Международен мултимодален транспорт
В съвременния свят взаимният обмен на стоки между най-развитите страни представлява около 60% от общата стойност на международния търговски оборот. Освен това около 70% от износа на развиващите се страни отива в индустриалните страни. Такива индустриализирани страни като: САЩ, Германия и Япония се превърнаха в центрове на тежестта на международната търговия. Засилва се влиянието на новите индустриални страни: Южна Корея, Китай, Индия, Тайван, Сингапур, Индонезия, държави от Латинска Америка. Значението на транспортните коридори, свързващи американския, европейския и азиатско-тихоокеанския регион, нараства. При такива обстоятелства мултимодалният транспорт е от особено значение като начин за организиране на международен товарен трафик.
Още в Бернската международна конвенция за железопътен превоз на товари от 1890 г. (CIM) е предвидена специална форма на товарителница, която може да се използва за издаване на смесен превоз на товари.
Превозът на товари в директен смесен превоз е превоз с един транспортен документ, в който участват най-малко два вида транспорт. Плащането за транспортиране се извършва съгласно единна тарифна скала от край до край и само едно лице, мултимодалният транспортен оператор, отговаря за целия транспорт на товара до собственика на товара. При такъв превоз договорът се сключва между мултимодалния транспортен оператор и изпращача. Превозвачът и изпращачът не влизат в договорни отношения. Такъв транспорт се нарича още модален. Противопоставя се на превозите в непряк смесен трафик, когато товарът се превозва с няколко вида транспорт по няколко транспортни документа. Такъв транспорт се нарича още сегментиран или отделен. В този превоз отговорността за извършване на превозапоема от действителния превозвач.
В съответствие с член 788 от Гражданския кодекс на България отношенията на транспортните организации при превоз на стоки, пътници и багаж с различни видове транспорт по един транспортен документ (директен смесен трафик), както и редът за организиране на тези превози се определят от споразумения между организациите на съответните видове транспорт. В България отношенията в областта на интермодалния транспорт се регулират от транспортни харти и кодекси.
На 24 май 1980 г. в Женева е подписана Конвенцията на ООН за международен мултимодален транспорт на стоки, но все още не е влязла в сила, тъй като не е събрала необходимия брой държави, които са се присъединили към нея (необходими са 30 държави).
Женевската конвенция на ООН от 1980 г. за международен мултимодален транспорт на стокипредоставя автономни определения за редица термини, използвани в нея.
„Международен мултимодален транспорт“ означава транспортирането на стоки с най-малко два различни вида транспорт съгласно договор за мултимодален транспорт от място в една страна, където стоките попадат под контрола на оператора на мултимодален транспорт, до договорено място за доставка в друга държава.
„Интермодален транспортен оператор“ означава всяко лице, което от свое име или чрез друго лице, действащо от негово име, сключва договор за мултимодален транспорт и действа като страна по договора и поема отговорност за изпълнението на договора.
„Документ за мултимодален транспорт“ означава документ, удостоверяващ договор за мултимодален транспорт, приемането на стоките от оператора на мултимодален транспорт, както и задължението му да достави стоките в съответствие с условията на този договор.
Приложно полена Конвенцията. Конвенцията се прилага за всички договори за мултимодален транспорт от единмясто до друго, което се намира в две държави, ако: а) мястото, посочено в договора за мултимодален транспорт, в което товарът се поема от мултимодалния транспортен оператор, се намира в една от договарящите държави; или б) мястото на доставка на стоките от мултимодалния транспортен оператор, посочен в договора за мултимодален транспорт, е в една от договарящите държави.
Изпращачът има право на избор между мултимодален транспорт и транспорт, извършван на отделни етапи с различни видове транспорт.
Мултимодалният транспортен оператор, който приема стоките, трябва да издаде мултимодален транспортен документ, който по избор на изпращача може да бъде оборотен или непременен.
Мултимодалният транспортен оператор носи отговорност за невярно представяне на товара в документа за мултимодален транспорт или за пропускане на информация, изисквана от Конвенцията за вписване в документа. Той губи правото да ограничи отговорността си за всякакви загуби, щети и разходи, понесени от трето лице, включително получателя, който е действал в съответствие с описанието на стоката в издадения документ. Изпращачът възстановява на оператора вреди, произтичащи от неточност или неточност на данните, предоставени от него на оператора за включване в документа.
Част III от Конвенцията разглеждаотговорността на мултимодалния транспортен оператор. Операторът носи отговорност от момента, в който поеме товара под своя отговорност, до момента, в който товарът бъде освободен. Операторът носи отговорност за действията и бездействията на своите служители или агенти, ако действат в рамките на служебните си задължения, или на всяко друго лице, ако такова лице действа при изпълнение на договора, както ако тези действия са извършени от самия оператор.
Основи на отговорностна оператора. Операторът носи отговорност за щети, произтичащи от загуба или повреда на стоките, както и забавяне на доставката. Операторът носи отговорност. Предполага се, че операторът е виновен. Той не носи отговорност, ако докаже, че е взел всички мерки, които разумно биха могли да бъдат необходими за избягване на щети. Товарът се счита за изгубен, ако не е доставен до 90 календарни дни след изтичане на срока за доставка. Ако вредата е причинена не само по вина на оператора, но и по други причини, операторът отговаря доколкото вредата е причинена по негова вина. Операторът трябва да докаже степента на вината си.
Ограничение на отговорност.Отговорността на оператора е ограничена до не повече от 920 СПТ за бройка или друга транспортна единица или 2,75 СПТ за килограм бруто тегло на изгубен или повреден товар, което от двете е по-високо. Ограничението на отговорността не се прилага, ако загубата, повредата или забавянето на доставката се дължат на умишлени или безразсъдни действия на оператора или неговите служители или агенти.Давносттае две години.
Изборът на мястото за предявяване на иск в рамките наюрисдикцията, установена от Конвенцията, принадлежи на ищеца. Страните могат да сключат писмено арбитражно споразумение за предаване на спора на търговски арбитраж при задължително прилагане на Конвенцията.
Споразумение за международен смесен железопътно-воден товарен трафик (МЖВС)1959 г. България участва в Споразумението като правоприемник на СССР. Страните, участващи в споразумението, осъществяват речен транспорт по река Дунав (България, Унгария, Германия, Полша, Румъния, Чехия и Словакия). Споразумението установява международни пряко смесенижелезопътно-воден товарен трафик по железниците на участващите страни и по река Дунав в тези страни. Условията на такъв транспорт, правата и задълженията на страните, тарифните въпроси, отношенията между железниците, дунавските пристанища и корабните компании се уреждат от правила, договорени между министерствата на транспорта и министерствата на външната търговия на договарящите държави.
[1] Ануфриева Л.П. Международно частно право: В 3 тома. Том 2. Специална част: Учебник. - М., 2002. С. 260.
[3] Гетман - Павлова И.В. Международно частно право: Учебник. М., 2009. P.319.
[4] Садиков O.I. Правна уредба на международните превози. М., 1985. С.5.
[5] Съб. Бърз. Пл. Връх. Съдилищата на СССР. 1924 -1986. М., 1987.
[6] Ануфриева Л.П. Указ на работника. P.260.
[7] Международно частно право: Учебник / ред. Г.К. Дмитриева.- М., 2004. С. 440.
[10] Бордунов В. Сбогом, Варшавска конвенция!
[11] SZ RF. 2003. № 2. Чл.170.
[14] Правила за издаване на български разрешителни на чуждестранни превозвачи, както и на чуждестранни и многостранни разрешителни на български превозвачи 2008 // СЗ РФ. 2008 г. № 8. чл.745.
[15] SZ RF. 2001. № 43. чл.4109; 2002. бр. 41. чл.39.
[19] Преглед на практиката за разглеждане на спорове, свързани с прилагането на митническото законодателство // Международен автомобилен транспорт. № 1. 2003. С.50-51.
[20] SZ RF. 2007 г. № 46. чл.5555.
[21] Lunts A.L. Курс по международно частно право. стр.283.