Метрополис и "кавказки туземци"
Републиканите от Северен Кавказ според правозащитниците са черна дупка, откъдето незачитането на човешките права и свободи се разпространява в цяла България. Защо се стигна до тази ситуация? За това и много други неща "Кавказская политика" разговаря с ръководителя на Кабардино-Балкарския обществен правозащитен център, член на Обществената камара на КБР Валерий Хатажуков
- Валерий Назирович, кои са най-проблемните точки в областта на правата на човека в Кабардино-Балкария, които виждате?
- Проблемите са много. Сред тях несъмнено извънсъдебни екзекуции, отвличания и всичко, свързано с борбата срещу ъндърграунда в републиката.
Но според мен основният проблем е в контрола на обществото върху властта.
- Какъв е методът за решаване на този проблем?
- Може да кажа нещо банално, но има само един метод - без обаждания, без заклинания, ние ще решим този проблем.
Решението е преки свободни избори на всички нива на управление, преди всичко за ръководителите на републиките. Въпреки че скептиците казват, че уж не сме способни на тях.
„Решението на проблемите в сферата на правата на човека са преки свободни избори на всички нива на управление, преди всичко на ръководителите на републиките“
- Скептици сред жителите на Кавказ?
- Да, тук има скептици, които искрено вярват, че е невъзможно да се проведат преки свободни избори в Кавказ. Казват, че имаме високо ниво на кланове и други подобни.
Има и скептици от правителството, които всъщност познават добре ситуацията и разбират, че приказките за особен род и традиционализъм са пълни глупости. Но смятат, че им е неизгодно да има свободни избори.
Вероятно в Кремъл има група хора, които смятат, че в Кавказ ще бъде по-лесно без избори. Щеще бъде по-лесно, ако бъдат назначени ръководители, за които Москва знае всичко, които да изпълняват всички инструкции на центъра.
На снимката: Валери Хатажуков
Това напомня на отношенията между метрополията и колониите: властите дават на местните вожд от собствените си съплеменници, но тези поддръжници получават картбланш да държат „своите“ под контрол.
- Мислите ли, че хората в Северен Кавказ са готови за свободни избори?
- Всъщност аз съм абсолютно сигурен, че повечето региони, а още повече Кабардино-Балкария, могат да проведат нормални и свободни избори, в които да бъдат представени съществуващите обществено-политически сили, където да има реална конкуренция и т.н.
И ако това се случи, това коренно ще промени цялата ситуация.
Именно липсата на реален контрол на хората върху правителството чрез преки избори, според мен, отчуждава властта от народа и не дава възможност за решаване на много проблеми, включително проблема с тероризма.
В крайна сметка обществото като цяло, поради това отчуждение, не възприема този и други проблеми като свои.
„Повечето региони и още повече Кабардино-Балкария могат да проведат нормални и свободни избори“
Сега ще имаме парламентарни избори. Изглежда, че това е много важно политическо събитие. Но попитайте хората. Няма да видите интерес, но ще видите, че много хора не разбират какво се случва.
Това е така, защото всички тези регионални клонове на федералните политически партии, които уж имат свои привърженици, някакви хора, които ги подкрепят, в действителност функционират само на хартия.
Народът май няма нищо общо с тях. Затова не виждаме политическа борба, която да се води от представители на политически партии.
Така наречените дискусии по държавната телевизия са смешни за гледане.
- Вие се застъпвате за свободни, преки избори, но сами отбелязвате безразличието на населението към този процес в КБР. Хората са апатични. Може би не самата изборна процедура е важна, а нещо друго? Може би липсва някакво идеологическо съдържание?
- Какво липсва? От практиката на предишни избори хората са наясно, че тяхната воля всъщност няма значение. Разбираш ли?
Например в едно населено място 10 процента дойдоха в секциите, но показаха 90 процента от гласувалите. А това са избори за парламент, който ще назначи ръководителя на републиката.
- Добре, но процедурата за избори за парламент е идентична с преките избори за ръководител на района. Може би трябва да има и други политически промени, освен въвеждането на преки избори?
- Изборите трябва да са честни, преки и свободни. За да могат не само политическите партии да издигнат листа със своите безлични кандидати, но и самите граждани да станат независими кандидати или да ги номинират.
Изборите на ръководител на региона, републиката трябва да се проведат по същия начин.
- Властите, оказва се, са доста доволни от ситуацията, когато хората, както се казва, мълчат, тоест аполитични?
- Пак повтарям, според мен Москва изгражда своето отношение към управлението в националните републики на Северен Кавказ на принципа на отношенията между метрополията и колониите.
Номинираните местни жители от центъра получават пълен картбланш да подчинят своите съплеменници. И това е абсолютно погрешно.
Най-парадоксалното в тази ситуация е, че в нашата република, например, никой няма нужда да бъде завоюван.
По този начин, във връзка сКавказ, като колониална покрайнина, не допринася за запазването на единството на България, а служи за нейното разпадане.
- А какъв е критерият, да кажем, за избор на протеже?
- Критерият е прост. Това е човекът, към когото федералният център благоприятства. Махат се, назначават се районни началници, а от мнението на жителите никой не се интересува особено. Но да предположим, че аз или някой друг сме активна част от местната политическа върхушка, но се оказва, че като цяло нямаме нищо общо със смяната на властта.
Ние по никакъв начин не участваме в организацията на властта. Тази дискриминация е в основата на всички проблеми.
- Вие лично имате ли претенции към сега действащия ръководител на републиката?
- Лично аз нямам оплаквания. Обратно. Ние абсолютно подкрепяме редица неща, които той декларира, например за решаването на проблема със земята.
Близки са ни и вижданията на Коков за ролята на адаптационните комисии. Освен това се очаква ново постановление за функционирането на тази комисия. Винаги сме декларирали необходимостта да се противопоставим на въоръженото нелегално не толкова с военни, колкото с мирни, идеологически методи.
Но участието на хората, тяхното влияние върху избора и смяната на властта е фундаментално необходимо както за борба с терористичната заплаха, така и за борба с корупцията.
Ще кажа нещо повече, самият лидер на републиката трябва да получи реалната подкрепа на своя народ чрез избори. Тази подкрепа от своя страна ще се превърне в сериозен аргумент пред федералното ръководство и за самия ръководител в защитата на жизнените интереси на населението.
„Както за борба с терористичната заплаха, така и за борба с корупцията, участието на хората е фундаментално необходимо“
- А на кого се чувствате повече: правозащитник или политик?
- Бихте ли поставили своякандидатура за преки президентски избори на глава на Кабардино-Балкария?
Е, при тези условия няма да работи. Ако политическата система позволява това, защо не? Но по някаква причина центърът не иска избори.
- Убеден съм, че всеки процес трябва да бъде обективен и справедлив. Какво означава?
За мен това означава, че трябва да работи за успокояване на ситуацията. В този случай бих изключил варианта с доживотна присъда. Ще трябва да се оспори такава присъда, ако се стигне до нея.
Сега няма начин да се говори отново за масата нарушения, извършени по време на разследването и процеса, но в крайна сметка, като се вземат предвид много различни нюанси, е необходимо да се повлияе на обществото, за да се успокои политическата ситуация в републиката.
- Какво мислите, извлякоха ли се поуки от събитията в Налчик през 2005 г.?
- Аз не мисля. За съжаление нито обществото, нито правителството си научиха тези уроци. Липсват видими опити за провеждане на гражданско разследване на тези събития, за свикване на публичен форум за помирение.
„Нито обществото, нито правителството си взеха поука от събитията в Налчик през 2005 г.“
Особено съм натъжен от пренебрегването на този въпрос от националните организации на републиката, както кабардински, така и балкарски.
Но в края на краищата, тези момчета, които отиват в "гората", например, те са деца на тези народи. Както и служителите на реда, които им се противопоставят. И всички умират.
По наши изчисления жертвите са станали над 2000 души. Възможно ли е да сме безразлични към това?
Друг аспект на проблема е защо така наречената салафитска идеология, която отрича националното възраждане, има толкова силно влияние върху младите хора, докато националните движения не могатпредложи някаква привлекателна алтернатива? Как е възможно това?
Младите хора, кабардинци и балкарци, казват - ние не сме кабардинци, ние не сме балкарци, ние сме просто мюсюлмани и призовават да изоставим националната идентичност. А националните движения отминават?!
- А представителите на национални движения в КБР не се асоциират с тези мюсюлмани?
- Не, и това изненадва.
- Кажете ми, според вас трудностите с черкезките бежанци от Сирия са свързани с религиозния фактор, с това, че те са мюсюлмани?
- Най-вероятно не. Националните организации на черкезите, разбира се, се опитват да им помогнат. Но тук е работата.
Само преди три месеца бяха направени промени в закона за гражданството. Съгласно него сънародниците от чужбина получават право на опростено гражданство и др. Но в същото време владеенето на български език е задължително условие.
Още преди това президентът Путин каза, че сънародници са тези, на които българският език е роден. Но извинете, в KBR, Карачаево-Черкезия, Адигея адигският (кабардински, черкезки) език се използва като държавен език.
Точно както в Дагестан, Чечения или, да кажем, в Татарстан, има и държавни езици на регионите.
Защо не може да се счита за сънародник човек, който говори като майчин език един от официалните езици на народите на България? Формално по всички български закони те са точно същите сънародници като бежанците от Украйна. Между тях няма разлика.
В личен разговор с мен представители на миграционната служба ме информираха, че има заповед на ФСБ и МВР да не се дава временно убежище на сирийските черкези, а да се депортират при всяка възможност.
Не такаПреди много време имаше ярък случай, когато бежанци от Сирия - черкези - които живееха в един от санаториумите на нашата република, бяха изселени, за да настанят украински бежанци.
Но същите сирийски черкези не са някакви маргинали, радикали или някой друг. Сред тях има много интелектуалци: лекари, учени, архитекти и др.
Подобно отношение към небългарските сънародници отново не може да допринесе за единството на България, то подкопава многонационалната основа на държавата ни.
- Доколкото знам, разговаряли сте с нашия колега и приятел Тимур Куашев. Убийството му, както и убийството на други кавказки журналисти, показва ли, че те, казано направо, са "пресекли пътя" на някого? Но на кого?
- Ще се върна на факта, че аз лично останах с впечатление за колониалната насоченост на политиката на федералния център към Северен Кавказ. Това се отразява и във факта, че ако български журналист или политик сподели шокиращо или странно мнение, то това често се допуска, прощава се. Но тук, в Кавказ, местните не смеят да си позволят това.
Помните ли какви атаки срещу Олимпиадата в Сочи направи, например, Борис Немцов? Задържан ли е, нападнат ли е?
Междувременно, когато черкезките активисти изразиха своята позиция, която противоречи на позицията на официалните власти, те попаднаха в спецоперация. Но това са уважавани общественици, журналисти.
„За мен е абсолютно очевидно, че смъртта на Тимур Куашев е убийство“
Между другото, Тимур Куашев също имаше свой собствен поглед върху Олимпиадата в Сочи. Да, говори много по такива въпроси и проблеми.
За мен е абсолютно ясно, че смъртта на Тимур е убийство. Въпреки че ми е трудно да посоча конкретни мотивии причината за това престъпление.
- Валери Назирович, виждате ли перспективите за разследване на убийството на Тимур Куашев?
Не, не виждам бъдеще. Беше ни член на Съвета по правата на човека към президента на България Максим Шевченко, видях го.
Той се срещна с Коков. И мисля, че Коков е абсолютно искрен, когато обещава да помогне, да съдейства за разследването. Вярвам, че е искрен. Но как се води разследването, не си правя илюзии...