Методи за оценка на риска на инвестиционни проекти - Студопедия
Горните методи за оценка на проекти се отнасят до детерминистичните условия за тяхното изпълнение, т.е. когато има пълна и точна информация за условията за изпълнение на обекта. Всъщност осъществимостта и ефективността на проекта зависи от условията на неговото изпълнение. Следователно, можем да говорим за наличието на несигурност, когато предварително се знае, че проектът може да бъде реализиран в различни условия, но не е известно в какви.
Несигурност е непълнотата и неточността на информацията относно условията за изпълнение на проекта. Несигурността е тясно свързана с понятието "риск".
Подриск се разбира възможността от настъпване на такива условия, които ще доведат до негативни последици за всички или отделни участници в проекта.
За разлика от несигурността, концепцията за риск е субективна. Всъщност, ако проектът може да се реализира при различни условия, тогава всеки участник ще оцени тези условия като различни, така че ако има несигурност в проекта, тогава е за всички. В същото време една и съща промяна в условията на изпълнение може да бъде оценена от един участник като съществена и отрицателна, а другата като незначителна и положителна.
Горното обяснява необходимостта от анализ на риска на проекта: оценката на риска елиминира субективизма на възприемането му от различни инвеститори и оказва значително влияние върху вземането на решения за инвестиционен проект.
Нека разгледаме някои от най-често срещаните подходи за анализ на риска на инвестиционните проекти.
Анализът на чувствителността се извършва, за да се вземе предвид и да се предвиди въздействието на промените във входящите параметри (инвестиционни разходи, входящи парични потоци, бариерен процент, ниво на реинвестиция) на инвестиционен проект върху получените показатели ивключва следните стъпки.
— избира се показател за ефективност (като правило, NPV), спрямо който се проверява чувствителността (отзивчивостта) на системата към промяна в един или друг параметър на базовия вариант на условията;
— ключовите променливи на модела са избрани, т.е. данни, отклоненията на стойностите на които от базовите ще повлияят значително на стойността на показателя за ефективност. Например променливи разходи, разходи за суровини, заплати и др. Броят на тези параметри не трябва да бъде твърде голям, в противен случай резултатът от анализа ще бъде труден за възприемане и използване;
— определят се най-вероятните стойности на първоначалните показатели и възможните диапазони на техните промени;
— чрез промяна на стойностите на първоначалните показатели се изследва тяхното влияние върху крайния резултат (NPV).
Обичайната процедура за анализ на чувствителността предполага промяна в един индикатор на източника, докато стойностите на останалите се считат за постоянни.
Методът за анализ на чувствителността е добра илюстрация на въздействието на отделните изходни линии върху различните мерки за ефективност. Той също така показва насоки за по-нататъшни изследвания. Ако се установи силна чувствителност на резултантния индикатор към промени в някой първоначален индикатор, трябва да се обърне специално внимание на последния.
Този метод обаче има и редица недостатъци, най-важните от които са:
— твърд детерминизъм на моделите, използвани за свързване на ключови променливи;
— методът не позволява да се получат вероятни оценки на възможните отклонения на първоначалните и получените показатели;
— методът предполага промяна в един първоначален показател, докато останалите се считат за постоянни стойности. На практика обаче междуиндикатори има взаимовръзки и промяната в един от тях води до промени в останалите.
Методът за анализ на сценария отчита, от една страна, чувствителността на NPV към промените в ключовите променливи и, от друга страна, обхвата на вероятните стойности на променливите. Техниката за анализ е следната:
— за всеки проект се изграждат неговите възможни варианти за развитие: песимистичен, най-вероятен (основен), оптимистичен;
— за всеки вариант на сценария се изчислява съответната стойност на NPV;
— на всеки сценарий се определя вероятността за тяхното изпълнение (υ) — експертно или според вероятността за изпълнение на макросценарий (индустриален сценарий);
— изчисляване на средната очаквана NPV:
ENPV = NPVpes. сценарий* υpessim. сценарий + NPVбаза. сценарий* υбазов сценарий + NPVоптим. сценарий* υоптимист. сценарий
- изчисляване на стандартното отклонение на проекта:
и коефициент на вариация:
За да получите представа за относителния риск на даден проект, можете да сравните коефициента на вариация на NPV на нов проект и среден проект. Ако се извърши сравнение на алтернативни проекти, тогава този с по-висока стойност на стандартното отклонение и коефициента на вариация се счита за по-рисков.
Въпреки че анализът на сценария дава добра представа за единичния риск на проекта, неговият недостатък е, че вероятните резултати от проекта (песимистични, базови и оптимистични) са ограничени. Докато в реалния живот те са безкрайно много. Методът, който позволява преодоляване на това ограничение, се нарича Монте Карло.
Анализ Монте Карло.
Този метод е предложен за първи път за оценка на риска на самостоятелен инвестиционен проект през 1964 г. от ДейвидХерц, който описа подхода, възприет от неговата консултантска фирма към проект за разширяване на химически концерн. Идеята на метода е да комбинира анализ на чувствителността и вероятностни разпределения на факторите на модела. Вместо да създава отделни сценарии (най-добър, най-лош) в симулационния метод, компютърът генерира стотици възможни комбинации от фактори, като взема предвид тяхното разпределение на вероятностите. Всяка комбинация дава своя собствена стойност на NPV и като цяло анализаторът получава вероятностно разпределение на резултата от проекта.
Алгоритъм за анализ Монте Карло:
1) формулират се факторите, които определят потоците за проекта и техния обхват на промени;
2) за всеки фактор се конструира вероятностно разпределение;
3) компютърът произволно избира стойността на всеки рисков фактор въз основа на вероятностното разпределение на този фактор;
4) стойностите на тези рискови фактори се комбинират с фактори, които не се очаква да се променят (напр. данъчна ставка или норма на амортизация) и стойността на паричния поток се изчислява за всяка година. На базата на паричните потоци се изчислява стойността на ефекта от проекта – нетна настояща стойност (NPV);
5) действия 3, 4 и 5 се повтарят много пъти (например 500 пуска), което ви позволява да изградите вероятностно разпределение на NPV.
Когато се правят сравнения между взаимно изключващи се проекти, изборът остава на този с по-голяма средна NPV и по-остро разпределение на вероятностите.
На практика много малко компании използват симулационния метод. Основните причини за това са, че:
1. Описаният модел на Д. Херц предполага, че икономическите фактори са взаимно независими. Всъщност повечето от факторитестатистически зависими (например обем на продажбите и цена на продадените продукти). За да се включат тези зависимости, те трябва да бъдат оценени. Тези оценки не винаги са достъпни за анализаторите и значително усложняват модела. Когато се вземат предвид връзките, те трябва да се моделират заедно.
2. Моделът предполага познаване на вероятностните разпределения на екзогенни фактори. Тези оценки също са достъпни само за тесен кръг анализатори, което не допринася за популярността на модела.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: