел.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че амфифилният полимер е избран от групата, състояща се от натриева карбоксиметил целулоза, поливинилов алкохол, хитозан сулфат.
6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че сесиите на фотодинамична терапия се провеждат в дневния интервал между сесиите на интраваскуларно облъчване на кръвта, докато продължителността на облъчване по време на всяка сесия на фотодинамична терапия зависи от площта на повърхността на раната.